Няма регистрирани случаи на птичи грип в Европа

Снимка: Личен архив

Ива Христова е професор, доктор на медицинските науки с 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията. Има богат опит в клиничната микробиология, епидемиология на предаваните с вектори инфекции, разработване на молекулярни и серологични методи за диагностика, въвеждане на генетични методи за диагностика, акредитация на лаборатории, стандартизация на лабораторни методи. По време на научната си кариера има общо 171 публикации, от които 68 реферирани и 703 цитирания. Има участия в 11 проекта, от които 4 европейски и 7 български. От 2012 г. до юни 2021 г. е зам.-директор, а от 2022 г. – директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). През трудовата си кариера има 9 специализации, от които 5 в САЩ, 2 в Германия, една в Нидерландия и една в Румъния. Удостоена е с 8 награди от национални и международни научни организации, вкл. награда Morrison Rogosa на Американската асоциация по микробиология за принос в медицината. Проф. д-р Христова е зам.-председател на Българската асоциация на микробиолозите, член е на Съюза на учените в България – секция „Микробиология”, Българското медицинско дружество по микробиология, Българското микологично дружество, Българския лекарски съюз, European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID). Председател е на експертния съвет по вирусология към Министерството на здравеопазването. 

Economy.bg се свърза с проф. Христова, за да разкаже повече за вируса, който в момента се среща в Китай, има ли птичи грип в Европа и у нас, имаме ли поводи за притеснение, дойде ли грипният сезон и кои вируси се срещат най-често у нас в момента.

Какво представлява човешкият метапневмовирус?
Човешкият метапневмовирус (hMPV) е един от вирусите, които причиняват инфекция на горните дихателни пътища. Обикновено протича с лека симптоматика и засяга предимно деца под 5-годишна възраст. 

Разпространява се подобно на други вируси, по въздушно-капков път, чрез инфекциозен аерозол, който се отделя от болния при говор, кихане, кашляне. Това означава, че човек може да се зарази с вируса, когато е близо до болен човек или споделя затворено пространство с него. Може също да навлезе в тялото чрез допир на замърсени повърхности като дръжки на врати и след това докосне очите, носа или устата си.

Най-голям брой заболели се наблюдават през зимния сезон, подобно на други често срещани респираторни вируси като сезонен грип и RSV. Макар и на по-ниски нива, hMPV продължава да циркулира през цялата година.

Откога циркулира сред хората?
За първи път е идентифициран през 2001 г. и се разпространява сред хората в продължение на много десетилетия. Среща се по целия свят.

Какви са симптомите?
Обикновено хората, заразени с hMPV, ще проявят симптоми, подобни на настинка или грип: кашлица, температура, възпалено гърло, хрема или запушен нос, болки в тялото и главоболие.

В редки случаи при имунокомпроментирани пациенти, кърмачета, болни с хронични заболявания, лица над 65 години, може да причини по-сериозни симптоми на възпаление на дихателните пътища като пневмония, бронхиолит, бронхит. 

Има ли система за наблюдение на този конкретен патоген у нас?
У нас няма специфична система за наблюдение на метапневмовируса. В Националната референтна лаборатория „Грип и ОРЗ“ на Националния център по заразни и паразитни болести се изследват клинични проби (предимно от София) за негрипни вируси, сред които е и метапневмовируса. 

Тестът, чрез който се диагностицира вируса, е PCR (полимеразна верижна реакция), като дава точни резултати в рамките на няколко часа.

Има ли повод за притеснение?
Към момента няма повод за притеснение както за България, така и за другите държави от ЕС и ЕИП. Няма индикации от надзора на острите респираторни инфекции в ЕС/ЕИП за необичайни модели на заболяемост за това време от годината.

Епидемичната ситуация в Китай е характерна за сезона с увеличение на активността на няколко респираторни патогена. 

В САЩ регистрираха първия смъртен случай от птичи грип. Според властите там все още няма повод за притеснение, но каква е обстановката в Европа?
Към днешна дата няма потвърдени случаи на инфекция при хора и говеда с птичи грип A(H5N1) в ЕС/ЕИП. Генотипът, който е идентифициран при говеда и някои от заболелите в САЩ, не е открит в Европа. 

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията оценява риска за населението от ЕС/ЕИП като нисък и нисък до умерен за хората, които могат да бъдат изложени на пряк контакт със заразени, мъртви животни или замърсена околна среда (професионална експозиция).

Този вирус се разпространява широко сред бозайниците в САЩ, по-конкретно сред стада от млечни крави. Има ли данни за заболели крави или друг вид бозайници у нас? 
Птичият грип с причинител грипния вирус (Н5N1) обикновено се разпространява сред птици. Напоследък обаче все по-често от него биват засегнати и популации на други бозайници. Грипните вируси са известни с високата си изменчивост, поради която лесно мутират и се приспособяват към нови видове. Именно на такива промени в генома се дължи устойчивото предаване между представители на бозайниците, което доскоро беше казуистика и въпрос на близък контакт с птици. За момента епизоотията (епидемия сред животни) сред крави е ограничена в САЩ. У нас, както и в Европа, не се регистрират случаи на птичи грип сред стада от едър рогат добитък. 

Съществува ли система за следене на този вирус при животни, различни от птици? 
През последните години все повече се налага концепцията за единно здраве на хора, животни и околна среда. Тя налага тясно сътрудничество между различните сектори. В областта на надзора сме установили устойчиво взаимодействие с ветеринарните власти и специалистите ни обменят информация относно регистрираните случаи както на грип, така и на коронавирусна инфекция. Българска агенция по безопасност на храните извършва надзора над фермите за животни и дивата популация. 

Съществуват опасения, че птичият грип ще е следващият виновник за пандемия сред хората. Доколко сте съгласна или не с това твърдение? 
Грипните вируси се изменят изключително лесно и по този начин се адаптират към различни гостоприемници. Това е техният начин за оцеляване. Към момента случаите на птичи грип сред хора са единични и най-често са свързани с тесен контакт с птици. За момента вирусът не е способен да се предава неконтролиеруемо сред хора и това ограничава разпространението му. Лесната изменчивост на генома му обаче би могла да улесни трансмисията и сред нашия вид. Затова извършваме надзор, обменяме данни на международно ниво и поддържаме системи за готовност, които да ограничат разпространението при възникване на огнище. Опитът от пандемията, причинена от COVID-19, показа слабите места на организацията и ни показа къде трябва да се инвестират още усилия. 

Имаме ли поводи за притеснение? 
Към момента няма повод за притеснение. Държавите извършват епидемиологичен и вирусологичен надзор над грипните вируси и споделят данни за генетични последователности в световна база данни. По този начин се проследява еволюцията на патогена и се сигнализира за потенциална опасност. Обмяната на данни за генома на грипните вируси е важен елемент на готовността за реакция и позволява своевременно предприемане на противоепидемични мерки. 

Какво може да се направи по въпроса? 
Предвид данните от САЩ проследяваме ситуацията с особено внимание. Следваме добрите практики за сътрудничество с ветеринарните власти и поддържаме високо ниво на готовност. Националната референтна лаборатория по грип притежава модерно оборудване и капацитет да извършва изследвания в случай на нужда. 

Накрая – дойде ли грипният сезон у нас и кои са най-често срещаните вируси в момента? 
Навлизането в грипен сезон не се припокрива с понятието епидемична обстановка. При нас се приема, че грипният сезон започва от 40 седмица на предходната година до 20 седмица на настоящата. През този период надзорът над грипа се извършва всекидневно, като се събират данни от регионалните здравни инспекции от цялата страна. Обикновено формалното начало на грипния сезон съвпада и с изолирането на грипни вируси. Такива вече са изолирани от Националната референтна лаборатория по грип. Според вирусологичния надзор в пробите се идентифицират грипен вирус А(H3N2), вирус A(H1N1)pdm09 и грипен вирус тип B Victoria.

От началото на грипния сезон (30.09.2024) до момента са изследвани 1259 проби. От тях са доказани като положителни в НРЛ 82 проби с грипен вирус А(H3N2), 52 – с грипен вирус A(H1N1)pdm09 и 51 проби с причинител грипен вирус тип B Victoria.

При деца до 5 годишна възраст са изследвани до момента 844 клинични проби, от които не са изолирани грипни вируси, но са доказани други респираторни вируси: респираторно-синцитиален вирус (15), аденовируси (35), парагрипни вируси (43), и други (209) вируси.