Човек учи цял живот! А българите?

От данните на НСИ става ясно, че едва 7.4% от българите в активна трудова възраст 25-64 години са потърсили информация относно възможностите за образование и обучение през последната година.

Жените са били по-активни от мъжете в търсенето на такава информация, разкрива проучването. От повишаване на знанията и уменията се интересува и всеки седми българин от най-младата възрастова група (25 - 34 години). Заинтересован да продължи обучението си е и всеки шести висшист у нас.

Резултатите от изследването обаче сочат съществено намаляване на интереса към допълнително обучение и образование в сравнение с 2007 – от 36.4% преди пет години на 26% през 2011. Причините за това са свързани с икономическа криза и спада на заетостта в България.

Ученето през целия живот има три основни форми - формално образование и обучение, неформално обучение и самостоятелно обучение.

Данните на НСИ сочат, че по-възрастните българи попадат на ученическата или на студентската скамейка много по-рядко в системата на формалното образование и обучение.

Всеки четвърти българин е участвал в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца, става ясно от изследването. За по-голямата част от хората неформалното обучение е свързано с работата и придобиването на възможности за професионално развитие. Над една трета от заетите (37.3%) са участвали в поне една форма на неформално обучение.

Самостоятелно през последната година у нас са се обучавали 12% от българите, сочат данните на НСИ. Колкото „по-образовано” е едно лице, толкова по-голяма е вероятността да се самообучава, разкрива изследването. Една четвърт от висшистите (24.7%) са участвали в някакъв вид самостоятелно обучение, докато делът на тези с основно или по-ниско образование е една 4%. Най-популярната форма за самообучение е чрез използването на компютър (интернет).