Омикрон нанася по-малко щети на белите дробове

Поредица от нови проучвания върху лабораторни животни и човешки тъкани дават първата индикация защо вариантът омикрон причинява по-леко заболяване от предишните версии на коронавируса, пише The New York Times.

В проучвания върху мишки и хамстери омикрон предизвиква по-малко увреждащи инфекции, често ограничени в голяма степен до горните дихателни пътища: носа, гърлото и трахеята. Вариантът нанася много по-малко вреда на белите дробове, където предишните варианти често причиняваха белези и сериозно затруднено дишане.

„Справедливо е да се каже, че се появява идеята за заболяване, което се проявява предимно в горната дихателна система“, каза Роланд Айлс, изчислителен биолог от Берлинския здравен институт, който е изследвал как коронавирусите заразяват дихателните пътища.

През ноември, когато първото съобщение за омикрон излезе от Южна Африка, учените можеха само да гадаят как той е по-различен от по-ранните форми на вируса. Всичко, което знаеха, беше, че има отличителна и тревожна комбинация от повече от 50 генетични мутации.

Предишни изследвания показаха, че някои от тези мутации позволяват на коронавирусите да се захващат за клетките по-здраво. Други позволяват на вируса да избягва антителата, които служат като ранна линия на защита срещу инфекция. Но как новият вариант може да се държи вътре в тялото беше загадка.

„Не можете да предвидите поведението на вируса само от мутациите“, казва Равиндра Гупта, вирусолог от университета в Кеймбридж.

През последния месец повече от дузина изследователски групи, включително тази на д-р Гупта, са наблюдавали новия патоген в лаборатории, заразявайки клетките и пръскайки вируса в носовете на животни.

Докато работеха, омикрон се разпространи по цялата планета, заразявайки лесно дори хора, които са били ваксинирани или са се възстановили от инфекции, отбелязва The New York Times.

Но докато случаите се увеличиха неимоверно, хоспитализациите се увеличиха скромно. Ранните проучвания на пациенти предполагат, че омикрон е по-малко вероятно да причини тежко заболяване в сравнение с други варианти, особено при ваксинирани хора. И все пак тези констатации дойдоха с много предупреждения.

От една страна, по-голямата част от ранните инфекции с омикрон са били при млади хора, за които е по-малко вероятно да се разболеят сериозно от всички версии на вируса. И много от тези ранни случаи се случват при хора с известен имунитет от предишни инфекции или ваксини. Не беше ясно дали омикрон ще се окаже по-малко тежък и при неваксиниран възрастен човек, например.

Експериментите върху животни могат да помогнат за изясняване на тези неясноти, защото учените могат да тестват омикрон върху идентични животни, живеещи в идентични условия. Повече от половин дузина експерименти, оповестени публично през последните дни, сочат към едно и също заключение: омикрон е по-лек от делта и други по-ранни версии на вируса.

Голям консорциум от японски и американски учени публикува доклад за хамстери и мишки, които са били заразени с омикрон или с някой от по-ранните варианти. Инфектираните с омикрон са имали по-малко увреждане на белите дробове, губят по-малко тегло и е по-малко вероятно да умрат, установява проучването.

Въпреки че животните, заразени с омикрон, са имали средно много по-леки симптоми, учените са особено поразени от резултатите при сирийски хамстери, вид, за който е известно, че се разболява тежко от всички предишни версии на вируса.

„Това беше изненадващо, тъй като всеки друг вариант силно е заразил тези хамстери“, каза д-р Майкъл Даймънд, вирусолог от Вашингтонския университет и съавтор на изследването.

Няколко други проучвания върху мишки и хамстери са стигнали до същото заключение. (Като повечето спешни изследвания на омикрон, и тези са публикувани онлайн, но все още не са публикувани в научни списания.)

Причината, поради която омикрон е по-лек, може да е въпрос на анатомия. Д-р Даймънд и неговите колеги откриват, че нивото на омикрон в носовете на хамстерите е същото като при животни, заразени с по-ранна форма на коронавирус. Но нивата на вируса в белите дробове са една десета или по-малко от нивото при други варианти.

Подобно откритие идва от изследователи от университета в Хонконг, които изследват парчета тъкан, взети от човешките дихателни пътища по време на операция. В 12 белодробни проби изследователите откриват, че омикрон расте по-бавно от делта и други варианти.

Изследователите също така заразяват тъкан от бронхите, тръбите в горната част на гръдния кош, които доставят въздух от трахеята към белите дробове. И вътре в тези бронхиални клетки, през първите два дни след инфекция, омикрон расте по-бързо от делта или оригиналния коронавирус.

Тези открития ще трябва да бъдат последвани от допълнителни проучвания, като експерименти с маймуни или изследване на дихателните пътища на хора, заразени с омикрон. Ако резултатите издържат на проверка, те могат да обяснят защо хората, заразени с омикрон, изглежда по-малко вероятно да бъдат хоспитализирани, отколкото тези с делта.

Коронавирусните инфекции започват в носа или евентуално в устата и се разпространяват в гърлото. Леките инфекции не стигат много по-далеч от това. Но когато коронавирусът достигне белите дробове, той може да причини сериозни щети.

Имунните клетки в белите дробове могат да реагират прекомерно, убивайки не само заразените клетки, но и неинфектираните. Те могат да предизвикат бързо възпаление, оставяйки белези по деликатните стени на белите дробове. Нещо повече, вирусите могат да избягат от увредените бели дробове в кръвния поток, предизвиквайки съсиреци и опустошавайки други органи.

Много клетки в белия дроб носят протеин, наречен TMPRSS2 на повърхността си, който може неволно да помогне на преминаващите вируси да проникнат в клетката. Но екипът на д-р Гупта установява, че този протеин не се скрепва много добре с омикрон. В резултат на това омикрон върши по-лоша работа за заразяване на клетките по този начин, отколкото делта. Екип от университета в Глазгоу независимо стигна до същото заключение.

Чрез алтернативен път, коронавирусите могат също да се вмъкнат в клетки, които не произвеждат TMPRSS2. По-високо в дихателните пътища клетките са склонни да не носят протеина, което може да обясни доказателствата, че омикрон се намира там по-често, отколкото в белите дробове.

Д-р Гупта спекулира, че омикрон еволюира в специалист по горните дихателни пътища, процъфтяващ в гърлото и носа. Ако това е вярно, вирусът може да има по-голям шанс да бъде изхвърлен на малки капки в околния въздух и да срещне нови гостоприемници.

Въпреки че тези проучвания ясно помагат да се обясни защо омикрон причинява по-леко заболяване, те все още не отговарят защо вариантът е толкова добър в разпространението от един човек на друг. 

Учените знаят, че част от заразността на омикрон идва от способността му да избягва антителата, което му позволява да проникне в клетките на ваксинираните хора много по-лесно от други варианти. Но те подозират, че омикрон има и някои други биологични предимства.

Миналата седмица изследователи съобщиха, че вариантът носи мутация, която може да отслаби така наречения вроден имунитет, молекулярна аларма, която бързо активира имунната ни система при първите признаци на инвазия в носа. Но ще са необходими още експерименти, за да се види дали това наистина е една от тайните на успеха на омикрон.