неделя, 09 февруари 2025   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    858 прочитания

    Как можем да контролираме вулканите и астероидите?

    До каква степен можем да се справим с тях, какво се прави по въпроса, кое е общото между тях и какви са историите в живота на един учен, разказва Робин Андрюс, доктор по вулканология
    14 януари 2025, 12:30 a+ a- a

    Снимка: Economy.bg

    Робин Джордж Андрюс е доктор по вулканология, който понастоящем работи като научен журналист на свободна практика. Статиите му могат да бъдат открити в реномирани медии като National Geographic, The New York Times, Scientific American, Gizmodo, Forbes, Atlas Obscura, The Verge и Quanta Magazine. Пада си по апокалипсиса и по-конкретно по всичко, което издава голям шум – от изригвания и вулкани до катастрофалната смърт на звезди гиганти. Той бе сред лекторите на есенното издание на Ratio Forum (2024). Попитахме го как човек се захваща с вулкани, могат ли те да бъдат контролирани, кое е общото между тях и астероидите и къде е мястото на разказването на истории във всичко това.

    Вулкани – как се случи това?
    Обичам видеоигрите, имаше поредица, наречена The Legend of Zelda. Когато бях дете, в Обединеното кралство играех тази игра, в нея имаше фантастични вулкани и си помислих: „Е, аз ще се занимавам с това, когато порасна!“, защото изглеждаше като най-малко скучното нещо, което можеш да направиш. Наистина е трудно вулканите да станат скучни.

    Кога открихте любовта си към науката?
    Мисля, че винаги съм бил очарован от естествения свят и нещата, които са по-големи от хората и които те карат да се чувстваш малък, но по добър начин, все едно си дете през цялото време. Много се интересувах и от Космоса, когато бях по-млад. Очевидно все още се интересувам, но научнофантастичните филми и книги наистина помогнаха. „Доктор Кой“ в Обединеното кралство има голямо влияние. Така че науката и чудото на природата – събрани на едно място.

    Как се стигна до писането и говоренето за това?
    Станах доктор по вулкани и си казах: „Това е страхотно“, а след това се опитах да вляза в академичните среди и не ми хареса особено. Аз съм доста нетърпелив човек, а трябва да отделите години за едно-единствено нещо. И просто не работеше в моя случай. Все още обичах науката и наистина исках да я канализирам по някакъв начин. Така че започнах да пиша няколко малки блога за нея и накрая изпратих имейл на National Geographic и им разказах, че съм доктор по вулкани и знам разни неща. И те ми дадоха възможност. Сега сме тук, така че беше бързане, мисля, да бъда прекалено самоуверен.

    Какво Ви дава?
    Детска радост. Това е като да разказвате истории, които също искате да чуете. Обичам да пиша истории за неща, които са практически обнадеждаващи. Не само пожелателно мислене, а неща, които карат хората да усещат дните си малко по-добри. Знаете ли, ние работим върху това, решаваме това, откриваме тайните на нещата. Има пандемии, изменение на климата, които карат хората да се чувстват потиснати, въореки че тази наука е необходима. Но ми харесва да балансирам малко с подобни неща, които карат хората да се чувстват по-щастливи. Така че, знаете ли, доставя ми радост буквално.

    И така, какво е толкова интересно във вулканологията?
    Вулканите са луди. Наистина. Те са точно като луди планини, които могат да разбият или да направят планети, могат да направят нещата обитаеми, да унищожат нещата. Те невинаги са там. Променят се. Добавят земя, създават океаните и се отървават от тях. Те са като великите художници на планетите. И просто си мисля, че Земята е красива точно защото има толкова много вулкани. Те са много креативни и ни карат да се чувстваме наистина малки. Готини са.

    Къде е пресечната точка между вулканологията и големите астероиди?
    Наистина забавният отговор за мен е, че и двете включват големи експлозии и като дете намирам това за страхотно. Другото, което е по-разширено, е, че те са две неща, чиито действия, както през по-голямата част от човешката история, биха били приписани на богове и подобни. Дори когато това явно не е вярно, те все още са гигантски като зверове и ни се струва, че изобщо не можем да ги контролираме. Ако знаете повече за вулканите, можете да предупредите хората, да ги махнете от пътя им. А с астероидите, ако ги разберете повече, можете напълно да ги спрете да удрят планетата. Така че те са под наш контрол. Всъщност е някак невероятно, че можем до известна степен да подчиним техните сили на нашата воля.

    Можем ли да контролираме вулканите?
    Е, малко. Можем да ги използваме, можем да пренасочим лавата, можем да я слушаме, за да разберем кога точно ще изригне и да махнем хората от пътя. Те винаги ще изригват, но по принцип можем да танцуваме около тях. В западната част на Исландия непрекъснато се случват изригвания. И нито един човек не е загинал именно защото учените знаят точно кога, къде и как ще изригне. Така че е някак невероятно. Те наистина са по-скоро като партньори в танц. Астероидите можем да спрем. Предполагам, че това е различно нещо.

    Как можем да ги спрем?
    Има два основни начина. Или го отклоняваш, или го унищожаваш. Разрушението е това, за което обикновено мислим, защото във филмите е някак по-забавно да видиш как нещо се взривява. Така че, ако го ударите силно с космически кораб или ако използвате ядрено оръжие, което не вкарвате вътре в астероида, а на повърхността, можете да разбиете малък астероид, ако сте били предупредени достатъчно рано. В противен случай, ако искате да го отклоните, което винаги е план А, защото е по-нежен, бихте направили същото, но някак ще го направите по-малко ядосано, така че ще го избиете като да играеш билярд – просто удряш една топка в друга и ако го направиш точно както трябва, ще я насочиш точно както трябва. Така че или ги убивате, или ги отклонявате.

    Може ли да дефинирате малък астероид?
    Когато мислим за астероиди, има две неща, които обикновено идват на ум. Едното е като тези големите убийци на планети, които унищожиха динозаврите. Те са километри широки. Или мислим за падащи звезди, които са много малки астероиди, по-малки от един метър. Между тях има цял набор от неща. А малко за Космоса е от рода на 100 – 140 м. Това е дължината на игрище за американски футбол или малко по-дълго. За Космоса е малко, но за хората би причинило унищожение на ниво държава, поради което ги наричат градски убийци, доста изнервящо.

    Изглеждате толкова доволен.
    Обичам, когато учените са малко драматични. Не за да плашат хората, но те не просто описват нещата по наистина сух, технически начин, това буквално би направил [астероидът]. И те си казват: „Добре, как ще привлечем вниманието на хората?“. Ами с градски убиец. Така че работи. При мен работи.

    Работата на терен трябва да е интензивно преживяване. Имате ли запомнящи се истории, или научени уроци от времето, когато сте изучавали вулканите отблизо?
    Понякога опасността не е толкова вулканът, а това, което се случва около него. По мен са стреляли, защото имаше табела, на която пишеше: „Нарушителите ще бъдат стреляни“. Аз не очаквах, а те наистина стреляха по мен с пушка. Това беше малко изнервящо. Веднъж изпуснах телефона си във Везувий, този наистина известен вулкан, и си го върнах, така че всичко е наред. Аз съм тромав и мисля, че това е основният проблем. Най-вълнуващата случка, честно казано, е от вулкана Стромболи в Италия. Ако отидете на върха на този вулкан, можете да стоите, преди можехме да стоим опасно близо до кратера. На всеки час или два изригва лава във въздуха на 150 метра височина, започват да валят тези бомби от лава върху вас и някак просто осъзнаваш, че трябва да избягаш от пътя им. Така че трябваше да тичам надолу по този вулкан в тъмното, докато лавата идваше към мен. Направих малка грешка, но оцелях, всичко е наред. Не ги подценявайте. Те са подли.

    Защо е важно да говорим за наука?
    Осмисля света по начин, по който няма значение какви са мненията на хората, и също така не е сигурна. Мисля, че хората смятат, че науката е 100% сигурност. Науката е възможно най-малко сигурното нещо. Така че учените рядко казват: „Това е 100%“. По-скоро е: „Това е най-вероятното въз основа на всички доказателства“. Затова е важно да оценим естествения свят. Кой не би искал да знае какво се случва? Но също така е добър начин да мислите, тъй като трябва да съберете доказателства, за да направите твърдения за нещо, което мисля, че всички можем да се съгласим, е наистина ценно в това политически нестабилно време.

    За тези, които са запалени както по науката, така и по разказването на истории, какъв съвет бихте дали как да направят науката достъпна и вълнуваща?
    Фокусирайте се върху нещо, което ви носи радост в естествения свят. Хората са естествени разказвачи. Винаги сме били разказвачи. Без значение какво ви учат или с кого говорите, всеки обича добрата история. Така че просто говорете със случайни непознати в бар или с приятели. И ако осъзнаете, че хората харесват историите ви, може би трябва да се занимавате с това, било то като учен или журналист. Знаете ли, просто практикувайте да разказвате истории в каквато форма искате.

    Защо решихте да участвате в Ratio Forum?
    Всички тук са много мили, така че това помага. Но също така и публиката е толкова добра. Те са възприемчиви към сериозната наука. Но това не се приема твърде сериозно. Много се старая да не се вземам прекалено на сериозно или нещо такова, защото всички сме странни хора в края на деня, правим глупави грешки и други неща. Но толкова забавна тълпа, с която да говорите, защото очаква наука, но също така има хумор и също така, знаете ли, това е просто перфектната публика, за да говорите за спасяването на света от астероиди убийци. 

    Какво следва?
    Много искам да напиша трета книга, но все още я планирам. Междувременно обикалям и говоря за спасяването на света от тези неща и пиша статии за Земята. Земята и Космосът правят луди, вдъхновяващи неща, разбирате ли? Така че, ако мога да продължа да пиша, ще съм щастлив.

    В опасност ли сме, трябва ли да спасяваме Земята?
    Всъщност не знаем. Това е част от проблема. Част от планетарната защита е, че трябва да намерите астероидите, които може да се приближават към нас. И въпреки че стават много добри в намирането им [на градските убийци], те са открили под половината от тях в околоземна орбита. Така че другата половина все още са там. Но НАСА стартира мисия в края на десетилетието, която е специално предназначена да открие всички тях.

    И това ще стане след около 10 години. Така че ще знаем основно след около 15 години дали астероид ще се приближи към Земята, или не, което е страхотно, защото, ако открием, че има такъв, можем да се защитим, а ако не открием, всички можем просто да се отпуснем. Така че това е страхотно.

    В случай че не ни убие през тези 15 години...
    Е, не е вероятно. Астероидът убиец на градове има шанс 1 към 200 да удари Земята за един човешки живот, където и да е на земята – може да удари насред пустиня или нещо подобно. Така че това не е най-вероятното нещо. Не е ежедневна тревога. Просто [вероятността] е по-висока, отколкото бихте искали. Ето защо те взимат мерки по въпроса. Но това не е нещо, за което всеки трябва да се тревожи особено защото космическите агенции всъщност взимат мерки.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    Старозагорска област е 9-та по работещи ИКТ фирми в България
    437 ИКТ компании работят в областта, по данни на CBN
    преди 2 дни
    Офис пазарът у нас през 2025: Умерена активност при търсенето и предлагането
    Делът на гъвкавите офис площи в София продължава да нараства, сочи доклад на Cushman&Wakefield Forton
    преди 2 дни
    ЕК дава близо 29 млн. евро за зарядни станции в България и още 4 страни
    Брюксел ще подкрепи общо 39 проекта за транспортна инфраструктура
    преди 2 дни
    Банката на Англия намали лихвените проценти
    Както и прогнозата за икономически ръст на Великобритания
    преди 2 дни
    Lidl ще открие още поне 8 магазина през 2025
    Веригата ще открие над 200 нови работни места
    преди 2 дни
    САЩ обмислят забрана на DeepSeek
    Подобна забрана бе приета в Австралия