събота, 28 януари 2023   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    634 прочитания

    Ново откритие позволява разработване на лечение и ваксина срещу стерптококови инфекции

    Доц. Понтус Норденфелт разказва за откритието на екипа от учени в университета в Лунд и какво ще означава това за лечението на бактериални инфекции в бъдеще
    19 януари 2023, 10:08 a+ a- a

    Понтус Норденфелт придобива докторска степен от университета в Лунд, Швеция, през 2010 г. В периода 2011-2015 е постдокторален сътрудник в Харвардско медицинско училище, Харвардски университет, САЩ. В периода 2017-2021 г. е асистент, а от 2021 е доцент и старши преподавател в Медицинския факултет, университета в Лунд.

    Наскоро група учени (1) от университета в Лунд (Швеция) публикува свое изследване, открило ново антитяло, което носи обещание за разработване на различни терапии за лечение на инфекции, причинени от бактериите стрептокок А. Стрептококите от група А (GAS) са силно вирулентни бактерии, които причиняват множество тежки заболявания като възпалено гърло (вкл. ангина), скарлатина, целулит и ревматична треска. Тези бактерии са устойчиви на човешката имунна система и са разработили няколко механизма за избягване на човешките антитела. Антителата са важна част от имунната система, която идентифицира и унищожава патогенните бактерии в телата ни.

    Често срещан фактор на вирулентност при GAS е протеинът М, открит на повърхността на тези бактерии. Този антиген прави GAS устойчив и потиска имунния отговор, което позволява на бактериите да се размножават в тялото на гостоприемника. Следователно инфекциите с GAS често се свързват със значителна заболеваемост и смъртност при хората. Тази резистентност затруднява разработването на ефективни ваксини и лечения с антитела срещу тези бактерии и техните инфекции.

    Въпреки това учените вече са създали обещаващи нови анти-М протеинови антитела, получени от В-клетките на човек, който е бил лекуван за инфекция с GAS. Сред тях едно моноклонално антитяло, известно като Ab25, успешно се прикрепва към протеина М на две различни места, пробивайки сложната защитна система на бактериите. Това уникално взаимодействие между антитялото и М протеина се нарича Dual-Fab cis свързване – относително недостатъчно проучена област в имунотерапията. Чрез това взаимодействие антитялото индуцира имунните функции на гостоприемника за противодействие на патогенните механизми на GAS. Антитялото Dual-Fab е по-стабилно и предизвиква по-силен имунен отговор за разлика от антителата, показващи нормално, единично Fab свързване – което дори не успява да заобиколи вирулентните ефекти на бактериите.

    Това ново антитяло показва имуномодулиращи ефекти в миши модели, осигурявайки адекватна защита срещу стрептококови инфекции. Освен това антитялото е кръстосано реактивно и може да се свързва с М протеини в различни бактериални щамове, което го прави подходящ кандидат за широкоспектърни антистрептококови терапии.

    Тези революционни открития подчертават потенциалната стойност на Dual-Fab антителата и отварят пътища за по-нататъшни изследвания и разработване на базирани на антитела терапевтични средства за лечение на инфекции с GAS.

    Economy.bg се свърза с доц. Понтус Норденфелт, част от екипа, достигнал откриването на това ново антитяло, за да ни разкаже повече за откритието и потенциалните ползи от него.

    Бихте ли обяснили по възможно най-простия начин какво е Вашето откритие и защо е толкова важно? 
    Открихме необичайно антитяло в донор, който се е възстановил от стрептококова инфекция, и прекарахме години в опити да разберем защо това антитяло работи, когато повечето други не го правят. Оказва се, че антитялото може да се свърже към стрептококов повърхностен протеин с двете рамена вместо с нормалното едно и по този начин може да предизвика ефективен имунен отговор. Стрептококите от група А заразяват почти 10% от човешката популация всяка година, причинявайки както леки, така и тежки заболявания. Няма налична ваксина. Антитялото, което открихме, е първото човешко моноклонално антитяло, което е показало защитни ефекти срещу тези бактерии.

    Значи, това може да доведе до създаване на лечение с антитела подобно на леченията на Covid или ваксина, която може да ни предпази от заразяване със стрептокок А? 
    Новият механизъм, който използва [антитялото], допринася за нашето разбиране за това как работи имунната система и може да отвори пътя за нови лечения и да помогне при проектирането на ваксини срещу този важен патоген.

    Хипотетично колко далеч сме от това лечението/ваксината да достигне до пациентите? 
    Все още говорим за години, тъй като сега трябва да проучим дали това антитяло е най-доброто, или можем да намерим друго още по-добро и след това да се уверим, че са безопасни за употреба при хора както при всяко друго лечение.

    Колко време Ви отне да направите това откритие? 
    Отне повече от 5 години, за да се разработят методите, необходими за създаване на антитела от хора, и след това да се намерят и характеризират тези, които открихме.

    Вие и екипът открихте нов начин за свързване на антитела, който никога досега не е описван. Смятате ли, че има други антитела със същия метод на свързване, които могат да се използват за лечение/защита срещу други видове бактерии? 
    Да, това може да е общ механизъм и сега работим върху потвърждаването дали това е така.

    Вярвате ли, че ваксините и антителата са бъдещето на медицината? 
    Вярвам, че те са основни инструменти срещу инфекции като цяло и вероятно ще бъдат необходими срещу резистентни на антибиотици бактерии.

    Можем ли да се ваксинираме срещу всяко заболяване? 
    Не, само срещу тези, при които задействан имунен отговор може да подобри състоянието, но на теория всички инфекциозни заболявания попадат в тази категория.

    Какво следва оттук нататък? 
    Искаме да подобрим нашето разбиране за това какво прави едно антитяло ефективно и също така да работим върху подобряването на тези, които вече сме открили, и надяваме се да ги направим готови за клинична употреба в бъдеще.

    (1) Ваел Бахнан, Лота Хапонен, Хамид Какзад, Вибха Кумра Анлиде, Терезе де Неергаард, Себастиан Райтън, Оскар Андре, Елени Братанис, Ди Танг, Томас Хелмарк, Ларс Бьорк, Оона Шанън, Ларс Малмстрьом, Йохан Малмстрьом, Понтус Норденфелт.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    Близо 100 хил. ученици ще получат подкрепа по проект на МОН
    Предвижда се аналогична процедура и за детските градини
    преди 10 часа
    САЩ се движат към въвеждане на ежегодна Covid ваксина
    FDA поиска мнение от своите съветници как да стане промяната и какво точно да включва
    преди 11 часа
    70% от офис площите на София са извън центъра на града
    Търсенето на офис площи може да се свие заради съкращаването на разходи в някои от най-големите ИТ компании в света, създавайки ефект на доминото и при местните компании, прогнозира MBL
    преди 12 часа
    преди 13 часа
    България ще увеличи участието си в Черноморската банка за търговия и развитие с 33 млн. евро
    От 1999 до момента банката е финансирала 39 проекта в България