7312 прочитания
БСК: Дипломата вече не е доказателство за знания и умения
Отливът на млади хора от технически специалности и изборът им на „модерни” такива води до това, че не могат да си намерят работа и оголват откъм кадри цели отрасли на икономиката
21 февруари 2012, 15:41
a+
a-
a
Нараства броят на длъжностите, изискващи по-висока образователна квалификационна степен, показват данните от анкетно проучване, проведено в рамките на осъществявания от Българска стопанска камара (БСК) проект по ОП „Развитие на човешките ресурси”. В проучването са участвали компании от секторите електротехника, металургия, мебелна промишленост, месопреработване, туризъм, електроника и машиностроене.
Наличието на диплома за степен на образование невинаги е доказателство за достатъчно знания и умения, смятат работодателите. Компаниите изискват вече разнородни умения. Освен специфичните професионални умения, които са много важни за 66% от анкетираните, ориентация към качество и грижа за клиента (62%) и работа с инструменти, техника и технология (55%), компаниите извеждат с голям процент на важност и умения като: комуникативност, справяне с проблеми, принос към екипния успех, непрекъснато учене и усъвършенстване със степен на важност между 35 и 50%.
От какви умения има нужда бизнесът?
В доклада на БСК се посочва, че динамиката на развитие във всяка една сфера създава нови професии, в резултат на което се появяват потребности от нови умения и знания. Според анкетираните компании все по-важно значение имат т.нар. „меки умения”. Високо ценени вече са качества като справяне с проблеми, екипност, комуникативност, умения за работа с хора, ориентация към резултати. Бързите промени в техниката и технологиите пораждат нови, по-високи изисквания и към квалификацията на персонала. Рутинните действия и манипулации се заменят с електроника, увеличават се изискванията за компютърни умения не само на ръководния персонал, повишава се нуждата от владеене на чужди езици и др.
Разминаването между потребностите на компаниите и образованието се задълбочава
Резултатите от проучването показват, че разминаването между потребностите на бизнеса и кадрите, които се подготвят от средното и висше образование се задълбочава. Компаниите трудно намират квалифицирани работници (79%), оперативни ръководители (72%), мениджъри (64%). Лесно обаче се намират нискоквалифицирани работници (75%).
Основните причини за трудното намиране на персонал е отливът на млади хора от техническите специалности (44%), разминаването между търсене и предлагане на пазара на труда (41%), несъответствието на образователните стандарти и учебното съдържание с потребностите на бизнеса (39%), физическият недостиг и застаряване на работната сила (35%), формалното провеждане на учебните стажове и практики (35%).
Липсата на професионално ориентиране и кариерно развитие в средните и висши училища води до обучение в специалности, които или не се търсят на пазара на труда, или за които има пренасищане на специалисти. Така завършващите тези специалности преминават в категорията „безработен”. Проблемът с отлива на младите хора от техническите специалности и изборът им на „модерни” такива е че не само, че в последствие не могат да си намерят работа, но и оголването откъм кадри на цели отрасли на икономиката.
Достатъчна ли е подготовката в средното образование
Според участниците в анкетното проучване завършващите средно професионално образование не са готови за позиции, изискващи квалифицирани работници (43%), специалисти (39%), работници по поддръжка (35%), оператори на машини и съоръжения (33%), но са добре подготвени за административен персонал (38%).
Причините за това са, че учебниците в професионалните училища не са актуализирани от години, сериозен проблем се явява и неправилното разпределение между практиката и теорията. В учебните планове се отделя много време на общообразователните предмети за сметка на обучението по специалността. Проблем е и остарялата материално-техническа база и липсата на стажове в работна среда. Не на последно място като фактор са и преподавателите – тяхната компетентност е от голямо значение за качеството на преподаването. За да се подобри качеството, е необходимо непрекъснато поддържане и повишаване квалификацията на преподавателите, атестация, връзка на учителите с предприятията, свързани с преподаваната от тях специалност.
За качеството на висшето образование
По аналогичен начин стоят нещата и по отношение на висшето образование, смятат анализаторите на БСК. Напълно подготвени от висшите училища мениджъри, оперативни ръководители и квалифицирани работници няма. Най-слаба е подготовката на кадри за оперативни ръководители, технолози и технически специалисти, мениджъри и квалифицирани работници. Според работодателите дефицит в знанията има за всички позиции, като най-голям е при оперативните специалисти и технолозите, квалифицираните работници и мениджърите. Най-добра оценка за подготовката е дадена на IT специалистите.
Според анализа на БСК проблем има както в теоретичната подготовка, така и в практическото усвояване. Обучението е с малка практическа насоченост, а запознаването с реална работна среда става или на по-късен етап, или въобще не се случва. Учебното съдържание при теоретичното обучение не е осъвременено. Преподават се неща, които вече не са актуални, тъй като и връзката на преподавателите с бизнеса е прекъсната. Няма система за прогнозиране на необходимостта от кадри дори в краткосрочен план. Докато университетите определят план-приема си на база капацитет и налични преподаватели, икономиката ще изпитва „глад” за кадри, смятат от БСК.
Според компаниите най-големият дефицит в знанията и уменията на дипломиралите се от професионалните и висшите училища млади специалисти са: Познания за бизнеса, пазара и конкурентите (52%,0); Умения да се справя с проблеми и конфликти (52%,0); Познания за процеси и технологии (49%,0); Умения да планира и организира (42%,0); Умения за работа с инструменти, машини и съоръжения (34%). Дефицитите са както в ключовите, така и в специализираните компетенции.
Инвестициите на компаниите
Най-често компаниите си взаимодействат с образователната система чрез стажантски програми (25%). На второ място е предоставянето на материално-техническа база за обучение – 17%, а 16% сключват договори за сътрудничество и за изготвяне на дипломни работи. За бъдещо сътрудничество приоритет е даден на стажантските програми и сътрудничество в професионалното ориентиране – 25%. 24% от работодателите имат готовност за сътрудничество чрез участие със стажантски програми и проекти с външно финансиране. 22% от работодателите имат готовност за сключване на договори за обучение.
Работодателите инвестират в човешкия капитал – едни повече, други по-малко, по-често при нормативни промени или при промяна на технологиите и външните условия. При обучение на персонала винаги съществува риск за вложената инвестиция. Най-често прилаганата мярка за ограничаване рисковете при инвестиции в обучение е сключване на допълнителни споразумения с обучаваните. Тази мярка прилагат 38% от предприятията. На второ място като предпазна мярка предприятията са поставили предварителното залагане на клаузи в трудовия договор и използването на фирмена система за оценка на ефективността на инвестицията. Около 32% от анкетираните не предприемат никакви мерки в тази насока.
|
|
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
преди 10 часа
|
|
преди 12 часа
|
|
преди 16 часа
|
|
преди 17 часа
|
|
преди 1 ден
|
|
преди 1 ден
|
|
10 октомври 2024, 15:38
|
|
|