Какво се случи в света на науката през 2024 г.?

Колаж: Economy.bg

„Напред! Науката е слънце, / което във душите грей“ се пее в химна на българската просвета още от края на по-миналия век у нас. И действително науката е едно от нещата, които теглят човечеството напред – към дълбините на Космоса, към тайните на материята и градивните частици на Вселената. Освен големите тайни науката има и много приложения, които правят модерния ни живот възможен – от ваксините, благодарение на които средната продължителност на човешкия живот се увеличава с 60% за сравнително кратък период от време, до технологиите, благодарение на които имаме интернет, мобилни телефони и разбира се, създаването и развитието на изкуствения интелект.

Economy.bg се свърза с учени от различни сфери, за да разкажат кои са най-важните научни открития от изминалата година.

Проф. Ана Пройкова, СУ „Св. Климент Охридски“ (Снимка: Economy.bg)

Ана Пройкова, професор по атомна и молекулярна физика, доктор на физическите науки, доктор по ядрена физика и преподавател във Физическия факултет и във Факултетa по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, председател на Националния съвет по нанотехнологии, ръководител на лаборатория по високопроизводителни изчисления в „София Тех Парк“ и една от основателките на Българския център на жените в технологиите

Според мен нямаше едно събитие, което да „разтърси“ общността на физиците. През годината бяха направени многобройни открития в областта на веществата на атомарно/молекулно равнище, които са интересни и се предполага, че в близко бъдеще, ще бъдат използвани и в ежедневието. 

С по-широко въздействие е откритият от група японски учени „нано-превключващ механизъм“ за електронен пренос в реакции в живи организми, контролиран от единичен водороден атом. Водородните атоми на фередоксин – протеин преносител на електрони, са визуализирани и експериментите и изчисленията разкриват механизмите, които контролират електронния пренос. Установено е, че контролният превключвател е един и същ за всички организми. Експериментите са реализирани на японския протонен ускорител. Резултатите не само ще задълбочат нашето научно разбиране за биологичните реакции, но и ще осигурят важна представа за бъдещото развитие на ултрачувствителни сензори за кислород и азотен оксид. Изследването е извършено от професор Ясутака Китагава от университета в Осака, професор Кей Уада от университета в Миядзаки и професор Масаки Уно от университета в Ибараки в сътрудничество с изследователи от Токийския университет по фармация и науки за живота, университета в Куруме, цялостната изследователска организация за наука и общество (CROSS) и Японския изследователски институт за синхротронна радиация (JASRI).

Проф. д.с.н. Васил Киров, председател на Общото събрание на БАН (Снимка: Economy.bg)

Проф. д.с.н. Васил Киров, зам.-директор на Института по философия и социология на Българската академия на науките (ИФС – БАН) и председател на Общото събрание на БАН

През 2024 г. в България се появи специализираният български генеративен езиков модел на изкуствен интелект BgGPT, създаден от Института за научни изследвания в областта на компютърните науки (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Годината беше благоприятна за работещите в българските университети и научни организации, тъй като техните заплати за първи път от много години могат да се определят като достойни. В рамките на Българската академия на науките в края на годината бе избран нов председател – за първи път жена, член-кореспондент Славчева, с амбициозна програма за развитие на институцията. В областта на социалните науки е важно да припомним масивното навлизане на изкуствения интелект и анализа на големи данни, които променят радикално методите на изследване.

Проф. Стен Х. Вермунд, MD, PhD, президент на GVN (Снимка: Yale School of Public Health)

Проф. Стен Х. Вермунд, MD, PhD, президент на Global Virus Network, професор по обществено здраве Anna M.R. Lauder, Yale School of Public Health и професор по педиатрия Yale School of Medicine

Първите широкоспектърни антивирусни лекарства, насочени към РНК вируси, представляват монументална стъпка в подготовката за пандемия. Тези лекарства, способни да смекчат заболявания, причинени от патогени като коронавируси, флавивируси и аренавируси, бележат пробив в намаляването на зависимостта от решения с единичен патоген. Тяхното успешно развитие е пример за силата на глобалното сътрудничество, превръщайки авангардната наука в инструменти, които спасяват животи в различни условия.

Д-р Стивън Голдфарб, ЦЕРН (Снимка: Economy.bg)

Д-р Стивън Голдфарб е физик от университета в Мелбърн, който работи върху експеримента ATLAS в ЦЕРН

Пристрастен съм, но смятам, че първото измерване на квантовото заплитане в топ кваркови двойки от ATLAS и CMS е най-готиното откритие във физиката на елементарните частици през 2024 г.

Проф. Мартин Хендри, Университет в Глазгоу (Снимка: Economy.bg)

Проф. Мартин Хендри, част от екипа, получил Нобелова награда за физика за откриването на гравитационни вълни, и преподавател по гравитационна астрофизика и космология в университета в Глазгоу

Тъй като физиката е толкова обширна, ще огранича отговора си до моята област на астрофизика на гравитационните вълни. За мен най-значимото събитие за 2024 г. се случи през януари, когато космическата мисия LISA беше официално приета от Европейската космическа агенция. LISA означава Лазерна интерферометърна космическа антена и ще се състои от три космически кораба, обикалящи около Слънцето в триъгълна конфигурация със страна на триъгълника 2,5 милиона километра. Тази мисия ще стартира в средата на следващото десетилетие – отваряйки напълно нов прозорец към спектъра на гравитационните вълни, допълващ гравитационните вълни с по-висока честота, които (от 2015 г.) са в състояние да открият с наземните интерферометри LIGO и Virgo, най-чувствителните научни инструменти, създавани някога. Гравитационните вълни са „вълнички“ в тъканта на Вселената, предсказани от Алберт Айнщайн и произведени от някои от най-жестоките и енергични събития в Космоса: сблъскващи се черни дупки, експлодиращи звезди, може би дори самият Голям взрив. LIGO и Virgo са открили стотици сблъсъци на черни дупки със звездна маса и неутронни звезди, но LISA ще може да открие сблъсъци на свръхмасивни черни дупки през космическото време, помагайки на астрономите да проследят историята на формирането на галактиките и може би дори да отключат някои от мистериите на мрака материя и тъмна енергия. Нямам търпение за 2035!

Проф. д-р Милен Георгиев, ЦРСББ (Снимка: Личен архив)

Проф. д-р Милен Георгиев, ръководител на научни екипи в ЦРСББ и БАН

През 2024 г. учените Виктор Амброс и Гари Рувкин бяха удостоени с Нобелова награда в областта на медицината за техните открития, свързани с микромолекули РНК и тяхната роля в посттранскрипционната генна регулация. Тази Нобелова награда насочи вниманието на световната наука и общественост към ключовата роля на малките РНК в бъдещите изследвания и развитието на персонализираната медицина - иновативен и все по-необходим подход в превенцията и лечението на заболявания, който взема предвид вариациите в проявата на болестите, както и индивидуалните характеристики и нужди на пациента.

От друга страна, това откритие е стимул за ръководения от мен научен колектив, тъй като ние също изследваме ролята и функцията при процесите на затлъстяване на lin-4. Това е малка, некодираща РНК молекула в моделния организъм C. elegans (нематод, микроскопичен червей) и е една от първите идентифицирани микромолекули РНК. 

Стимул е за нас и фактът, че използваната от двамата колеги моделна система на кръгли червеи от вида C.elegans е застъпена широкo в нашата научна програма, посветена на изследванията ни в областта на дълголетието, стареенето и затлъстяването и e една много добра алтернатива от етична гледна точка на експериментите с гризачи. Интересното е, че за работата със C.elegans през годините са присъдени общо четири Нобелови награди, подчертаващи значението му в биомедицинските изследвания.