Ето защо жилищата в България стават все по-недостъпни

„Поради инфлацията крайната стойност на жилищата само за миналата година се е качила с 18% и те вече стават много труднодостъпни“. За това алармира пред Economy.bg Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи /НАСП/. „Важно е стоката, която произвеждаме, да е достъпна, тоест да има кой да я купува. Иначе се обезсмисля това, което правим“, допълни той.
„За последната година стойността на строителните материали се е увеличила с над 30%. Арматурата е нараснала двойно за периода, дървото е поскъпнало със 100%, а тухлите – с 50%. Себестойността на един квадратен метър жилище към момента е около 820 евро/кв. м, но без земята, която е около 50% от себестойността. В крайната цена се калкулират и многобройни административни градоустройствени процедури, които отнемат между 3 и 5 години“, уточни на пресконференция по-рано Емилия Цоконова от НАСП.
Според Борислав Точевски от НАСП строежът на една сграда отнема около 2-3 години, но забавянето заради административните услуги може да увеличи този жизнен цикъл с още толкова. „Това е изключително дълъг период и допълнително оскъпява продукта, тъй като се калкулира стойността на парите за прекалено много години напред. Ние от НАСП настояваме за цифровизация при подаване, разглеждане и одобрение на строителна документация”, посочва Точевски.
Според представителите на НАСП, търсенето устойчиво ще продължи да изпреварва предлагането и спад в цените няма да има. В същото време, интересът на купувачите остава голям, тъй като инвестицията в жилище е сигурна стъпка. Затова подобренията и улесняването в качеството и скоростта на производство на жилищните продукти е приоритетно за възможностите и нуждите на потребителите.

Как поскъпването на строителните материали, цялостната инфлация и повишението на лихвите се отразяват на пазара на имоти у нас, ще започне ли скоро купувачът да определя пазара и как това ще се отрази на цените, какъв ще е ефектът от влизането ни в еврозоната– тези и други въпроси коментирахме с Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи /НАСП/.

Г-н Шопов, как се развива пазарът на имоти от началото на годината? Усеща ли се вече охлаждане?
Определено има охлаждане. Тенденцията е следната: интересът е завишен, т. е. имаме повече огледи и повече запитвания, но сделките са доста по-малко. Важна е причината. Необходимост от жилища в София има и ще има, защото продължават да идват да живеят хора тук с оглед работно място, по-добри условия за развитие на децата и остарелия сграден фонд. Ние винаги се стремим към нещо по-хубаво и по-добро. Ако живееш в панелна гарсониера, искаш да купиш двустаен апартамент, ако имаш двустаен, искаш – тристаен, а след това къща. Стремежът ни е към по-хубаво, а жилището е стока, която увеличава комфорта на живот. Освен това му се вдига и стойността. Проблемът е, че покупателната способност на населението намаля. Поради инфлационните процеси само за миналата година с 18% се е качила крайната стойност на жилищата и те вече стават много труднодостъпни. Това спира немалка част от хората да закупят такова, въпреки желанието и необходимостта им от жилище. Очакваме в рамките на година, година и половина доходите да догонят инфлацията и тогава да се върнат нивата на сделките отпреди инфлацията.

Продавачите изпревариха ли купувачите?
Все още търсенето е по-голямо от предлагането.

Очаквате ли в даден момент да се изравнят, или да ги изпреварят?
Не може да прогнозираме, защото това е функция на инфлационните процеси. Ако инфлацията продължи да се развива с големи темпове, то тогава и голяма част от инвестициите в жилищно строителство ще намалеят и е възможно търсенето и предлагането за пръв път от 30 години, откакто съществува пазарната икономика на България, да се изравнят.

Как се отразява поскъпването на строителните материали на цените на имотите?
Изключително негативно. Ние от Националната асоциация на строителните предприемачи водим много точна статистика. На годишна база преди 4 месеца инфлацията беше 27%. При последното ни изчисление поскъпването при основните материали, които съставят тази стойност, достига 31%, т.е. за четири месеца инфлацията в строителството се е повишила с 4%.

Споделихте, че очаквате доходите на хората да се изравнят с инфлацията. Това как би се отразило на цените?
Не смятаме, че цените ще се качват повече от инфлационните процеси, но те са достатъчно високи. Важно е стоката, която произвеждаме, да е достъпна, тоест да има кой да я купува. Иначе се обезсмисля това, което правим. Предишни инфлационни процеси показват, че има една инерция, но тя е в рамките на не повече от година и половина, когато доходите на населението се качват съгласно инфлацията и пак си разменяме същото количество стоки и услуги, просто медиаторът - паричната маса, е по-голяма.

Наблюдавате ли някакъв спад на цените в момента?
Не, дори ръст заради повишаване на себестойността, която за миналата година беше 18%, а тази година до момента наблюдаваме 2-3% покачване на цените.

В обозримо бъдеще може ли да се очаква спад?
Не е имало спад на цените на жилищата. Не говорим за пиковете и спадовете като през 2008. Но през последните 200 години по цял свят цените на жилищата вървят единствено нагоре. И една от причините е, че това е стока от първа необходимост. Човек трябва да живее някъде.

Как се отразява повишението на лихвите?
Не толкова негативно. Ще дам пример. Излезе анализ на институт за кредитиране, който изчисли, че ако ви се повиши лихвата с 1%, а вие сте изтеглили кредит за 100 хиляди, то ще плащате с 50 лева повече на месец, което е нищо. Проблемът е в главницата, тя става вече непосилна за гражданите.

Какво влияние би оказало влизането ни в еврозоната?
Ще стане като навсякъде и в България цените ще се качат.

Тогава жилищата ще станат още по-недостъпни за повечето хора.
Ще ви дам пример. Има един коефициент на достъпност на жилищата, който се следи от ООН, т.е. с една средна заплата колко квадратни метра можеше да купите в даден град. В Европа ние сме на най-доброто място, т.е. жилищата са най-достъпни в България. Цифрите го показват. Преди инфлационните процеси този коефициент беше 0,8 - т.е. с една средна заплата може да купите 0,8 квадратни метра жилищна площ в София. В момента е 0,65-0,68. В големите градове в Западна Европа той е под 0,1 и под 0,15. Т.е. там да си купите жилище, е 8 пъти по-трудно. И неслучайно над 80% от гражданите в големите градове там не само, че нямат собствено жилище, но и не могат да си помислят цял живот за такова и са осъдени да живеят под наем.
Кой купува жилищата - се заинтересувахме ние от Националната асоциация на строителните предприемачи? Това са спекулативният и банковият капитал, които ги купуват, знаейки, че те носят стойност, стабилност и след това ги отдават под наем. Това е много негативна тенденция, срещу която ние от асоциацията се борим. Вече има протести по света. В Берлин има няколко огромни протеста за недостъпност на жилищата и т. н.
Според нас трябва да се предприемат административни мерки от страна на държавата това да не се допуска. Защото един икономист преди 100 години е написал, че човек, който не може да си позволи собствено жилище, а работи за храна, бензин и наем, той е роб.

Каква е прогнозата Ви за имотния пазар до края на годината?
Търсенето ще остане такова, каквото е в момента, по-умерено заради по-ниската покупателна способност на населението. И цените ще растат, както расте и инфлацията. Ако ми кажете колко ще бъде инфлацията, ще ви кажа с колко ще се покачват цените