Празнуване на 8 март на работа

Кристина Крънчева. Снимка: Личен архив

Кристина Крънчева е международен консултант по корпоративен етикет и протокол, основател и управител на СМ Consulting. Завършила е Швейцарското училище за етикет и международен протокол Institut Villa Pierrefeu. Има лиценз за консултант по корпоративен етикет и международен протокол от The Protocol School of Washington®, САЩ, както и за имидж консултант от London Image Institute®. От 2014 г. придобива и лиценз за България от Speakers Training Camp®, САЩ. Тя е известен лектор с повече от 14-годишна практика, чиито обучения и семинари се ползват с изключително голям интерес. Свързахме се с нея, за да я попитаме какво е приемливо и какво не при празнуване на 8 март на работното място от гледна точка на корпоративния етикет. Ето какво сподели тя пред Economy.bg.

Изискват ли правилата на корпоративния етикет зачитане на празници като Международния ден на жената на работното място?
Правилата на корпоративния етикет винаги са продиктувани от фирмената култура на компанията. В различните компании правилата може да са напълно различни. Но все пак, когато става въпрос за Международния ден на жената, е редно да бъде зачетен във всички компании. Моите наблюдения са, че това се прави. Предвид факта, че навсякъде работят жени, според мен това е съвсем естествено.

Смятате ли, че съвременният стремеж за пълно равноправие между половете оказва някакво влияние върху възприятието на празника и начина, по който той трябва да се отбелязва на работното място?
Не, между двете не би трябвало да се търси връзка. В наши дни много жени са успешни бизнес лидери, но все още равнопоставеността по отношение на заплащане и разпределение на постове в управителните органи на компаниите е актуална и важна тема. Тя не би следвало да се омаловажава, нито смесва с темата за празника.

Кои са подходящите начини да се засвидетелства внимание към жените в колектива на работното място?
Мисля, че са много начините да засвидетелстваш внимание към служителите си. Достатъчно е да се вземе по едно цвете и да се остави на работното място. По същия начин както на първи март масово хората получават мартеници на работното си място. Според мен цветето е най-елементарния и хубав жест на внимание. Друга подходяща форма на внимание, в каквато и аз вземам понякога участие, са специализирани обучения с интересни лектори и дискусии. Този тип мероприятия правят деня по-специален и допринасят за една по-празнична атмосфера. Най-често отделите по маркетинг или човешки ресурси поемат инициативата. Обикновено са доста креативни и успяват да направят нещо мило и запомнящо се.

Какво бихте посъветвали хората да не правят по отношение на този празник?
Международният ден на жената е празник преди всичко на жената във всички нейни социални роли. У нас често се афишира като Ден на майката. Трябва да се внимава къде се поставя акцентът. Първо, изборът дали човек да стане родител, е строго личен и грешно поставеният акцент би могъл да засегне част от представителките на нежния пол. Това би било проява на лош вкус. И второ, комуникирането на празника като Ден на майката не намира обосновка в исторически план. Традициите на този празник тръгват от САЩ от началото на 20. век и са пряко свързани с борбата на жените за справедливи условия на труд, а към днешна дата на него се отбелязват икономическите, политическите и обществените постижения на всички жени.