ЕК повиши прогнозата си за икономиката на България за 2023

Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за ръста на българската икономика за 2023. Докато през май Брюксел очакваше икономиката ни да отчетте ръст от 1,5% през тази година, то в днешната прогноза е посечено, че за България се очаква икономическият растеж да достигне 2% през 2023. За догодина обаче ЕК коригира надолу прогнозата си от пролетта и от 2,4%, сега очакванията са за ръст от 1.8% през 2024.

През 2025 българският БВП ще се увеличи с 2.6%, сочи есенната прогноза на ЕК.

В България се очаква по-малко забавяне на инфлацията, като се имат предвид намаляващите базови ефекти от 2022 г., неотдавнашното покачване на международните цени на петрола и по-трайната инфлация в сектора на услугите. Очаква се годишната инфлация да спадне до 8.8% през 2023, след което да се забави допълнително до 4% през 2024 г. и 2.9% през 2025.

За България рисковете за макроикономическите перспективи като цяло са балансирани, но евентуалното забавяне при усвояването на средства от ЕС и изпълнението на българския план за възстановяване и устойчивост ще доведе до по-слаби перспективи за растеж.

Прогнозата е растежът на производството да се забави до 1.8% през 2024 и след това да се повиши до 2.6% през 2025. Към края на 2023 и началото на 2024 разходите на домакинствата се очаква да стагнират, повлияни от прогнозираното увеличение на лихвените проценти на дребно за домакинствата. След това се предвижда потреблението да се увеличи, макар и с по-умерени темпове, в съответствие с прогнозираното по-ниско увеличение на заплатите.

Очаква се износът да се възстанови до края на 2023 и да нарасне с 4% през 2024 и с 2.6% през 2025, отразявайки възстановяването на експортните пазари.

След като номиналните заплати се увеличиха рязко от средата на 2022, за да бъдат в крак с натрупаната инфлация, ръстът на заплатите се забави през първата половина на 2023, тъй като инфлацията също постепенно спадна. Очаква се тази тенденция да продължи, постепенно намалявайки натиска върху разходите за заплати.

След като дефицитът се сви до 2.9% от БВП през 2022, се предвижда той леко да нарасне до 3% през 2023. Правителството прие увеличения на заплатите и пенсиите през предходните години и те ще имат бюджетни разходи от около 4% от БВП през 2023. Тяхното въздействие се смекчава наред с други чрез компенсаторни мерки, увеличаващи събираемостта на данъците и определящи 100% дивидент за държавните предприятия. В същото време други развития допринесоха за ограничаване на дефицита, като частичното постепенно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, докато тези, които остават през 2023, са изцяло финансирани от солидарна вноска от енергийния сектор. В резултат на това общите (нетни) бюджетни разходи за мерки, свързани с енергетиката, се прогнозират на 0,8% от БВП за 2023. През 2024 дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да остане на 3% от БВП. Очаква се увеличаването на данъчните приходи да се забави в съответствие с икономическите перспективи, но се очаква известен положителен ефект от мерките за подпомагане на събираемостта и от пълното премахване на мерките, свързани с енергетиката. През 2025 се прогнозира дефицит от 3.2% от БВП, основно засегнат от доставката на военно оборудване с общи временни разходи близо до 0,7% от БВП. Съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да нарасне от 22,6% през 2022 на 26,1% до 2025. Рисковете за фискалната перспектива на България са насочени в посока надолу, тъй като скорошните постоянни увеличения на заплатите и пенсиите остават да бъдат напълно компенсирани след 2023.