Защо гледаме към Космоса?

Снимка: Economy.bg

По време на есенното издание на форума Ratio, което се проведе на 19 ноември, д-р Максимилиян Гюнтер от Европейската космическа агенция (ЕКА) говори за формирането на извънземен живот. Той разказа как катаклизмичните звездни изригвания може да се окажат ключов фактор за формирането на живота или да го заличат завинаги. Д-р Гюнтер работи по изследването на екзопланети и е бил докторант на нобеловия лауреат проф. Дидие Кело, един от откривателите на първата екзопланета.

Economy.bg се срещна с д-р Гюнтер, за да ни разкаже що е то темпераментна звезда тийнейджър, защо е важно да търсим извънземен живот и как той ще ни помогне, когато го открием, за своя разнообразен път в науката и какво очаква да научим в бъдеще.

Какво представляват темпераментните звезди тийнейджъри?
Темпераментна звезда тийнейджър е името, което дадох на тези малки обекти, които наблюдавам. Защото, ако погледнем нагоре към нощното небе, виждаме милиони и милиони бели точки. Всички те са звезди, които изгарят водород и имат синтез, но много от тях не са като Слънцето. Много от тях са по-големи и повечето от тях, 70 до 75% всъщност са така наречените звезди червени джуджета. Тяхната температура е наполовината на нашето Слънце, така наречените звезди червени джуджета. Особеното при тях е, че те се сравняват със Слънцето точно както кралица Елизабет се сравнява с плодовите мушици. Те имат 1000 пъти по-дълъг живот. Така че те всъщност достигат възраст до 10 трилиона години, докато звезда като Слънцето, само около 10 милиарда години. В сравнение с възрастта на Вселената, която е 13,8 милиарда години, виждаме, че повечето от тях са все още на етап прохождане или тийнейджърски години в момента. Никога не сме виждали звезда червено джудже да умира. Виждали сме много слънца да се раждат и умират.

А защо темпераментни?
Отново е малко аналогия с човешкия живот. Когато се раждаме, наоколо има много хаос, много крясъци, много битки. Докато растем, това бавно намалява. Нали знаете, изблиците, които имаме като тийнейджъри, може би се забавят до изблици само през уикендите, като станем възрастни. В крайна сметка се успокояваме, заспиваме и остаряваме. Същото е и при звездите. Но за звездите не е толкова до купона. Става дума за ротацията им. Младите звезди се въртят невероятно бързо, защото все още имат много импулс от момента на раждането си. Но с течение на времето цялата тази ротационна енергия бавно се разсейва и те се забавят. Мислете за това като за велосипедно динамо. Ако мислите за велосипед, тогава, ако карате много, много бързо, ще имате наистина силна предна и задна светлина. Но ако въртите изключително бавно, тя ще бъде трептяща и слаба. Същото е за тези звезди. Това въртене създава много магнитна енергия и тази енергия се освобождава в гигантски изблици, в така наречените звездни изригвания и изхвърляне на коронарна маса, които бомбардират тези екзопланети с огромни количества радиация от рентгенови лъчи по целия спектър до радиовълните.

Има ли живот извън Земята?
Това отново е много добър въпрос. Моят личен отговор е: „Така мисля“. Наистина мисля така. Официалният отговор е, че все още не знаем. Причината да мисля така е, че има 100 милиарда системи в нашата собствена Галактика, Млечния път. Но във Вселената има 100 милиарда Млечни пътища. Така че само като си помисля за тези статистики, шансовете да има нещо друго там... Знаем, че повечето от тези звезди имат планети, някои от тях със същия размер и маса като Земята, някои от тях имат подобни условия. Мисля, че има голям шанс да има нещо там. Дори в нашата Слънчева система, ако погледнем ледената кора под повърхността на Марс например, ако погледнем под леда и луните като Енцелад или Европа, имаме течни океани там долу и те се нагряват от вътрешната топлина на тази луна.
Така че имаме хидротермални отвори, които могат да осигурят отключваща енергия за живот. И след това имаме наистина хубава топла океанска баня, в която животът може да процъфтява. Но мисля, че целият този живот, който намираме на други планети и може би дори в нашата Слънчева система, в крайна сметка ще бъде много прост живот, като статистическите шансове са да бъдат единични клетки, екстремофили, бактерии и такива неща. Наистина не мисля, че ще има малко зелено човече, което се разхожда под ледената кора на Марс. Но нещо, което изследваме, е какво, ако мислим отвъд границите на Земята, какво ще стане, ако помислим за друга химия, която може да доведе до силикатни форми на живот и т.н.? И това е нещо, което изследваме количествено напоследък.

А защо е важно да намерим този живот, ако го има?
Това наистина дава перспектива кои сме, откъде идваме и накъде отиваме. Ако мислите за това от гледна точка на човешко същество – ако израснете сами, изолирани в гора сред вълци, няма да имате представа какво сте, откъде идвате, как изглеждате, когато сте по-млади, как ще изглеждате в бъдеще, каква е продължителността на живота ви и т.н. И точно същото нещо в момента имаме, една проба – Земята. Не можем да погледнем назад във времето, освен да използваме вкаменелости, генетика и подобни неща. Но не можем да пътуваме във времето и да го видим. Изобщо не можем да погледнем в бъдещето, няма вкаменелости от бъдещето, които да бъдат депортирани обратно при нас.
Така че това, което правим, е да разширяваме хоризонтите си, като разглеждаме екзопланети и други планети, които са на възраст около 2 милиона години в сравнение с 4,5 милиарда години, на които нашата Земя е стара, но също и на планети, които може би са на около 13 милиона, 13 милиарда години, почти възрастта на Вселената. И ние наистина можем да видим какво се случва там, какво разнообразие има там. Как възрастта променя условията на живот на тези планети и откъде може да сме дошли, накъде ще вървим.

Работили сте с д-р Дидие Кело. Какво е усещането да работиш с носител на Нобелова награда?
Да. Дидие е фантастично същество. Обичах да работя с него. Направих докторската си степен с него, а тогава той все още не беше носител на Нобелова награда, беше „само“ един наистина талантлив учен, работещ и ръководещ мен. И винаги е било голямо удоволствие. И мисля, че Дидие има наистина хубава визия, която вдъхнови мен и много други изследователи.

Как смятате – ще бъде ли хубаво, или лошо за човечеството, ако намери извънземен живот?
Според мен това няма да е добро или лошо, на първо място. Мисля, че повечето хора ще реагират: „А? Интересно“. И дългосрочните последици ще дойдат с годините, докато го осмислим. Защото е малко шокиращо. След хилядолетия астрономия, като най-старата наука, въпросът „Сами ли сме?“, един от най-старите въпроси, изведнъж ще има отговор. И мисля, че много хора просто ще вдигнат рамене в началото, защото е толкова поразително. Но докато го осмисляме, ще видим реакции като: „Уау, това всъщност означава много за нас“, „Това означава нещо за нашето място в целия този Космос, в тази Вселена“. Освен това отваря всички тези възможности като „Уау, сега откриваме следи за живот на други планети“. В началото няма да го видим.
Няма да го видим като малки зелени човечета, които се разхождат наоколо. Първоначално ще видим само биомаркери в атмосферата, защото са толкова далече, че не можем да пътуваме дотам. Не можем да снимаме отблизо. Не можем да отидем до техните повърхности ще видим само намеци за това в атмосферата и тогава ще достигнем до този извод математически. Така че мисля, че първото доказателство ще бъде потенциално малко поразително за обществеността, защото те казват: „Е, ние откриваме различни молекули, но все още не сме виждали снимка на зелен човек“. И не мисля, че някога ще го видим, но ще можем да видим какъв тип живот може да има там, особено в нашата Слънчева система, ако получим вкаменелости или нещо подобно. Ако намерим преки доказателства от мисии до Енцелад или Европа. Мисля, че това наистина ще промени играта, защото е нещо осезаемо, нещо, което хората могат да пипнат. 

Къде е пресечната точка между Космоса и астрономията и Алцхаймер?
Да, имам доста зигзагообразна кариера. И всъщност, ако има някой, който слуша днес, който казва: „О, искам да се занимавам с наука, но може би не съм добър в математиката или не харесвам този аспект на науката“. Мога да ви кажа едно нещо – няма прав път към науката, особено към това, което правим в днешно време, което е мултидисциплинарно. В ежедневието си работя с геолози, с учени по атмосферата, биолози, химици, а съм астроном. Но всичко, което правим, е и наука за данните. Така че това е огромен набор от дисциплини и ние трябва да говорим помежду си.
Собственият ми професионален път ме доведе от изучаването на физика до черните дупки и изучаването на рентгеновото лъчение, до болестта на Алцхаймер и плодовите мушици. И тогава се настаних по средата между черните дупки и плодовите мушици. А по средата са екзопланетите и астробиологията. И това е, което продължавам да правя досега. И особеното е, че методологията винаги е една и съща. Трябва да погледнете нещо, което е поразително. Разбивате го на парчета пъзел и започвате да ги анализирате. Започвате да се опитвате да разберете структурата в него. Започвате да се опитвате да разберете всичко това и да казвате: „Действай стъпка по стъпка“. И не се страхувайте да задавате въпроси. Това е най-важната част. Трябва да задавате въпроси. Да си тъп е най-добрият претекст да си учен.

Какво бихте искал да открие науката в бъдеще, да кажем, в следващите 10 години?
Мисля, че през следващите 10 години това, което е реалистично на хоризонта с нашите нови космически мисии, например като Plato и Ariel, за ЕКА, за областта на екзопланетите и някои мисии на НАСА и други сътрудничества по света, това, което е на хоризонта, е, че ще дешифрираме атмосферите на така наречените суперземи и субнептуни. Тези зверове не съществуват в нашата Слънчева система. Те са планети, които са много по-големи от Земята, около два до четири пъти по-големи, но много по-малки от Нептун, Уран, Юпитер, Сатурн, които са масивни газови топки.
Защото в нашата Слънчева система имаме малки скалисти топки и масивни газови топки. Нямаме нищо между тях. Но откриваме, че почти всяка екзопланета, която виждаме там, е една от тези суперземи или субнептун и няколко други. И ние не знаем защо и не знаем дали може би нашата Земя в миналото е била такава суперземя. Това може да е гигантска скала. Може да е нещо като Земята, но покрито с много дебела водородно-хелиева обвивка. Или може да е огромен воден свят.
И като изследваме атмосферите, ще открием признаци на вода, океани например, ще открием дали те изобщо имат атмосфера. Ако са просто масивна каменна топка, или ще открием, че, о, това всъщност изглежда, че може да е нещо като Земята, покрита с гъста атмосфера. И това отново може да ни информира откъде сме дошли. Може би Земята също е била покрита с много по-дебела атмосфера в някакъв момент и я е загубила. И тук идват звездите, защото звездите издухват тези атмосфери и оказват силно влияние върху всичко, което се случва на повърхността.