Какво е Ла Ниня?

Снимка: Economy.bg

Дългоочакваната Ла Ниня най-накрая пристигна, но е слаба и метеоролозите казват, че е малко вероятно да причини толкова много метеорологични проблеми, колкото обикновено, съобщава Euronews.

Експертите очакваха пристигането на климатичния феномен от миналата пролет, но охлаждането на водите в централната екваториална част на Тихия океан беше потвърдено в началото на януари от Националната администрация за океанска атмосфера (NOAA). Нейният противоположен феномен Ел Ниньо приключи през юни миналата година след необичаен тригодишен период.

Ларс Ловински, метеоролог в Weather & Radar, казва, че прогнозите за зимния сезон 2024/25 са предполагали много по-ясно изразено събитие, което започва през лятото. „В действителност обаче отне много повече месеци, като ясен сигнал се появи едва през декември 2024 г. и е доста слаб в сравнение с това, което видяхме между края на 2020 г. и 2023 г.“, казва той.

Късната поява вероятно ще бъде обект на много изследвания. Експертите от NOAA вече се чудят дали забавеното пристигане на Ла Ниня може да е повлияно или дори маскирано от затоплящите се световни океани.

Южната осцилация Ел Ниньо (ENSO) е променлив модел на температурата на морската повърхност и атмосферните промени в тропическия Тихи океан. Миналата година той донесе суша, недостиг на храна и смъртоносна жега в някои части на света.

Ла Ниня е една фаза от този цикъл, характеризираща се с по-ниски от средните температури на морската повърхност в източно-централния екваториален Тихи океан. Противоположният край на това колебание на температурата на морската повърхност, Ел Ниньо, включва по-топла от средната повърхностна вода. ENSO е сезонно явление, което означава, че продължава няколко последователни месеца, като води до атмосферни промени, които оказват влияние върху метеорологичните модели по света.

Може да промени глобалните температури, както и моделите на дъжд или сняг по обикновено сравнително предвидими начини. Ла Ниня има тенденция да намалява глобалните температури, което води до по-сухо време в Южна и Западна Америка. В Индонезия, Северна Австралия и Южна Африка носи по-влажно време. Обикновено също така носи повече атлантически урагани, но метеоролозите прогнозират, че тази фаза ще отшуми до лятото, когато започва най-лошият сезон.

Ловински казва, че най-големият сигнал за Ла Ниня в Европа може да бъде открит през зимата. Това се дължи на нещо, наречено механизъм за телевръзка - мащабни метеорологични модели в други части на света, които взаимодействат с тези, които са по-близо до дома. Наблюдават се две различни зони в Тихия океан: централната част на Тихия океан (CP) и източната част на Тихия океан (EP). Важно е да се прави разлика между двете, защото това, което се случва в тези два басейна, има различно въздействие върху климата в Европа.

„Ако най-силната студена аномалия по време на Ла Ниня е в региона на EP, регионът на Северния Атлантик и Западна Европа има тенденция към по-слаби бури или системи с ниско налягане и повече блокиращи върхове, което често води до по-сухи и понякога по-студени условия“, казва Ловински.

„Въпреки това, една студена аномалия в региона на CP има тенденция да води до модел, който наподобява така наречения модел на положителна северноатлантическа осцилация (NAO), с по-силен струен поток и повече бури в близкия Атлантик и Западна Европа, което води до по-меки, по-влажни и по-ветровити условия.“

Това се случва на теория, пояснява Ловински, но други големи играчи могат да повлияят на нашето европейско време като NAO, ветровете в стратосферата близо до екватора и дори тропическата конвекция над Индийския океан.

Освен това настоящите прогнози предполагат връщане към неутрални условия преди лятото на 2025 г., така че този път вероятно няма да има силни тенденции на изява от страна на Ла Ниня.