Илия Кръстев: Рискуваме да догонваме Гърция по отношение на инвестициите

Югоизточна Европа представлява интерес за чуждите инвеститори. Аутсорсинг инвеститори от 62 страни са представени в региона. По-големите са от САЩ, Германия, Великобритания,  Нидерландия. Растат и вътререгионалните инвестиции, като над 60 от компаниите, базирани в ЮИЕ са разширили присъствието си отвъд националните граници в региона. Най-активна в това отношение е Словения, следвана от Сърбия, България и Хръватска. Това сочи доклад за развитието на индустрията в региона, представен от Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) по време на международната конференция SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT в София под мотото „Югоизточна Европа - двигател на растежа“. Форумът се организира от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и Българската стартъп асоциация (BESCO).

По думите му Гърция изглежда все по-заинтересована да участва активно в случващото се в региона. Тя е една от най-активните страни на пазара, макар че не присъства в доклада. Според Кръстев "рискът за другите пазари е, че поради всички дейности в Гърция - стратегията на правителството, комуникационните кампании и т.н., страната ще привлича все повече и повече бизнес. И има риск ние да започнем да догонваме Гърция. Преди няколко години това изобщо не стоеше на дневен ред. Сега нещата се променят. И трябва да бъдем много бързи в адаптирането към тази промяна".

Аутсорсинг компаниите са концентрирани в Румъния и България, а столиците Букурещ и София са привлекли най-много инвестиции в региона. Градове като Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора също все повече привличат инвеститорски интерес.

Заетите в сектора на ИТ и изнесените услуги в България са около 79 000 души в 731 компании, сочи още докладът на AIBEST.

При представянето на доклада Кръстев подчерта, че Югоизточна Европа вече не е low-cost аутсорсинт дестинация. Все повече се работи върху продукти, услуги с добавена стойност и т.н. "И дори от гледна точка на себестойността, ние не можем и не търсим да бъдем дестинация, която се фокусира върху ниските разходи". Кръстев обърна внимание, че наблюдаваме все повече прилагане на AI. "И тук не става дума само за ефективност, но и за това, че компаниите действително използват AI инструменти за създаване на нови продукти или за да променят начина, по който предоставят услуги. Вярвам, че следващата година ще видим голям бум в това".

Електронното управление вече е в ход, няма да се отлага повече, и България ще изпълни залегналата в „Цифровото десетилетие“ цел за пълно разгръщане на дигиталните публични услуги за бизнеса до 2030 г. Това заяви министърът на електронното управление Александър Йоловски при откриването на конференцията.

„Последните данни показват, че показателят за дигитални публични услуги за бизнеса в България е 81 точки при среден за Европейския съюз – 84“. „Достъпът до електронни здравни досиета в България е по-висок в сравнение със средното равнище в останалите държави членки – 77 % спрямо 72 %. Този показател е резултат от внедрената Национална здравноинформационна система“, подчерта Йоловски.

Той отбеляза, че въпреки добрите примери в развитието на електронното управление страната ни се сблъсква с голямо изоставане по отношение на цифровите умения, като едва 31% от българите имат основни дигитални умения при средно ниво за ЕС 54%. „Големите данни“, облачните услуги и изкуствения интелект са предизвикателства не само за администрацията, но и за бизнеса, особено за малките и средни предприятия в сектора, което е показател за сериозно изоставане и по отношение на хората с повече от основни цифрови умения“, коментира Йоловски.

По думите му страната ни има нисък дял на работещи специалисти по информационни технологии – 3,8 на сто при средно в ЕС 4,6 на сто, а в същото време само 9% от компаниите предоставят специализирани обучения на своите служители, което е с 13 пункта под средното ниво за ЕС. „Добрата новина обаче е, че този дял расте през последните години“, обяви министърът на електронното управление.

Александър Йоловски увери бизнеса, че българското правителство полага големи усилия за инвестиции в обучението по дигитални умения, като посочи, че има няколко програми и инициативи у нас, чиято цел е разрешаване на този проблем. „За да подобрим средата за придобиване на дигитални умения, имаме нужда от съвместни действия с бизнеса. Необходим е ангажимент, инвестиции и екипно усилие, за да се случи. Нужен е координиран подход за разработване, прилагане и оценката на политиките в цифровото образование“, подчерта още министър Йоловски.