Може ли България да създаде „скрити шампиони“ по модела на Австрия?

Как Европа може да преодолее индустриалното превъзходство на САЩ и Китай, каква е ролята на EIT Manufacturing в това отношение, как изглежда фабриката на бъдещето и каква ще е ролята на изкуствения интелект в нея, какво може да научи България от опита на Австрия и в кои нишови сектори имаме потенциал да създадем „скрити шампиони“, кои са предизвикателствата пред българските производствени предприятия, предимство или недостатък за България е тенденцията за nearshoring, как EIT Manufacturing помага на българския бизнес и кои са успешните примери на подкрепени от организацията български компании – тези и други въпроси коментирахме с Михаил Станев.

Михаил Станев е Старши мениджър „Бизнес развитие и иновации“ в EIT Manufacturing, където активно подпомага европейските производствени компании да постигнат устойчив растеж и трансформация. Основните му дейности включват изграждане на стратегически партньорства между големи и малки производствени компании, стартъпи, инвеститори и научни и изследователски центрове с цел комерсиализирането на иновации, които подпомагат конкурентоспособността на производствения сектор. Преди присъединяването си към EIT Manufacturing Михаил е работил в няколко водещи консултантски компании, подпомагайки стратегически проекти в секторите на медицинските технологии и телекомуникациите. Михаил има бакалавърска степен по икономика и бизнес и магистърска степен по управление на веригите за доставки от Икономическия университет във Виена.

EIT Manufacturing е публично-частно партньорство, създадено през 2019 и съфинансирано от Европейския съюз чрез Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Като една от деветте Общности за знание и иновации (KICs) EIT Manufacturing се фокусира върху подобряването на производствения сектор в Европа чрез насърчаване на иновациите, таланта и предприемачеството. С мисията да подобрява живота чрез устойчиво производство, EIT Manufacturing обединява водещи индустриални компании, академични и изследователски институции, както и иновативни стартъпи в цяла Европа. Чрез интегриране на образованието, иновациите и бизнес развитието, EIT Manufacturing преодолява фрагментираните мрежи за иновации, за да създава иновативни решения, които отговарят на глобалните предизвикателства, подкрепят климатичните цели на Европа и подготвят работната сила за бъдещето.

Австрия е сред водещите страни по отношение на т.нар. „скрити шампиони“ в световен мащаб заедно с Швейцария и Германия, когато се измерва на глава от населението. От трите немскоговорещи страни произлизат повече от половината от скритите шампиони в света. Скритите шампиони са средни по размер компании, които са се превърнали в европейски или световни лидери в нишови пазарни сегменти.

Михаил, на какво ниво е европейското производство в сравнение със САЩ и Китай?
Европа има дългогодишна традиция в производствената индустрия, но през последните години секторът е изправен пред множество предизвикателства. Ковид пандемията, нарушените вериги за доставки и недостигът на ключови суровини затрудниха сериозно възстановяването на промишлеността. Тяхното въздействие на макрониво забави много производства, които се нуждаеха от значително време, за да се стабилизират. Тези фактори, в комбинация с геополитическите промени и новите регулации в Европа, свързани с кръговата икономика, декарбонизацията и устойчивото производство, оказаха значителен натиск върху предприятията. В резултат на това тяхната конкурентоспособност на глобално ниво беше сериозно засегната, особено по отношение на ценовите предимства.
Въпреки тези предизвикателства Европа остава водеща сила в научноизследователската и развойната дейност (R&D). В определени ниши, като например индустриалното 3D принтиране, европейските компании продължават да бъдат лидери. Австрия например е дом на много успешни предприятия, които изпреварват своите китайски и американски конкуренти с иновации и технологично предимство.

Как EIT Manufacturing допринася за повишаване на конкурентоспособността на европейското производство?
EIT Manufacturing е организация, подкрепена от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), орган на Европейския съюз. EIT Manufacturing е една от осемте иновационни общности в рамките на EIT. Нашата основна мисия е да подпомагаме производствената индустрия в Европа, така че тя да стане по-конкурентоспособна, по-бързо да комерсиализира иновации и ефективно да внедрява нови технологии. Конкурентоспособността на производството до голяма степен зависи от способността да се внедряват технологии, които намаляват разходите или създават по-качествени и иновативни продукти. Поради тази причина, имаме различни инициативи. Подкрепяме стартъпи и скейлъпи, които разработват изключително иновативни технологии за производствената индустрия, като им помагаме да се разрастват на европейския пазар и да внедряват своите решения в големи производствени компании. Освен това си сътрудничим с някои от най-големите производствени компании в Европа, които ни представят своите предизвикателства, а ние им намираме подходящи решения. Тези решения могат да идват както от стартъпи и скейлъпи, така и от университети и научно-развойни центрове.
Също така изключително голямо предизвикателство за Европа е застаряващото население. Проблемът с намирането на квалифицирана работна ръка го има във всяка държава. Затова третата насока, в която работим, е в подобряването на квалификацията на работната ръка чрез различни образователни програми, които разработваме с водещи университети и развойни центрове.

Тоест Вие сте като свързващо звено между стартъпи, установени компании и университети?
Точно така. Ние сме свързващо звено и нашата сила е в това, че сме паневропейска организация. Разполагаме с мрежа от 6 офиса в цяла Европа, като всеки от тях покрива определен географски район. Основното предизвикателство пред Европа е силно фрагментираният пазар – различни езици, валути, регулации и политики. Тези бариери не могат да бъдат преодолени само от една централна локация, затова целта на нашите офиси е да развиват местните екосистеми и да бъдат по-близо до крайните клиенти и партньори. По този начин можем да им оказваме ефективна подкрепа по различни въпроси и нужди.
Освен това ние сме индустриална асоциация, което означава, че някои от най-големите производствени компании в Европа са наши членове. Около 60% от членовете ни са индустриални компании, 20% са университети и 20% – изследователски организации. Тази разнообразна мрежа ни позволява да сме близо до индустрията и отрано да разбираме предизвикателствата, пред които тя е изправена. В същото време имаме достъп до най-новите разработки в университетите и изследователските институти, които имат потенциала да бъдат внедрени в индустрията. Тази синергия ни позволява да играем ключова роля в свързването на всички участници в иновационната екосистема.

Как изглежда фабриката на бъдещето и каква ще е ролята на изкуствения интелект в нея?
Фабриката на бъдещето няма да бъде място, където роботи напълно заместват хората. Напротив – целта е хората да се освободят от тежкия и трудоемък физически труд, за да се фокусират върху по-креативни и стратегически задачи. Ролята на изкуствения интелект и други високотехнологични решения е да се превърнат в инструменти, които помагат на работниците да оптимизират производствените процеси и да вземат по-информирани решения.
Идеята е да се автоматизират всички задачи, които са опасни, монотонни или не допринасят значително за човешкото развитие. В същото време хората ще имат ключова роля в управлението и усъвършенстването на тези технологии. Вместо да бъдат заменени, те ще работят в синхрон с изкуствения интелект и технологиите, като използват тяхната сила за постигане на по-голяма ефективност и иновации.

Какво може да научи България от опита на Австрия?
България може да научи изключително много от Австрия поради няколко причини. Първата е, че България и Австрия са много сходни като територия и като население. Освен това Австрия е точно на границата между Източна и Западна Европа и съчетава най-добрите практики от двата региона. Австрия се отличава със силен фокус върху бързата комерсиализация на новите технологии. Периодът от разработването на една технология в лаборатория до нейното внедряване на пазара е доста по-кратък в сравнение с България. Това дава на австрийските компании значително конкурентно предимство и стимулира създаването на иновации. Също така образованието и професионалното обучение играят ключова роля за икономическата конкурентоспособност на Австрия. Дуалното обучение е сред основните механизми за справяне с недостига на квалифицирана работна ръка, което позволява специализирани производства да се развиват успешно. Освен това техникумите и университетите в Австрия са равномерно разпределени в страната, което създава условия за икономическа активност и в по-отдалечените райони. За съжаление, в България много от университетите и производствата са концентрирани около големите градове, което оставя малките населени места със застаряващо население и намаляващи икономически възможности.
От голямо значение за успеха на Австрия е и добре организираната екосистема. Търговската камара на Австрия играе важна роля в интернационализацията на австрийските компании. С една от най-добре развитите мрежи от търговски аташета в света, представени в около 100 офиса в над 70 държави, тя подпомага местния бизнес да стъпи на международните пазари и да изнася. Камарата предоставя не само подкрепа за разрастване в чужбина, но и ценна информация за нуждите на различните пазари. Това през годините е довело до много интересен феномен – създаването на т.нар. „скрити шампиони“ в Австрия. Те са основно среден тип компании, които са лидери на световните пазари в това, което правят. Пример е Rosenbauer, която прави високопроходими пожарни автомобили и противопожарна техника, които се използват в целия свят, включително и в България. Друга пък прави флакони със сгъстен въздух, които се използват във въздушните възглавници на автомобилите, в спасителните жилетките на самолетите и в кулинарната индустрия. Това са много специфични продукти, но тези малки австрийски компании са водещи лидери в целия свят. Примерите показват как добрата организация, стратегическото развитие и сътрудничеството между бизнес, образование и правителствени структури могат да доведат до устойчив икономически успех. Ако България предприеме подобни практики, тя може да ускори своето развитие и да укрепи икономиката си на местно и международно ниво.

Как оценявате потенциала на българските производители?
България е много добре разположена: свързана е с Азия чрез транспортни коридори, има достъп до Черно море и близък достъп до Средиземно море. Откъм конкурентоспособност българските производители имат значително предимство, тъй като голяма част от суровините, внасяни от страни извън Европа, могат да стигнат до България по-бързо и на по-ниска цена, отколкото до страни като Австрия. Това предимство важи и в обратната посока: за България е много по-лесно да изнася готова продукция в сравнение с други държави. В същото време предизвикателство и възможност е как малките и средни производствени предприятия ще преминат към следващия етап от своето развитие. Много от тях са семейни фирми, основани след настъпването на демокрацията, а сега повечето собственици са в процес на предаване на бизнеса на следващото поколение. Това носи със себе си риск, но и огромна възможност за трансформация. Надявам се, че този процес няма да доведе до спад в производствената индустрия в България, а напротив – до значителен подем. Новото поколение е по-добре подготвено – то говори повече езици, обучавало се е в Европа и има контакти по цял свят. Това предоставя шанс тези компании да израснат и да се превърнат в скрити шампиони, подобно на тези в Австрия.

В кои нишови индустрии има шанс България да създаде такива скрити шампиони?
През последните години в България се говори все повече за медицинските технологии – сектор, който започва да се развива интензивно. Автомобилната индустрия, от друга страна, започва да запада в Централна Европа, което се усеща сериозно и в Източна Европа, включително в България, където имаме фабрики, снабдяващи големи компании като Volkswagen. Когато тези компании затварят фабрики, ефектът се пренася и върху доставчиците в нашия регион. Затова е важно да диверсифицираме производствения сектор в България. Не можем да разчитаме само на няколко сектора, а трябва да се стремим към развитието на нови, иновативни индустрии. Един чудесен пример в момента е космическата индустрия и производството на сателити – сектор, в който България започва да навлиза и да изгражда капацитет.
Също така с оглед на застаряващото население в Европа се отварят множество възможности за развитието на здравни технологии. Тук виждам огромен потенциал за България, тъй като този сектор предлага възможност за иновации и растеж, които могат да поставят страната ни на картата на индустриите с висока добавена стойност.

Кои са предизвикателствата пред българските производствени предприятия?
Внедряването на новите директиви за кръгова икономика и декарбонизация представлява значително предизвикателство за българските фирми. Въпреки това тази тема може да се разглежда и като възможност. Един от основните проблеми, пред които е изправена Европа, е осигуряването на ключови суровини за различните производства, които често са контролирани от държави като Китай. В контекста на кръговата икономика започваме да обръщаме все по-голямо внимание на рециклирането на продукти с цел удължаване на техния живот и събиране на ключови суровини и ценни метали. В този аспект България разполага с отлични технически способности, които могат да бъдат използвани, за да се превърнем в един от лидерите в кръговата икономика. Това включва разработването на технологии за преработка и повторно използване на различни продукти, което ще ни позволи да допринесем за устойчивото развитие на индустрията, като същевременно повишим конкурентоспособността на българските предприятия.

Може ли България да се възползва от тенденцията за регионално изнесено производство, т.нар. nearshoring?
В EIT Manufacturing винаги сме се опитвали да убеждаваме компаниите да се възползват от nearshoring тенденциите и да върнат производствата си обратно в Европа от Китай и други държави. Проблемът обаче е, че България и други балкански държави дълго време са се промотирали чрез 2 основни фактора – евтина работна ръка и висококвалифициран труд. Днес обаче България и останалите балкански държави вече не са сред страните с най-ниска цена на труда. Започваме да виждаме първите индикации за това чрез компании, които напускат България заради високите разходи за труд и затрудненията при намирането на работна сила. Намирам за изключително важно България да се дистанцира от модела на евтината работна ръка и да се фокусира върху развитието на високоспециализиран и качествен труд, както и върху иновативни проекти с висока добавена стойност. В този контекст nearshoring тенденцията се очертава по-скоро като отрицателен тренд за България. В момента много държави от Африка и Близкия изток развиват своята инфраструктура и започват да предлагат по-атрактивни ценови условия за производствени компании. Много фирми вече преместват производствата си в тези региони, което поставя България и другите балкански държави в неблагоприятна позиция в сравнение с тези нововъзникващи конкурентни пазари.
За да остане конкурентоспособна, България трябва да промени начина, по който се позиционира – да акцентира върху иновации, качествена продукция и специализирани умения вместо върху ниски разходи за труд.

Казахте, че помагате на стартиращи компании. Работите ли и с български стартъпи?
Работим както с български стартъпи, така и с български производствени компании. Българските стартъпи имат изключително голям потенциал. Благодарение на добре развития ИТ сектор в България иновациите се създават лесно, а готовите работещи прототипи бързо стигат до пазара. Проблемът, който виждам, е свързан с разрастването на тези компании в Източна и Централна Европа. Именно тук Австрия може да играе ключова роля, тъй като тя е първият и най-близък западноевропейски пазар за България. През последните години австрийският пазар значително се отвори, което създава чудесна възможност за българските стартъпи. Австрия може да бъде тяхната първа стъпка към разрастване в Западна Европа. Освен това на стартъпите, които разработват технологии за производствения сектор, можем да помогнем да тестват своите технологии с компании от Западна Европа. Тези компании разполагат с по-високи бюджети за тестване на иновации и са по-отворени към сътрудничество със стартъпи. В производството обаче е значително по-трудно да се пробие, и точно тук партньор като EIT Manufacturing може да бъде изключително ценен. Ние помагаме на малките компании, като ги свързваме с големи индустриални дружества, и в някои случаи дори предоставяме финансиране за внедряването на пилотни проекти, което допълнително улеснява навлизането на иновативни технологии в производствения сектор.

Какво трябва да направи един стартъп, ако реши да потърси подкрепа от Вас? Какви са стъпките?
Първата стъпка е стартъпът да се свърже с някой от нашите офиси. В България нямаме офис, но имаме такъв в Гърция, който отговаря и за нашата страна. Другият вариант е да се свържат директно с мен – винаги се опитвам да съдействам с каквото мога. С удоволствие помагам на българските компании и мога да ги насоча към правилните хора в нашата структура, които ще им предоставят необходимата подкрепа.

Имате ли успешни истории на български стартъпи или производствени компании, които сте подкрепили?
Да, имаме изключително успешна история в България – компанията LAM'ON, основана от Анджела Иванова и Гергана Станчева. Те разработват биоразградимо фолио, което е изключително иновативно и приложимо в много индустрии. В момента компанията е в началните етапи на масово производство. LAM'ON беше една от компаниите, които подкрепихме в ранните им етапи на развитие, и сега се радваме да видим как те постигат значителни успехи. Продължаваме да работим активно, за да намерим български предприятия, които искат да развиват нови технологии. С удоволствие ще им помогнем да създадат следващата успешна история.