Ограничете срещите, за да сте по-продуктивни

Социалните медии трябва да носят отговорност за разпространението на дезинформация. Това мнение изрази пред Economy.bg Брус Дейсли, бивш Вицепрезидент на Twitter за Европа, Близкия Изток и Африка. Eдин от най-влиятелните гласове в Обединеното кралство по темата за пресечната точка между живота и работата беше в София като лектор на EconomyForum, организиран от Economy.bg, Jobs.bg и Tech.bg.

Дейсли е автор на бестселъри и експерт по темата за технологиите. След забележителния успех на дебютната му книга „The Joy of Work”, която се изкачва до номер едно в класациите на Sunday Times, през 2022 неговият втори бестселър „Fortitude” e обявен от Financial Times за най-добрата бизнес книга на годината.

Защо социалните медии не успяват да се справят с фалшивите новини, как могат те да намерят баланс между свободата на изразяване и борбата с дезинформацията, трябва ли да носят отговорност за разпространението на дезинформация, какво пречи на продуктивността ни, каква е тайната на щастливите работни места и как хоум офисът и AI влияят на работата ни – тези и други въпроси коментирахме с Брус Дейсли.

Брус, като бивш вицепрезидент на Twitter, смятате ли, че социалните медии правят достатъчно, за да се преборят с фалшивите новини днес? 
Странното е, че преди 8 години, след американските президентски избори, всички осъзнаха опасността от фалшивите новини. Фокусът се измести към Америка, което определи климата за останалия свят. Но не мисля, че се прави достатъчно другаде. Със сигурност знам, че тук, но и в Африка, в останалата част на Европа и по света, фалшивите новини се разрастват. Все повече те се генерират от AI. Това трябва да се овладее.

Как социалните медии могат да намерят баланса между защитата на свободата на изразяване и борбата с дезинформация?
Когато работите в подобни платформи, предизвикателството е как да бъдете арбитър на истината. Имам предвид, че, ако публикувате нещо, социалните медии обикновено изпитват трудности да го контролират и да преценят дали е вярно, или не. Но има моменти, когато дезинформацията се използва като оръжие и когато хората категорично публикуват фалшиви неща. Twitter или X въведе нещо, наречено Community Notes (бел. ред: метод за модериране, разчитащ на потребителите). Мисля, че този метод трябва да се разпространи по света. Опитите да се намерят начини, които да ни защитават от фалшивите новини, са все по-важни. Лично аз смятам, че ЕС трябва да приеме закони по темата. Това е изключително важно.

Трябва ли социалните медии да бъдат държани отговорни за разпространението на дезинформация?
Аз лично смятам, че трябва. Писал съм по темата във Великобритания. Считам, че социалните медии трябва да носят отговорност, когато са наясно за даден риск. Механиката за това е ясна. Има 2 компонента на социалните медии. От една страна ти си свободен да публикуваш нещо, но от друга, дали алгоритъмът също не го подсилва. И това са критични разлики. Някой, който се чувства свободен да публикува нещо, може да обмисли дали е вярно, или не. Това, което трябва да разберем, е как алгоритъмът прави някои постове по-известни. В момента алгоритъмът дава предимство на фалшивите новини. Трябва да сложим край на това. Така че бих подкрепил позицията спрямо социалните медии, че е трудно да отречеш правото на хората да се изразяват, но трябва да се гарантира, че след като нещо е публикувано, платформите да не го правят по-известно.

Кой е най-изненадващият урок, който научихте в Twitter? 
Обичах работата си там. Мисля, че времената в социалните медии бяха други. Считам, че бяха по-положителни и по-щастливи времена. Но общото ми усещане е, че платформите вече имат много по-голям контрол. Определянето на правила и на кодекс на поведение за това какво е допустимо и какво не, може да направи цялата платформа значително по-приятна. Все едно отиваш в парк. Ако някой спира хората да си пускат силна музика там и да бъдат агресивни, паркът се превръща в прекрасно място и всеки може да му се наслади. Но понякога, освен ако нямате пазачи в парка или полиция, която да поддържа реда, много бързо той се напълва с боклуци, става шумен и никой не иска да ходи там. Такава е ситуацията със социалните медии в момента. Създадохме парк, от който хората се уморяват и стават токсични. Стана неприятно място. Опитът ми от работата с тези компании показва, че те могат да се намесят. Просто им е малко по-скъпо да го направят.

Кой е любимият Ви трик за повишаване на продуктивността от книгата Ви "The Joy of Work"?
По отношение на продуктивността, бих казал, че най-големият проблем, с който всеки от нас се сблъсква, са прекъсванията на работния процес. Такива може да са постоянните съобщения в Mictosoft Teams или Slack, имейли, срещи. Ще откриете, че когато премахнете прекъсванията от човешкия мозък, всички ние сме много по-продуктивни, отколкото можем да си представим.
Аз правя нещо много просто. Прилагам техниката Pomodoro, като ползвам таймер. Настройвам го за 25 минути и се опитвам да не се разсейвам през това време. Ще имате поне 15 минути, преди да проверите телефона или съобщенията си.

И как се повиши Вашата продуктивност?
Успях да напиша няколко книги, използвайки тази техника. Малките блокове на концентрация вероятно са моят личен трик.

Кой е най-големият мит по отношение на изграждането на щастливо работно място?
Щастливите работни места са свързаните. Обикновено радостта идва от връзката. Според проучванията щастливото работно място често е това, където имаш приятел. Това едва ли е изненада. Ако помислите, кое е било най-хубавото ви работно място, обикновено там сте имали приятел. Това човешко преживяване има огромно значение за удоволствието от работата ни. Човешката връзка, мисля, че е най-важният елемент.

Как дистанционната работа промени работната култура?
Дистанционната работа се оказа невероятно освобождаваща за много хора. Основно жените, които имат и други отговорности, откриха, че за първи път вече не се чувстват така, сякаш могат да бъдат добри или само по отношение на домашните си задължения, или само в работата си. За първи път те почувстваха известна степен на баланс. И трябва да се подчертае, че основно жените страдат от това. Мъжете обикновено се измъкват с по-малко отговорности. Така че това беше невероятно освобождаващо, защото вече не се налагаше някой да прави компромис - коя част от живота ми е моята идентичност. Но понякога дистанционната работа може да изглежда малко самотна. Това е нещо, което можем да променим. Трябва да се помисли дали времето, в което екипът е заедно, може да изглежда малко по-различно от хоум офиса. Едно от нещата, които правят впечатление, е, че здравите екипи често се хранят заедно. Може би дори споделят по питие заедно. Те прекарват времето си, свързвайки се помежду си на човешко ниво.

Кое е следващото голямо предизвикателство по отношение на работната култура? Изкуственият интелект ще донесе очевидно колосална промяна. Интересното при AI е, че ако погледнете студентите и учениците, почти всички го използват. Но много по-малък брой хора го ползват на работното място. Трябва да си зададем въпроса защо, когато става дума за собствения живот на хората, те са готови да бъдат отворени и да приемат това, но когато се отнася за работата, те не виждат стимул. И ако можем да накараме хората да видят ползата да използват AI на работа, това ще донесе огромни възможности за нас.

Върху какво трябва да се фокусират лидерите, за да се подговени за бъдещето на работата?
Лесно е да решим, че бъдещето на работата е свързано с технологиите. До голяма степен това е вярно. Но мисля, че човекът ще остане релевантен и в бъдеще. Защото това, което добре координираните и мотивираните екипи могат да постигнат, е в допълнение към AI. Изкуственият интелект се нуждае от някой, който да го провери. Тези умения, все още дават предимство на хората. Така че мисля, че в момента лидерите, които мислят за изграждането на по-силни и по-здраво свързани екипи по нов начин, ще имат предимство.