Как GPT-4 ще промени образованието?

Иван Господинов е съосновател и председател на сдружение „Образование без раници“ и официалният „езиков адвокат“ на глобалната образователна платформа Кан Академия за България. Учител по философия, обучител на учители и консултиращ като експерт институции, училища и отделни учители по въпроси около дигиталната трансформация на училищното образование. През 2016 г. получава награда за иновации в образованието на ICT Media и е включен в списъка на Форбс България „30 под 30“. Докторант по философия на образованието в Католическия университет на Айхщат-Инголщат, завършил магистратура по образователни науки в Единбург и бакалавърска степен по философия и социални науки в Лайпцигския университет. Започнал учителската си кариера в „Заедно в час“. (Снимка: Кан Академия)

С Иван Господинов говорихме за въвеждането на изкуствения интелект в образованието – защо е необходимо, как да стане, за кого ще е най-полезно, застрашени ли са учители и от какво има нужда образованието у нас.

Защо Кан Академия реши да интегрира GPT-4?
Нямаше как иначе. Нещо, което аз се опитвам да казвам на колеги учители, когато си говорим в последно време, е, че светът се промени. Може би ние все още не го осъзнаваме. Не, не е толкова рязка разликата в класната стая, но ако Кан Академия, не бяха предложили тази интеграция на ChatGPT, която е особена, просто щеше да е много трудно да измислим добро решение на проблема. Все пак какво ще правим с учениците и чатбота в класната стая или извън класната стая?

А защо да е особена интеграцията?
Защото все пак Кан Академия като образователна платформа се стреми да предостави една сигурна среда за учениците. Тоест, от една страна, съдържанието е много регулирано, няма външно съдържание. Така че е важно да се види кое точно от чатбота наистина ще помогне и кое по-скоро би разсеяло учениците. Неговата идея е да задава въпроси, тоест да прекарва учениците през мисленето, а не просто да им дава отговори. И другото, което е малко по-особено, е, че има роля и за учителите. В тази своя роля чатботът им помага конкретно да пишат урочни планове. Т.е. може да се спести време с един такъв асистент. Така че това е особеното, този чатбот няма да говори за всичко. Ще говори само по образователните теми.

Как изкуственият интелект може да помогне на образованието?
От една страна, Кан Академия отдавна прилага изкуствен интелект в упражненията. Т.е. там системата преценява на кого от учениците каква подкрепа е нужна, проследява прогреса и развитието им. Така че изкуственият интелект може да дава на учителите една много добра обща картинка от данни за това къде се намират учениците. Тези данни са много важни за самите ученици, защото някои не усещат, че прогресират в ученето. Понякога, когато има черно на бяло едни проценти, които ти казват колко всъщност си усвоил, тогава си даваш сметка. И разбира се, родителите могат също да се ползват с този тип информация за активността на техните ученици, защото една оценка в бележника не дава много яснота какво всъщност се е случило, за да се стигне до нея. Докато изкуственият интелект помага да структурираме целия път и да сме наясно къде се намираме и къде трябва да стигнем с целия клас.

Какво правим с несъвършенствата на модела? Грешките, халюцинирането, което в GPT4 е в пъти по-малко, но все пак го има.
Вижте, това е една технология, която ще се развива. Тя в момента няма как да стане по-лоша, има само как да стане по-добра. В този смисъл аз съм сигурен, че ще се намерят начини да се вкара в баланс със следващите версии ChatGPT. Но има и нещо друго. То се получава малко като при търсачките, каквото човек си търси, това намира. Т.е. ако някой иска да предизвика халюцинации в ChatGPT, да може да го направи. Но не това е най-полезният начин да го използваме.

За коя част на образованието е най-подходящ изкуственият интелект?
Това е добър въпрос. Отговорът на Кан Академия би бил: „Изкуственият интелект е полезен там, където може да дава съвети на учениците, когато учителят го няма, т.е. извън класната стая“. Иначе ще трябва тепърва да намерим някакъв по-общ отговор на този въпрос, в смисъл, в който изкуственият интелект променя в момента и пазарите на труда. Т.е. на нашите ученици най-вероятно ще им се наложи, поне на първите им работни места, да трябва да работят с чатбот. Така че се получава нещо и като отговорност да измислим все пак как да включим чатбот в учебните часове. Да речем, още първите седмици, когато ставаше много популярен, реших да направя един дебат между мен и чатбота. Т.е. учениците питат нещо чатбота, след това аз отговарям, сравняваме отговорите, получава се засега добре. Бих окуражил колеги учители да го пробват. Други варианти - чатботът може по време на час да се използва, за да се разнообразява дискусията или дори да се се ползва като презентация. Тоест трябва ни някаква информация, той ни я изкарва от интернет и часът продължава. В най-добрия случай чатботът ще предоставя на учениците добри теми за размисъл. Трябва да измислим как да го използваме, не за да компенсираме креативността и аналитичното мислене на учениците, а да го надградим по някакъв начин. Така или иначе на този пазар на труда, който в момента се обособява, нашите ученици, ще трябва да знаят и могат повече от чатбота, за да бъдат конкурентоспособни. 

По какво се различаваха Вашите отговори от неговите?
Някои детайли. Това, което един учител може да направи, е да навлезе в повече дълбочина. Вероятно и чатботът го може. Разбира се, аз, познавайки моите ученици, знам и какви детайли да включа, така че контекстът да е близък до тях. Това е нещо, което на чатбота му убягва. Един учител все пак може да послужи за пример за това как трябва да се живее, да се учи, да се мисли и така нататък. Докато не може един човек да вземе за пример в живота си чатбот и да си каже: „Аз искам някой ден, като порасна, да съм като чатбот“. Така че има много елементи, които няма как да бъдат заменени от изкуствен интелект. В момента пак се водят разговори за това доколко е заменима учителската професия предвид, че чатботът може също да отговаря на въпроси. Но истината е, че е много минимално това, което чатботът може да осъществи като преподаване, за разлика от един добър учител, опитен. 

Засега няма опасност за учителите?
Бих казал не.

Основната му дейност ще е да ги подпомага?
Да. Чатботът може и на нас да ни върши доста работа. Можем да го помолим да създаде учебен материал, текстова задача. Между другото, една учителка по физика ми разказа как помолила чатбота за текстова задача, която е доста изпълнена с грешки, защото чатботът малко трудно схваща подобен тип контексти. Но часът е преминал в това учениците да анализират грешките на чатбота, да мислят защо се получава така, кой е правилният отговор и прочие. Така че има много варианти да си създаваме учебно съдържание и учебни практики с чатбот и да си помагаме. Не е чак толкова страшен. Аз честно казано, не съм го използвал много-много в този смисъл. Все пак предпочитам да имам повече контрол върху това как си създавам материалите, но така или иначе предполагам, че в бъдеще ще стане все по-стандартно да се ползваме с такъв тип готови материали.

В някои учебни заведения в САЩ забраниха употребата на ChatGPT, Вие го интегрирате. Каква е разликата във възприятията зад тези две толкова различни решения според Вас?
Аз не съм сигурен как точно са го забранили в смисъла, в който вкъщи учениците могат да го ползват свободно, предполагам. Така че опитвам се да гледам изцяло от положителната страна. Това, което казвам на колеги учители, е: „Това беше, няма връщане назад“. Тоест наистина трябва да се мисли за това надграждане, което може да се случи, използвайки чатбота. Да, може би не е задължително в рамките на училище да се използва, но пак казвам, че учениците така или иначе ще го ползват. Най-вероятно пазарът [на труда] ще очаква от тях да могат да го ползват. Така че е хубаво да мислим по-конструктивно за чатбота. Да, той създава много проблеми, учениците трябва да са по-умни от чатбота, за да са конкурентоспособни. Това може да стане най-вече в работа с чатбот, а не изолирайки този тип нова медия, той е направо като вътрешна интернет революция. Едно от основните притеснения или поне съмнения е дали хората няма да започнат да използват повече чатботове вместо търсачки изобщо, т.е. да се промени начинът, по който боравим с интернет и с информация.

Но как може изкуственият интелект да помогне на учениците?
Изкуственият интелект добре синтезира и подрежда информацията. Тоест, ако направим едно сравнение между изкуствен интелект и Уикипедия или енциклопедичен тип текст, разликите не биха били много, т. е. дали учениците ще се ровят в Уикипедия, или ще подпитват чатбота, може би няма особено голяма разлика. Така че, от една страна, си мисля, че все пак е по-добър вариант да се попита чатбота, вместо човек да се зарови в интернет и да се окаже в някаква конспиративна теория примерно или фейк новини и т. н. Просто чатботът дава един тип филтър и си мисля, че любопитни ученици може би ако поставим това условие, поне те със сигурност биха имали много въпроси, които да зададат с интерес на чатбота. Надявам се някак си това, ако се превърне в инструмент за проучване на учениците, да е най-полезно. Опасността, разбира се, е, те да използват този когнитивен асистент, за да си спестят мисленето. Така че да, наша роля като учители и родители е да сме сигурни, че учениците подхождат с ниво на отговорност към използването на чатбота, за което ще е нужно и ние да им имаме малко доверие. Надявам се, чатботът да може да даде добре структурирана, балансирана информация на много ученици, които иначе по-трудно биха я достъпили или потърсили.

Khanmigo е пилотен проект. Какви резултати очаквате от него?
Очакваме добри резултати от Khanmigo. Така се казва изкуственият интелект в Кан Академя, който ще се въведе на базата на ChatGPT. Има само още една друга образователна платформа, която е заявила подобен проект. Тя е за изучаване на езици Duolingo. Аз очаквам добри резултати в смисъл, в който Кан академия е една платформа, която има много съдържание. Ако беше някоя друга платформа, която просто да въведе някакъв чатбот, нямаше да сработи по същия начин. Но при нас има структура, програма, много конкретен начин, по който човек преминава през курсовете, така че очаквам чатботът да е способен да забърза тези процеси. В Кан Академия най-важното са упражненията. Упражненията показват дали един човек се справя. Така че ролята на чатбота ще бъде да избута ученика към упражненията, т.е. да може ученикът да се справя с упражненията в крайна сметка, а не просто да си говорят. В момента можем да кажем, че половин час седмично с Кан Академия повишава уменията на учениците с около 30%. Така че бих очаквал времето да се скъси, да речем, на 20 минути седмично, включвайки чатбота. 

Какво е бъдещето на образованието според Вас?
Сложен въпрос. Бъдещето на образованието по начина, по който искам да си го представя, е с повече разговори между учители и ученици и между ученици помежду им, повече взаимно обучаване и учене, защото наистина е важно и си мисля, че това е един основен елемент от ученето. Т.е. учениците да се кооперират заедно, да учат, да има повечко усещане за общност и за да се постигне нещо такова, трябва да има и повече разговори вместо стоене пред учебника, екрана и т.н. Така че се надявам тези деструктивни тенденции, иновациите все пак създават стрес в системите, да доведат до образователни политики, насочени към човешкия елемент, към динамиката в класната стая. Да стане по-ценно учениците да усвояват социални умения и емоционални умения. Просто за всичко друго, което е свързано с познанията, още от създаването на интернет имаме информация. Не е това проблемът. Сега вече имаме чатбот, който може да ни обяснява информацията. Така че самото съдържание не е чак такъв проблем и учениците могат да го усвоят. Според мен е по-важно те да чувстват, че изобщо принадлежат към една учебна общност. Да речем, това е нещо, което много колеги учители в момента виждат като липса при учениците. В зависимост точно на кой етап са били при навлизането на ковид, има някои випуски, при които си личи, че не са имали достатъчно време изобщо да се опознаят, ако в 8. клас примерно са се оказали в началото на пандемията. Така че, надявам се бъдещето на образованието да е във все по-ясното осъзнаване на по-ценените неща в класната стая, повече да се залага на доверие, сътрудничество, съчувствие и т. н.

Постигането на това не е ли основно в ръцете на учителите?
И да, и не. Това, което се явява като проблем, е, че изходните изпити, тоест матури, НВО-та и така нататък, са структурирани по начин, по който не остава време на учителите за подобен тип дейности. Тоест може да изглежда, че българският учител е свободен. На практика аз имам право да си избирам практиките, учебниците и мога и без учебник да преподавам, ако искам и т.н. Но в крайна сметка такава е динамиката в образователната система, че просто е наистина много затрупана с материал. Не е толкова лесно учител да си задели време. Понякога целта на обучението се приема, че е по-скоро крайният изпит вместо развиването на умения, които никой няма да оцени реално. Социалните умения ги няма на матурата по никакъв начин. Така че има някои структурни промени, които трябва да се направят в образованието, за да могат учителите по-уверено да прилагат подобен тип образование и да могат по-спокойно да боравят гъвкаво с материала, за да може да се случва по-различно образование. Просто в момента системата е затворена откъм възможности. 

Да, но точно както казахте, в крайна сметка образователната система я интересува накрая да излезеш с определен набор от знания. А пък светът, в който живеем понастоящем, е много променен и продължава да се променя. Смятате ли, че е възможно системата да се промени по начин, по който накрая да оценява умения, а не набор от енциклопедични знания?
Разбира се, тя, системата, уж започна да се променя по този модел, но мисля, че в някакъв момент поспря или позамръзна. Какво имам предвид? Преди имаше на матури по литература по-честичко непознати текстове. Това беше част от идеята. Изучаваме еди-кои си произведения, но заедно с това и други книги трябва да се четат, за да може ученикът да е като цяло готов да посрещне и да анализира един непознат текст. Но ако не бъркам, в последните години може би заради опит за избягване на рискове все пак се върнахме към познати текстове. Така че тази реформа в България е доста позабавена. Може би ще трябва да се свърши по-рязко, особено предвид и последните тенденции в технологиите. И все някой следващ министър на образованието ще трябва да поеме една наистина сериозна роля да реформира по по-остър, рязък начин. Не искам да звучи плашещо, но някои неща трябва и могат бързо да отпаднат като регулации в образованието и според мен да почнат повече да се променят крайните изпити, защото те наистина определят какво се случва в предните 12 години в училище. Така че поизостанали сме с този тип реформи. Наистина в съвременния свят хората ценят и другите умения, и то не отскоро. Ние в момента не ги развиваме в България и не мисля, че ги измерваме по някакъв начин. Тоест не сме наясно къде се намираме.