"Само на хартия": Само Унгария е по-зле от България в ЕС по корупция

България остава на предпоследно място в Европейския съюз по корупция, като най-корумпирана отново е Унгария. С 45 пункта страната ни се нарежда на 67-мо място в световната класация „Индекс за възприятие на корупцията“ за 2023 на „Трансперънси интернешънъл“.

В сравнение с предходната година страната изменя своя резултат в рамките на световната класация от 43 т. на 45 т. Сравнението за периода от 2012 г. досега показва минимална промяна в стойностите на индекса на страната – от 41 т. през 2012 г. до 45 т. през 2023 г. За да бъде направен извод за съществен напредък в борбата с корупцията е необходимо стойностите на индекса да бележат съществено увеличение с повече от 3 т., коментират от Асоциация „Прозрачност без граници“, които са българското представителство на глобалната коалиция срещу корупцията.

При оценката на напредъка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че настоящият индекс на България все още е под средната стойност на индекса за регионите на Централна и Източна Европа и Югоизточна Европа, който е 49,31 т. На фона на положителното развитие при значима част от редица държави-членки на ЕС индексът на България откроява тенденция на сериозно изоставане (вж. например Естония (76), Чехия (57), Словения (56), Хърватска (50).

Изследването за 2023 показва, че страната все още не е преодоляла значителните проблеми с върховенството на закона и с олигархичното влияние. Въпреки наличието на програми за законодателни реформи на няколко последователни правителства, следва да се отбележи, че законодателната дейност на парламента се отличава с две противоречиви характеристики – висок интензитет на законодателните промени и ниско качество на приетите закони. Под въпрос остава и ефективното приложение на законодателните промени. Приетият през 2023 г. закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения е пример за порочна законодателна практика и не е способен да постигне поставените пред него цели.

Изостава навлизането на съвременна регулация и на икономически механизми за насърчаване на борбата срещу подкупването в частния сектор и въвеждането на стандарти за добро управление, което се явява и пречка в усилията за членство в ОИСР.

Резултатите от правосъдната реформа все още са сравнително ограничени по обхват и въздействие. Доколкото правосъдната система е инертна, са необходими време и последователни усилия, за да се проявят ефектите от предприетите мерки за промени в законодателството и в институциите на съдебната система.

Огнян Минчев, председател на Управителния съвет на Асоциация „Прозрачност без граници“ отбеляза, че „Ежегодно даваме, ако не еднакви подобни, то подобни оценки. Очевидно е, че ръстът в резултата в началото на 21 век се дължи на дисциплиниращия ефект на присъединяването към Европейския съюз, но това не доведе до истинска модернизация на и реформа на институциите. Очевидно е, че потенциала на пряко въздействие на ЕС върху националните институции се изчерпа и сериозната институционална реформа и модернизация зависи от нас. Енергията на протестите в периода 2013-2014 и 2020-2022 доведе до политическа промяна, но не и до институционална реформа.“

Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ коментира, че: „Прилагането на най-високите стандарти и добри практики в областта на доброто корпоративно управление е добре да бъдат приоритетна тема, както за правителството, така и за бизнеса особено с оглед на процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за България".

Славов отбеляза, че "относно антикорупционната реформа можем да говорим за отсъствие на цялостна визия и реформа по отношение на процесите за противодействие на корупцията. За съжаление Националната антикорупционна стратегия за периода 2021- 2027 остава само на хартия, а новият антикорупционен закон, който просто преструктурира КПКОНПИ като я раздели на две – състояние, което съществуваше и преди, едва ли може само по себе си да даде положителен резултат. Ключовите закони, които България трябваше да приеме, както поради приемането ни като част от Еврозоната, така и заради изпълнението на „Плана за възстановяване и устойчивост“ останаха или неприети или приети само номинално".

Индексът за 2023 включва 180 държави и територии. Скалата за оценка е от 100 до 0, като 100 е показател за ниско ниво на корупция, а 0 е показател за максимално високо ниво на корупция. Стойности под 50 пункта са индикатор за системен проблем в противодействието на корупцията.

Водещи позиции в класацията за тази година заемат Дания (90 т.), Финландия (87 т.), Нова Зеландия (85 т.); Норвегия (84), Сингапур (83 т.); в дъното на класацията са Южен Судан, Сирия и Венецуела (всичките с по 13 т.) и Сомалия (11 т.)