Опитът на Финладия показа, че базовият доход прави хората по-щастливи, но не и по-активни на пазара на труда
Темата за въвеждането на безусловен базов доход не е нова, но през последните години става все по-дискутирана в публичното пространство. Много икономисти и политици виждат в модела инструмент за намаляване на бедността, нарастващото неравенство и загубата на работни места, която върви ръка за ръка с нарастващата автоматизация. Зад идеята застават и немалко инвеститори и предприемачи, сред които Бил Грос, Марк Зукърбърг, Ричард Брансън, Илън Мъск и др. Или поне твърдят, че това е модел, който би трябвало да се проучи...
Критиците обаче са на мнение, че подобни планове са твърде скъпи, непрактични и биха обезсърчили хората да си търсят работа. Къде е истината?
За да проверят работи ли базовият доход, много държави и населени места вече проведоха тестове, други прилагат такива в момента, но определено един от най-интересните, големи и сериозни експерименти направи Финландия.
Идеята за базов доход е гореща тема и през последните месеци в САЩ. Американският бизнесмен и политик Андрю Янг, който смята да се кандидатира за президент, предлага въвеждането на безусловен базов доход в размер от 1000 долара на месец за всеки американец. Янг твърди, че това е належащ ход с оглед последствията от роботизацията и набиращата скорост автоматизация на труда, които ще оставят много хора без работа. Той предлага хората сами да избират дали да пoлyчaвaт coциaлни пoмoщи или базов доход. Янг e yвepeн, чe повечето ще изберат базовия доход, който според него би бил пo-изгoдeн и зa дъpжaвaтa. От началото на тази година тестове за безусловен базов доход се провеждат в американския град Стоктън, щата Калифорния.
Големият тест - Финландия
През януари 2017 Финландия стартира двугодишна пилотна схема, за да провери дали базовият доход ще осигури по-силен стимул на хората да си намерят работа от стандартния модел на социални помощи. За целта 2 000 безработни на възраст между 26-58 г., избрани на случаен принцип, започнаха да получават базов доход от 560 евро на месец.
През април тази година обаче стана ясно, че експериментът е провал, а финландското правителство реши да го прекрати преждевременно. Все пак положителни ефекти има, но не и очакваните...
Оказва се, че базовият доход има положителни ефекти върху здравето, стреса и цялостното благосъстояние на хората, но не и върху заетостта. Сред участващите в експеримента е отчетен по-голям оптимизъм по отношение на шанса да си намерят работа, но данните не показват повишаване на заетостта в резултат на този оптимизъм.
Изводът е, че базовият доход прави хората по-щастливи, но не и по-активни на пазара на труда.
Предстои експериментът да бъде анализиран по-обстойно, като окончателните заключения ще бъдат публикувани през 2020.
Работи ли базовият доход?
Зависи от търсения ефект... Резултатите от тестовете до момента показват със сигурност само едно - необходими са още проучвания, преди да могат да се направят окончателни заключения.