Нобеловата награда за литература бе присъдена на Хан Канг

Нобеловата награда за литература за 2024 г. се присъжда на южнокорейската писателка Хан Канг „за нейната интензивна поетична проза, която се изправя срещу исторически травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“.

Хан Кан е родена през 1970 г. в южнокорейския град Куанджу, преди на деветгодишна възраст да се премести със семейството си в Сеул. Тя идва от литературен произход, баща ѝ е известен писател. Наред с писането, тя се е посветила и на изкуството и музиката, което се отразява в цялото ѝ литературно творчество.

Хан Канг започва кариерата си през 1993 г. с публикуването на няколко стихотворения в списание 문학과사회 („Литература и общество“). Дебютът ѝ в прозата идва през 1995 г. със сборника с разкази 여수의 사랑 („Любовта на Йосу“), последван скоро след това от няколко други произведения, както романи, така и разкази. Забележителен сред тях е романът 그대의 차가운 손 (2002; „Вашите студени ръце“), който носи явни следи от интереса на Хан Канг към изкуството. Книгата възпроизвежда ръкопис, оставен от изчезнал скулптор, който е обсебен от правенето на гипсови отливки на женски тела. Има загриженост за човешката анатомия и играта между личност и опит, където в работата на скулптора възниква конфликт между това, което тялото разкрива и това, което прикрива. „Животът е платно, надвиснало над бездна, а ние живеем над него като маскирани акробати“, както красноречиво се твърди в едно изречение към края на книгата.

Големият международен пробив на Хан Кан идва с романа 채식주의자 (2007; „Вегетарианецът“, 2015). Написана в три части, книгата описва жестоките последици, които настъпват, когато нейният герой Йонг-хе отказва да се подчини на нормите за прием на храна.

Работата на Хан Канг се характеризира с двойно показване на болка, съответствие между психическо и физическо мъчение в тясна връзка с източното мислене.

В творчеството си Хан Канг се изправя срещу исторически травми и невидими набори от правила и във всяка своя творба разкрива крехкостта на човешкия живот. Тя има уникално съзнание за връзките между тялото и душата, живите и мъртвите и със своя поетичен и експериментален стил се превърна в новатор в съвременната проза, коментира Андерс Олсон, Председател на Нобеловия комитет на Шведската академия.