Роботите ще доведат до технологична безработица

„Автоматизацията не се интересува от цвета на якичката ви”, пише в новата си книга Humans Need Not Apply американският сериен предприемач, технологичен иноватор и автор Джери Каплан. По думите му напредъкът в технологиите, който ще ни засегне през следващите 10 години, вече е налице, но просто не е достатъчно публичен още. Според него чрез сензорното възприятие, способността да се интерпретират данни по разбираем начин и машинното инженерство даваме на роботите очи и уши и способност да мислят. Това ще позволи автоматизацията на голяма част от сегашните професии. Според Каплан интелигентните машини ще бъдат по-добри в професиите, упражнявани доминиращо от мъжете. Каплан често e канен да коментира различни аспекти на автоматизацията в медии, като Wall Street Journal, The Atlantic, Forbes, Fortune, NPR, PBS, Washington Post и др.
Той е автор и на книгата Startup: A Silicon Valley Adventure, обявена за една от 10-те най-добри бизнес книги на Business Week. Самият Каплан е съосновател на четири стартиращи компании в Силициевата долина, две от които са публични дружества.
Каплан преподава компютърни науки в Stanford.

Economy.bg се свърза с Джери Каплан, за да ни разкаже с какви предизвикателства ще се сблъска човечеството вследствие масовото навлизане на роботите в живота ни.

Г-н Каплан, трябва ли да се страхуваме, че роботите ще ни изместят от работните места? Колко близо сме до такъв сценарий?
Не е добре да подхождаме към този проблем, мислейки, че роботите идват, за да завземат работните ни места. Роботите са форма на автоматизация и приближаващата вълна на машини с изкуствен интелект автоматизират задачите, а не работните места. Тази система замества хората, тъй като прави работниците по-продуктивни, вследствие на което ще са необходими по-малко служители. Все пак, когато в миналото автоматизацията е замествала работната ръка, увеличеното благосъстояние е довело до създаването на нови, различни професии за тези с необходимите умения да се възползват от тях.

В неотдавнашен разговор в социалната мрежа Reddit споделихте, че две от дъщерите Ви имат професии, които не са съществували, когато са започвали да учат висше образование. В този смисъл какъв съвет бихте дали на младите хора – какво да учат днес, за да са успешни в света на автоматизацията?
Да получат по-общо хуманитарно образование. Най-добрата защита срещу автоматизацията е да се научиш да мислиш критично и в работата си и да прилагаш по-обхватен интелектуален контекст.

В кои сектори машините ще се справят по-добре от хората и в кои ще се провалят?
Машините ще са добри в рутинните, ясно дефинирани задачи. Те ще се справят зле в професиите, които изискват социални умения и умения за ефективно междуличностно общуване, както и оценка на хора.

Твърдите, че длъжностите, които са по-малко застрашени от автоматизация по принцип, са заети от жени. Защо това е така?
Защото професиите, доминирани от жени, често изискват умения за ефективно междуличностно общуване.

Какви ще бъдат социалните и икономическите последици от масовото навлизане на роботи?
Негативните последици ще са най-вече следствие от факта, че ще се променят уменията, които работодателите ще изискват. Това ще доведе до технологична безработица. От предимствата ще се възползват най-вече богатите, които ще притежават роботите.

Известният професор по роботика Ила Нурбакш предложи в неотдавнашна статия в Huffington Post разходът от автоматизацията на труда да се начисли като данък върху пазарната цена на съответните продукти или услуги. Според него по този начин бизнесът сериозно ще се замисли дали да замени човешкия труд с машини. Какво е Вашето мнение?
Това е добронамерен опит да се вземат спестените от труд средства и да се трансферират към правителството от частния бизнес, който реализира автоматизацията. Като цяло би трябвало да таксуваме нещата, от които искаме да потребяваме по-малко и да намаляваме данъците върху нещата, от които искаме да ползваме повече. Неговото предложение вероятно е лош вариант, тъй като може да ограничи стимулите за инвестиции. Имаме нужда от предложения, които поддържат тези стимули, като същевременно ограничават социалните последици от продуктовите подобрения.

В неотдавнашно интервю казвате, че създаваме роботи по лош начин, защото не можем да ги контролираме. Кой трябва да контролира как се създават роботите?
Нуждаем се от разумни инженерингови стандарти, каквито имаме за инженерите, които строят мостове и друга инфраструктура.

Веднъж след като роботите са създадени по неправилен начин, кой според Вас би трябвало да носи отговорност в случай на инцидент – дизайнерът, програмистът, производителят или операторът? Имаме ли нужда от специални закони за роботите?
Има добри закони, третиращи отговорността за вреди от дефектна стока. Те са приложими и в тази сфера.

Наскоро японец беше арестуван, защото нападна робот. Смятате ли, че страхът от технологиите може да предизвика агресия у някои хора и трябва ли това да се счита за престъпление?
Има дълга история на хора, чувстващи се застрашени и нападащи дадена технология. Това се нарича имуществена щета.

Колко далеч смятате, че сме от момента, когато машините ще могат да разчитат мислите ни?
Не толкова далеч, колкото хората може би предполагат. Вече има доста успешни разработки в тази област за прости неща, като идентифициране на обекти и контролиране на изкуствени крайници с мисъл. Не е много трудно да си представим прогреса в по-сложни сфери.

Оптимист ли сте за бъдещето на човечеството?
Абсолютно. Бъдещето е многообещаващо, поне в смисъла на това, че благосъстоянието на човечеството ще се увеличи значително. Проблемът е да се адаптира икономическата система със социалните политики, така че всеки да може да се възползва от това подобрено благосъстояние.