С ядрено гориво по-трудно се постига енергийна независимост от Русия. Германия ще покаже, че е възможно да е независима от въглища и ядрена енергия, и въпреки това да бъде силна индустриална нация - новият посланик на Германия в България пред Economy.bg
Снимка: Посолство на Германия
Очакваме нови германски инвестиции в България основно в ИТ и аутомотив сектора, както и по отношение на зелената енергия. Това подчерта пред Economy.bg новият германски посланик в София Н. Пр. Ирене Планк. Тя връчи акредитивните си писма през януари, като през лятото беше Временно управляваща Посолството на страната у нас.
От юли 2020 до 2022 Планк е била пълномощничка по стратегическата комуникация в Министерството на външните работи в Берлин. До юни 2020 е ръководила отдел „Икономика и човешки права “ в същото министерство. Между 2016 и 2017 е заместник-ръководител на отдела за хуманитарна помощ там. Преди това работи като заместник-началник на кабинета на ГС на НАТО в Брюксел. От 2006 до 2009 е заместник и временно управляващ на посолството на Германия в Бейрут. Заемала е постове в Конго/Киншаса, в Кабул, Сиатъл и Мароко.
Как се развиват германо-българските икономически отношения, да очакваме ли нови германски инвестиции и от кои сектори, кои са предизвикателствата пред германския бизнес у нас, кога България ще стане част от Шенген и еврозоната – тези и други въпроси коментирахме с Н. Пр. Ирене Планк.
Ваше Превъзходителство, първо искам да Ви поздравя за назначението като посланик в България. С какви чувства и очаквания пристигнахте в София?
Може да се каже, че това е повторното ми идване в София. Бях тук миналото лято по заместване и след това дойдох като посланик през януари. Така че знаех какво да очаквам. Още от лятото бях много очарована. България е невероятно красива и много разнообразна като култура. Обичам да пътувам и досега съм имала само приятни срещи – както частни, така и професионални. Много се радвам да съм тук.
Как оценявате развитието на германо-българските икономически отношения?
Германо-българските икономически връзки са сред най-обнадеждаващите глави в нашите двустранни отношения. Търговията надхвърли 12 млрд. евро през последната година – истински рекорд. Особено ме радва, че България изнася повече стоки за Германия, отколкото обратното. Имаме много активна търговска камара тук. Германската компания Aurubis e или най-големият, или вторият по големина данъкоплатец в България. Това са много добри показатели. В някои сектори като аутомотив, но преди всичко зелената енергия има голям потенциал за развитие.
С какви предизвикателства основно се сблъскват германските компании в България?
Предизвикателствата са донякъде същите като навсякъде в Европа в момента. На първо място, разбира се, е недостигът на квалифицирани работници. И в тази връзка бих искала да се застъпя за германския модел на дуално професионално обучение. Чувала съм, че семействата тук понякога имат резерви. Считат, че детето трябва да продължи да учи, вместо да практикува във фирма. В този смисъл имаме хубава немска поговорка: Handwerk hat goldenen Boden (бел. ред.: Занаят не тегли глад). Човек може да има много добър живот със стажове като мехатроник или топлоинженер. През лятото бях на откриването във Ветово край Дунав на фабрика на Kaolin – собственост на германската фирма Quarzwerke. Компанията стартира дуално обучение с 19 ученици и миналата година изпрати първите абитуриенти, част от които остават на работа в Kaolin. Това е от полза за всички и дава добри перспективи. И би допринесло за ограничаване на недостига на квалифицирани работници.
Друго предизвикателство е, че и тук, както в Германия, имаме увеличени разходи за енергия. Разбира се, важни са и инфраструктурата, железопътният транспорт, пътищата и електрическата мрежа. Тук все още има какво да бъде подобрено.
Можем ли да очакваме скоро нови германски инвестиции? От кои сектори?
Да, очакваме нови германски инвестиции. Надяваме се да са повече. Става дума основно за аутомотив сектора, т.е. автомобилни доставчици, но също и ИТ индустрията. Всъщност от доста разнообразни сектори. Вече споменах зелената енергия. Надяваме се, че и други германски компании ще решат да се установят в България.
Много германски компании обмислят да върнат части от производството обратно от Азия към Европа. Може ли Източна Европа да се превърне в „новия Китай“ за германската индустрия? И попада ли България в полезрението на германските инвеститори?
Потвърждавам, че много компании връщат производството си от по-далечни страни. Разбира се, тази тенденция беше ускорена от Ковид кризата и от прекъсването на веригите за доставки, но също и от войната на Русия срещу Украйна. Това с доставките „точно навреме“ невинаги работи, а стабилната и по-къса верига за доставки също е ценна. В резултат на тези процеси и под влиянието на новото европейско законодателство се постави по-силен фокус на устойчивостта и човешките права в производството. Това е допълнително предимство за локация като България и други страни.
Не бих правила сравнение с Китай, защото тук всички сме в Европейския съюз и имаме единна правна рамка. И това също може да бъде голямо предимство.
Германия атрактивна ли е за българските инвеститори?
Определено. Преди всичко в ИТ сектора, но също и финансовите услуги. А покрай този силен износ на стоки от България за Германия виждаме и много възможности за български компании да инвестират в Германия.
Подкрепя ли Германия присъединяването на България към Шенген и еврозоната?
Да. Може би си спомняте речта на канцлера Шолц в Прага през август миналата година, където той каза много ясно, че Германия подкрепя присъединяването на България към Шенгенското пространство. Това все още е на дневен ред за нас. Обсъждаме темата с всички страни. Няма да се отклоним от позицията си и много се надяваме тази година това да се случи.
Присъединяването към еврозоната е труден въпрос. От значение е също, че България няма стабилно правителство от дълго време. В резултат на това все още се правят опити за приемане на редовен бюджет. Важни са и критериите за конвергенция с еврозоната. Трябва да се променят и някои закони, особено във връзка с еврозоната. Миналата година имаше много странен дебат в парламента, в който не беше променен Кодексът за застраховането. Трябва да призная, че това ме изненада. Защото останах с впечатлението, че сякаш конкретни интереси вредят на по-големия интерес на България от влизане в еврозоната. Всички се надяваме, че скоро ще могат да се осъществят необходимите правни реформи и че може да бъде приет бюджет, отговарящ на критериите за присъединяване към еврозоната. Дълги години България поддържаше страхотна бюджетна дисциплина. И това е един от много положителните елементи.
По отношение на Шенген, както казах, от гледна точка на федералното правителство България и Румъния изпълняват шенгенските критерии. Това беше и заключението от проучвателна мисия на Европейската комисия миналата година. Сега има други резерви в някои страни членки на ЕС, които дискутираме. Мисля, че и българските министерства работят конструктивно по темата.
Поехте длъжността в София в изключително напрегнат момент. Ситуацията в България е много сложна. Войната в Украйна пък налага предефинирането на отношенията с Русия. Доколко двустранните германо-български отношения са повлияни от тази тема?
Виждам някои паралели. Ако погледнете енергийния сектор, България и Германия наистина успяха за една година да станат независими от руския газ. И това, разбира се, доведе и в двете страни до преразглеждане на отношенията с Русия. Може би промяната в Германия е още по-сериозна, но моето впечатление е, че и в България определено този политически дискусионен процес беше труден. Трябваше да се обмисли какви ще бъдат бъдещите отношения с този в по-широк смисъл съсед – Русия. А също и по отношение на общото минало. И да, това е труден и обществено поляризиращ дебат. Но според мен и в България, и в Германия намираме нов обществен консенсус под общия европейски покрив като членове на Европейския съюз. Това е нашата ценностна рамка. Мисля, че тя е наистина добър ориентир в този случай.
Неотдавна германският икономически министър се обяви за санкции срещу страните в ЕС, които използват руски уран, вкл. и срещу България. Нашият президент и енергийният министър определиха подобни санкции като неприемливи. Стои ли това все още като тема в двустранните отношения?
Това е трудна тема. Като цяло ядрената енергия и нейното използване е трудна тема. Знаете също, че това е голям проблем в германско-френските отношения. Но мисля, че ЕС е намерил начин да се справи и с това. И по същество, що се отнася до ядрената енергия, начинът да се използва ядрената енергия е да оставим всяка страна да върви по своя път, но да има надзор.
Вярвам, че Германия ще покаже, че е възможно да бъде независима от въглищата, т.е. изкопаемите горива, и от ядрената енергия и въпреки това да бъде силна индустриална нация. Надяваме се, че това може да стане модел за подражание.
Иначе, що се отнася до използването на ядрената енергия и санкциите, не бих искала да предвиждам европейските решения, но факт е, че с ядрената енергия е по-трудно да станеш независим от Русия, отколкото с други форми на енергия. И това трябва да ни накара да се замислим.
Германската външна министърка Анналена Бербок се обяви за „феминистка външна политика“. Как изглежда според Вас тази политика? И има ли място за подобни концепции, когато близо до Европа се води война?
За какво всъщност става дума тук? За включването на всички засегнати в политическите процеси.
И тъй като отбелязахте войната – един от любимите ми примери е Дейтънското споразумение за Босна и Херцеговина отпреди 30 години. Това беше гореща война, която приключи със споразумение. И разбира се, около масата на преговорите бяха министрите на отбраната, войниците и военачалниците. Всички бяха мъже. Вероятно така щеше да е и днес. И тогава те се договориха за това, от което разбират. И това обикновено е войната. Или да кажем в много по-широк смисъл политиката за сигурност. От това произлезе споразумението, което след това беше добре спазено. Защото, когато са принудени да направят нещо, всички военни диктатори, го изпълняват. Могат да си го позволят, те са самовластници. И ако кажат, че ще го направят, това се случва бързо, без ненужни дискусии. Това означава, че всичко гарантира гладко спазване на такива споразумения. Но сега погледнете региона 30 години по-късно. В Дейтън не бяха договорени толкова много неща. Защото на масата на преговорите не седяха тези, които трябваше да бъдат там. Здравен сектор, образователен сектор, публична инфраструктура, администрация. Това са все неща, които преговарящите тогава не отчетоха. И те не бяха договорени. Нито някога бяха предоговорени, защото нещата някак си продължиха. И това е недостатъкът на липсата на феминистка външна политика. Защото тези, които трябваше да са на масата, обявявайки се за устойчиви и стабилни решения, не бяха. Това за мен е феминистка външна политика. Всички, които държат някакви карти в този процес, трябва да участват, ако искаме устойчиво и стабилно решение. И това е особено вярно предвид настоящите обстоятелства.
