събота, 20 август 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2488 прочитания

    Украински ИТ компании с интерес да преместят бизнеса си в България

    Какъв тип компании имат интерес от релокация у нас, как можем да привлечем ИТ специалисти от Украйна и Русия и как технологичната общност помага на украинските бежанци – Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO, пред Economy.bg
    28 март 2022, 09:36 a+ a- a

    „България има потенциал да привлече компании, които се опитват да преместят бизнеса си от Украйна“, подчерта пред Economy.bg Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на Българската стартъп асоциация (BESCO). По думите му има интерес от подобна релокация. „Има украински компании, които се опитват да преместят целия си бизнес в България. Често руски, беларуски или украински компании, чийто основен пазар са били Украйна, Беларус и Русия и в момента не могат да разчитат на този пазар, сега се опитват да прехвърлят бизнеса си“. Според него „има логика да се опитаме да покажем, че в България можем да посрещнем тези, които вече не могат да осъществяват дейността си там“. Освен по стартъп визата от BESCO работят и по въвеждането на техвиза, която да бъде само за ИТ сектора и която да даде възможност за ускорена процедура за наемане конкретно на програмисти.

    Какъв тип бизнеси имат интерес да се релокират у нас, как България може да привлече ИТ специалисти от Украйна и Русия и как технологичната общност у нас помага на бежанците от Украйна – тези и други въпроси коментирахме с Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO.

    Добромир, как технологичната общност у нас помогна на украинските бежанци?
    На 24 февруари, когато започна войната, рано сутринта ми се обади министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Разказа ми какво се случва и ме помоли да помогнем, защото, преди да влезе в политиката, той беше част от BESCO. Има хиляди служители на компании от BESCO, които са в Украйна. И идеята в началото беше да намерим къде са тези хора, да видим кои от тях искат да се евакуират, да изпратим транспорт, да се свържем с тях, да видим кой какви нужди има. Като наистина първите 48 часа бяха изключително динамични, защото беше ясно, че скоро ще бъде мобилизирана цялата държава и мъжете няма да могат да напускат страната. В началото имаше бързане – кой ще успее да мине границата. Имаше лек хаос кой ще успее и кой – не. Повечето хора действително не успяха. И започнахме да правим списъци в кой град, кои хора са и къде са. След което да се организират заедно с посолствата автобуси. Така че първата помощ беше да успеем да изпратим транспорт най-вече за семействата им, понеже мъжете нямаше как да тръгнат. Все пак вярвахме, че предвид трудната ситуация, в която се намират, да знаеш, че близките ти са някъде на безопасно място и някой се е погрижил за тях, не е малко. Опитахме се да помогнем. Това включваше заедно с държавата да изпратим транспорт, да се осигурят кордон и коридори. Впоследствие ИТ общността организира над 1000 места за настаняване, взеха се апартаменти под наем, подготвиха се зали, където да могат да отидат хора. Още в първите часове започна да се изгражда платформата BG4UA, която впоследствие държавата припозна и стана ukraine.gov.bg. Тук на едно място е събрана информация за настаняването, търсенето на работа и всичко полезно, което хората трябва да знаят, като например към кои институции да се обърнат. И това се случи в реално време. В първите 72 часа платформата беше изградена. Стотици хора бяха извозени към България. Така започна всичко.
    Като се опитахме да помогнем на тези, които искат да си тръгнат, ние писахме на по-големите стартъп компании и стартъп организации, за да ги питаме дали имат нужда от помощ, дали по някакъв начин можем да съдействаме с нещо. И те отговориха, че много ни благодарят, че се свързваме с тях и че в момента са на фронта и се борят за родината си срещу окупатора. Беше интересно, защото хора, които ги познаваш в светлината на предприемачи и на хора, говорещи за иновации, разбираш, че в момента са облекли униформите, взели са оръжие и се борят за страната си. За нас беше много отрезвяващо да разберем какво наистина се случва там и да обмислим как може да сме полезни през една по-различна перспектива.
    Иначе другото, което до днес се направи, е, че създадохме един фонд, където пак предимно от ИТ общността вече има събрани към 200 хиляди лева средства.

    С каква цел са събрани тези средства?
    Една малка част от тях са за посрещане на моментни нужди. Изникват въпроси като, че някой е минал границите и трябва да се настани за една нощ, някъде да се вземат билети. Това са еднократни нужди, на които е малко трудно в момента да се намери по друг начин отговор. Видяхме, че е трудно да се открие постоянно кой ще извади например 500 лв.

    Кой координира как тези средства се разпределят?
    Създаде се борд, в който съм аз, Саша Безуханова, Илия Кръстев от AIBEST, Макс Гурвиц и Елина Желева, които са едни от най-активните хора, както и Евгени Ангелов от BVCA. Ние одобряваме разплащанията. По-голямата част от тези средства ще отидат предимно за децата, за образованието им, за организиране временно някой през деня да може да ги гледа при нужда. Това е доста голям въпрос. Почти всички хора, дошли в България, са майки с деца. Те са добре образовани, могат да правят много неща, но за да поемат живота си със собствени ръце, е нужна помощ в грижата за децата им. Понеже те в момента нямат избор и седят с децата си, което създава малко патова ситуация.

    Представители на ИТ бранша изтъкнаха, че могат да назначат до 30 хил. украински специалисти във високотехнологичните сектори. В момента обаче у нас основно идват жени с деца. Има ли реално ИТ специалисти от Украйна, които са дошли у нас?
    Идват хора. Но реалността е, че в повечето случаи идват семействата на ИТ специалисти. Има няколко типа. От една страна, има служители на фирми с договор към наши компании. Те са в Украйна. Някои са заминали, но в повечето случаи остават там и ние помагаме семействата им да дойдат тук. Има украински компании, които се опитват да преместят целия си бизнес в България. Често руски, беларуски или украински компании, чийто основен пазар са били Украйна, Беларус и Русия, но в момента този пазар го няма и затова те опитват да прехвърлят целия бизнес. А има и хора, които нямат нищо общо с България, но просто смятат, че страната ни е добро място. Очевидно множеството хора отиват в Полша, Румъния, Унгария или Западна Европа. В никакъв случай не може да се каже, че България е топ предпочитано място. Не е мерилото колко хора сме привлекли. Не знаем дали въобще те ще останат в България. Надявам се войната да приключи скоро и всички тези хора да могат да се върнат по домовете си. Но в момента това е възможност България да покаже човещина и адекватност.

    Какво се прави в България в посока сини карти или технологични визи, за да се осигури работа и пребиваване на украинците, пристигащи в страната?
    Със сигурност може да се направи много, за да облекчим хората. Знаем, че много бизнеси ще трябва да се релокират като клиенти. Например американски компании, чийто аутсорсинг е бил в Украйна, най-вероятно ще трябва да го прехвърлят някъде. И тук България има потенциал.
    Защото там пазарът доста време ще остане нестабилен. А и защото пазарите между Украйна, Беларус и Русия бяха много свързани, но то вече е минало. Имаше много руски компании, работещи с Украйна, или украински компании, работещи с Русия. Пазарно погледнато, има логика да се опитаме да покажем, че в България можем да посрещнем тези, които там вече не могат да си изпълняват работата.
    Иначе, все по-важни са сините карти и стартъп визата. В момента има по-малки компании, които не знаят как да релокират бизнеса си, защото още нямаме работеща стартъп виза. Също не знаят как да назначават хората, защото синята карта още не работи добре.
    Сега работим по текст, който да предложим, така че отделно от синята карта да има и техвиза, която да бъде само за ИТ сектора и която да даде възможност за ускорена процедура за наемане конкретно на програмисти. Самата синя карта има потенциал да работи добре, но тя е по европейска директива и винаги ще има ограничение. Това е практика във Франция, Холандия и други държави. Те си имат десетки визови режими за приоритетните сектори. Тъй като за нас ИТ секторът е приоритетен, според нас е много логично да имаме техвиза, която да работи добре.

    Виждате ли възможност стартъп и техвизата да се случат бързо?
    Важното е, че виждам възможност да се случат, но да стане бързо, е все още лукс. Много ми се иска да виждам как нашата държава започва да прави и бързо нещата. Ако преди посланието ни беше: „Това трябва да се направи“, вече то е: „Това спешно трябва да се направи“. Първата крачка е измината и виждам разбиране и подкрепа от политиците, че тези неща наистина трябва да се направят.

    Какъв тип компании имат интерес да преместят бизнеса си в България?
    Освен ИТ има и аутсорсинг компании. При една от компаниите си говорехме за 1700 души да прехвърлят в България и отделно да назначават българи. Има и всякакви продуктови технологични компании. Също по-малки с 10-15 служители. Някои от глобалните компании, които имат офис в България, имат офиси например и в Русия. В момента, в който компаниите майки заеха позиция в подкрепа на Украйна, те започнаха направо да репресират екипите. И трябваше да помогнем. В нашето външно министерство бяха много адекватни, издадоха се визи на руснаците, така че да могат да напуснат Русия и да дойдат в България.

    Да, има информация за поне около 70 хил. ИТ специалисти от Русия, които са напуснали страната. Правят ли се опити да се привлекат част от тях у нас?
    Привличането на кадри е комбинация от добри регулаторни визови режими и в момента има отворена врата, така че това, за което сме се борили доста време, да се реализира. От друга страна, знаем, че Министерството на електронното управление работи активно с ДАНС, с Агенция по заетостта, МВР за подобряване на вътрешните процеси на работа на нашите институции. Защото, каквото и да напишем в закона като колко лесни са стъпките и че сроковете са кратки, ако процесите им са да разнасят папки с хартия помежду си, те пак ще го направят бавно. Това трябва да се дигитализира и се работи по тоя въпрос. Но третата много важна стъпка е репутацията на страната ни и на конкретни компании навън, което, за съжаление, не сме изградили през последните години. Това няма как да се навакса за няколко дни. А това е нещо, което ние би трябвало на приоритетните за България пазари, в случая – Русия, Беларус и Украйна, да сме направили така, че всеки ИТ специалист там да припознава България като добро място и да познава най-добрите компании у нас, да е наясно, че може да се реализира добре в България. Водили сме разговор с Асен Василев да се изгради подобна стратегия, която Министерството на финансите би подкрепило в следващия бюджет, така че тя да се обезпечи финансово. Репутацията на България е такава, че не е като да е първото място, което да им хрумне по отношение на възможност за работа.

    Все пак свързвали ли са се с Вас руски ИТ специалисти, които искат да се преместят?
    Да, да, пращат ни запитвания как да дойдат, но могат да бъдат доста повече.

    Как България може да привлече ИТ талантите от Украйна или Русия?
    В ИТ сектора в България има много интересни възможности за работа. Заради недостига на кадри и успеха на компаниите заплатите също са много добри и конкурентни на тези в Западна Европа.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 8 часа
    GSK сключи договор за $170 млн. с УНИЦЕФ
    Компанията трябва да достави до 18 млн. дози ваксина срещу малария в рамките на 3 години
    преди 9 часа
    Производствените цени в Германия с 37% ръст на годишна база
    Това е най-голямото повишение на показателя, откакто се води статистика
    преди 9 часа
    преди 9 часа
    България и Сърбия ще работят заедно за гарантирането на енергийните си ресурси
    Превозът на български въглища за Сърбия, удълбочаването на Дунав и нов интермодален терминал, обсъдиха министрите на транспорта на двете страни
    преди 11 часа
    Фонд на фондовете ще разполага с над 2 млрд. лв. за периода 2021-2027 г.
    Във фонда започва одит, съобщи министър Александър Пулев
    преди 12 часа
    Samsung инвестира $15 млрд. в развоен център за чипове
    Компанията иска да бъде сред лидерите в технологиите за производство на чипове