Този път за трансплантация е използвана кръв от пъпна връв, която дава по-широки възможности за лечение на хора от различни раси
Третият пациент, излекуван от ХИВ, вирусът, който предизвиква СПИН, е жена от САЩ със смесен произход, съобщи CNN. Пациентката е описана като жена на средна възраст от смесен произход, която е диагностицирана с остра левкемия 4 години след поставена диагноза ХИВ. Случаят е представен по време на конференция Retroviruses and Opportunistic Infections.
След диагнозата за левкемия тя получава висока доза химиотерапия, която унищожава кръвните ѝ клетки. По-късно тя получава трансплантация на стволови клетки от възрастен член на своето семейство, които да възстановят нивата на кръвните ѝ клетки. Тази процедури е послужила като мост към следващата – трансплантация на стволови клетки от пъпна връв от новородено, което е извън семейството на жената. Присадената кръв от пъпна връв притежава специфична мутация, която прави клетките резистентни към инфекция с ХИВ.
Малко повече от 3 години след трансплантацията през 2017 г. пациентката спира лекарствата си за ХИВ, известни като антиретровирусна терапия, а в кръвта ѝ няма намерен вирус 14 месеца по-късно.
Предимството на кръвта от пъпна връв е, че тя е взета от национална банка, което позволява на учените да идентифицират наличието на мутация, която я прави ХИВ резистентна. Същата тази мутация е отговорна за другите двама известни пациенти, които са излекувани от ХИВ.
Мутацията е налична предимно при хора от северноевропейски призход, което ограничава възможностите за трансплантация на хора, които не са бели. Въпреки това пациентката в текущото проучване е описана като човек със смесен произход, и е била съвместима за трансплантацията. Това означава, че има повече възможности за трансплантиране на пациенти от разнообразен расов произход. Също така кръвта от пъпна връв не е необходимо да е толкова строго съвместима с пациента, както това се изисква при трансплантация на стволови клетки от възрастен донор.
Пациентката е в ремисия от раковото си заболяване вече 4,5 години. Тя не е имала заболяването, известно като „присадка срещу гостоприемник“, при което присадените клетки атакуват тези на реципиента след трансплантация. Другите двама пациенти, излекувани по този начин, са имали това заболяване, което е накарало учените да предположат, че то има общо с лечението. Случаят на пациентката обаче, опровергава тази теза.
Учените предупреждават, че този тип лечение е приложимо само за много малка част от ХИВ позитивните пациенти. Само около 50 души, които имат едновременно рак и ХИВ могат да се възползват от възможността годишно. Лекари отбелязват, че този тип трансплантации могат да бъдат фатални за до 20% от хората и затова са неприложими за човек, който няма медицинска необходимост от трансплантация.