вторник, 27 февруари 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2388 прочитания

    1,6 милиарда евро достигна обемът на електронната търговия в България през 2022

    Това е ръст от 31% ръст спрямо 2021, показват данните на Българска Е-комерс Асоциация, които Жанет Найденова коментира пред Economy.bg
    15 март 2023, 16:39 a+ a- a

    Жанет Найденова - съучредител и Председател на Управителния съвет на Българска Е-комерс Асоциация

    Жанет Найденова e собственик на JNN Консулт ЕООД, първата маркетинг консултантска агенция, специализирана в областта на технологиите, интернет и интегрирания маркетинг, маркетинг агенцията на Gartner за България. Притежава над 30-годишен професионален опит в областта на ИТ и маркетинга, 8 от които – в световна FORTUNE 500 компания, достигайки позиция маркетинг директор за Европа, Африка и Близкия Изток.

    Жанет Найденова е маркетинг консултант на SEED (Southeast Europe Enterprise Development) – донорска организация на IFC (International Funds Corporation) към Световната банка, спечелил наградата „Най-добър консултант за Югоизточна Европа“, ICT маркетинг експерт на Европейския съюз. Тя е първият преподавател по интернет маркетинг в СУ, магистърска програма по е-бизнес, първият сертифициран магистър по Guerrilla Marketing в света, сертифициран през интернет, водещ програми за обучения по интернет и Guerrilla Marketing, издател на множество White Papers в областта на технологиите, член е на Българска Асоциация по Маркетинг, съучредител на Асоциация на малките и средните предприятия в България, Председател на Управителния съвет на Българска Уеб Асоциация в периода 2006-2007 г. и Председател на Интерактив Адвъртайзинг Бюро България (IAB България) в периода 2009-2014 г. , понастоящем съучредител и Председател на Управителния съвет на Българска Е-комерс Асоциация.

    Г-жо Найденова, какво показват последните данни на Българска Е-комерс Асоциация, с които разполагате – какъв е обемът на електронната търговия в България?
    През 2022 г. електронната търговия B2C (бизнес към краен потребител) бележи 31% ръст спрямо 2021 г., достига обем от над 1,6 милиарда евро /фиг. 1/ и за първи път съотношението на обема на B2C електронната търговия в България към брутния вътрешен продукт на страната /е-GDP/ надхвърля 2% и достига 2,14% /фиг. 2/. За сравнение параметърът e-GDP през 2021 г. бе 1,91%, а през 2020 съответно 1,54%. В Европа е-GDP е между 5% – 6% и продължава да расте, а във Великобритания надхвърли 10%. Прогнозите показват, че българският онлайн пазар в следващите 3 – 5 години ще има огромен потенциал за развитие. Читателите на Economy.bg, могат да изтеглят безплатно „Паспорт на Е-комерс индустрията в България 2022“ с данни за българския пазар след регистрация на следния адрес: https://beabg.com/e-commerce-passport-2022

    Бихте ли обяснили как е изчислен обемът – какво включва и какво не? Например включени ли са електронни магазини, които оперират в България, но са със седалище в друга държава?
    В този обем влизат B2C (бизнес към краен потребител) реализираните продажби от електронни магазини, които са регистрирани в България, към крайните онлайн потребители в България. Тук не влизат продажбите на електронни магазини със седалище в друга държава към българските онлайн потребители и не влизат продажбите от електронни магазини, регистрирани в България, към крайните потребители в Европа и света.
    Трябва да уточним, че в този обем не влизат и онлайн продажбите на български физически лица към крайните потребители в България.

    Има ли някакви приблизителни данни за това колко пари харчат българи в Аmazon, Аliexpress и подобни извън България?
    Няма конкретни данни за това колко харчат българите в Аmazon, Аliexpress и други извън България, но в „Паспорт на е-комерс индустрията в България 2022“ имаме публикувани данни откъде по местонахождение на онлайн магазините купуват българските онлайн потребители. Най-голям процент от онлайн купувачите 96% са закупували стоки и/или услуги от български онлайн магазини, 29,7% – от онлайн магазини в страните от Европейския съюз, 16,5% – извън Европейския съюз.

    Ковид даде силен тласък на електронната търговия. По време на пандемията всички осъзнаха колко е важно да присъстват бизнесите им онлайн. Според мен поръчките на храна онлайн са големите печеливши от тази криза. Така ли е?


    По време на пандемията и локдаун онлайн супермаркетите, които години наред инвестират в инфраструктура, технологична обезпеченост, маркетинг, логистика и човешки ресурси, се превърнаха в предпочитан начин за пазаруване. Ръстовете, които онлайн супермаркетите реализират са над 100%. Това говори за увеличено търсене от страна на потребителите и изградено доверие за пазаруване онлайн на хранителни продукти. Те са най-големите печеливши от кризата. Следващите печеливши са доставките от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг.
    Не трябва да подминаваме и продуктовите категории като: мебели и стоки за дома, градински принадлежности; компютри, таблети, мобилни телефони и аксесоари за тях; печатни книги; лекарства без лекарско предписание, хранителни добавки, витамини и др.

    Би било любопитно да кажем в цифри – какъв е ръстът, който отчитате в електронната търговия по отделни сегменти, преди и след Ковид?
    Влиянието на COVID върху онлайн търговията се определи от потребителите и от техните променени навици. Ефектът върху онлайн бизнесите силно зависи от това какви типове продукти предлагат онлайн бизнесите.
    По време на пандемията се търсеха много по-малко дрехи, обувки, авточасти, пътувания, услуги от сектори, базирани на услуги, като онлайн магазините у нас имаха спад от около 70% спрямо продажбите си преди пандемията от коронавирус.
    Продукти като преносими компютри, таблети, принтери, уеб камери, конзоли и видео игри, офис столове и гейминг столове, книги и играчки за деца (поради работа от вкъщи, онлайн обучение на децата и забавления вкъщи), спортни и фитнес уреди (за поддържане на спортна форма у дома), маски и дезинфектанти, продукти за здравето и лична грижа (здравни измервателни уреди, витамини, минерали, пробиотици, имуностимуланти), хранителни продукти, домакински консумативи и почистващи препарати бележат ръст в търсенето между 40 – 60%.
    Онлайн магазините за доставка на хранителни продукти и напитки бележат ръст от над 100% поради завишеното търсене от страна на потребителите.

    В последния ви доклад посочвате, че в следващите 3 – 5 години българският пазар има огромен потенциал за развитие. В кои сегменти виждате най-много възможности?
    При съотношение средно 4% – 5% на онлайн търговията към общия ритейл в България спрямо 35,9% на най-развития пазар в Европа Великобритания, виждаме какъв огромен потенциал за развитие има пред българския е-комерс пазар и то във всички сегменти.

    А в кои пазарът е сравнително наситен?
    Българският пазар е малък и вече виждаме сегменти като дрехи (включително спортни дрехи), обувки; спортни стоки; мебели, стоки за дома и др., които са сравнително наситени. Някои от членовете на Бъгарска Е-комерс Асоциация (БЕА) със смесени бизнес модели на офлайн и онлайн ритейл достигат вече съотношение 50% на онлайн търговията към общия ритейл. Те са големи утвърдени брандове с омниченъл маркетинг и за да могат да растат, излизат на външните пазари.

    Какви са Вашите очаквания за настоящата година – как растящите цени и очакваната рецесия ще се отразят на електронната търговия в България?
    През последните две години търговците на дребно придобиха много опит в дигитализацията. Това ускорение беше значително подтикнато от пандемията от Covid-19, по време на която електронната търговия и търговията на дребно изигра съществена роля както за икономиката, така и за обществото.
    Дигиталното присъствие се превръща във въпрос на оцеляване за много компании. Преди пандемията 70% от търговците на дребно, особено микропредприятията, нямаха оферта за електронна търговия или онлайн присъствие.
    Потребителите, много от които не са били онлайн купувачи преди пандемията, виждат полезността и удобството на електронната търговия. Вече близо 50% от онлайн потребителите в България пазаруват онлайн.
    Електронната търговия между бизнесите ще расте експоненциално през следващите години. Продажбите от електронна търговия между бизнеса (B2B) ще имат експлозивен растеж през следващите години и скоро ще надхвърлят обема на продажбите от електронна търговия между бизнеса и потребителите (B2C) в световен мащаб.
    Всичко това ни дава увереност, че електронната търговия в България ще продължи да расте и през настоящата година, въпреки инфлацията и очакваната рецесия на икономиката като цяло.

    Какви тенденции бихте посочили при развитието на електронната търговия?
    Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес. Насърчаването на разумно и устойчиво поведение на потребителите при онлайн пазаруването може да е не само истински приятно изживяване, но и с грижа за природата. Екологичността се отразява на онлайн продажбите. Много потребители споделят, че са били повлияни от опасения за околната среда, когато вземат решение за покупка. Много примери за социално отговорни брандове в България с грижа за природата има сред членовете на БЕА.
    Друг основен фактор, движещ зеленото консуматорство, е появата на Millennials като стабилна група от купувачи, интересуващи се от екологично чисти продукти. Това търсене на зелени продукти кара компаниите за електронна търговия да приемат екологично чисти практики.
    Откроява се тенденцията на увеличаване на трансграничното пазаруване. В Европа то ще продължава да расте, което предоставя нови възможности за българския бизнес за продажби в Европа към над 500 милиона онлайн купувачи с утвърдена култура на онлайн пазаруване. Над 56% от трансграничното пазаруване вече е през платформите и те са логичен първи избор за онлайн продажби на българския бизнес в света.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    Йоловски: 47 млн. е-рецепти, 80 млн. е-прегледа и 45 млн. е-направления са регистрирани у нас
    Дигитализацията в българското здравеопазване е над средноевропейското ниво, отчете министърът на електронното управление
    преди 7 часа
    Schneider Electric инвестира 107 млн. лв. в нова производствена база в Пловдив
    По проекта, за който компанията получи сертификат за инвестиция клас А, се предвиждат 110 нови работни места
    преди 8 часа
    United Group финализира придобиването на Булсатком
    Компанията стъпи на българския пазар през 2020 с придобиването на Vivacom
    преди 11 часа
    Луксозно жилище с отстъпка? Такива са 22% от сделките
    Пазарът на жилища от средно висок и висок клас у нас се очаква да продължи да бъде стабилен, сочи проучване на Colliers
    преди 11 часа
    Проучване: С 1/3 ще се стопи трудоспособното население у нас до 2050
    Трудовият пазар в България е с най-лошата прогноза в ЕС, сочи доклад на Allianz Trade