петък, 13 декември 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3132 прочитания

    Какви са тайните на доброто презентиране и къде най-често грешат компаниите?

    Как да се подготвим за презентация и можем ли да преборим сценичната треска - Борис Христов - Основател на агенцията за презентации 356labs, пред Economy.bg
    18 ноември 2022, 12:35 a+ a- a

    Борис Христов е Основател на агенцията за презентации 356labs. Преди да създаде собствена компания, работи в ИТ сектора. Заедно с екипа на 356labs подпомага български и международни компаниите в създаването на  ефективни презентации – от написването на текста през дизайна на слайдовете до доброто представяне на съдържанието от презентатора.

    Борис и неговият екип от 356labs  са организатори и на Present to Succeed - най-голямата презентационна конференция за бизнес професионалисти. Форумът вече има две успешни издания, а следващото предстои на 28 април 2023, като за първи път ще е в хибриден формат. Борис е и първият българин с курс в обучителната платформа LinkedIn Learning. Курсът се казва „Виртуални събития – основно обучение“ и в него предприемачът споделя основните съставки за успех на Present to Succeed. 

    С Борис разговаряме за принципите на успешното презентиране, къде най-често бъркат професионалистите при подготовка и изнасяне на презентация и какво е бъдещето на събитията – присъствено, виртуално или хибридно?

    Борис, къде най-често грешат компаниите при подготовката и изнасянето на презентация?

    Първото нещо, което се забелязва, е, че хората правят презентациите си в последния момент. Имаме много клиенти, които ни търсят, за да направим презентация за дни. В бизнес света е още по лошо – масово хората  правят презентациите си един час преди среща или в нощта преди срещата. Не може да очакваш гигантски успех или ако успееш, това е по-скоро изключение.

    Така че, на първо място, не си отделят достатъчно време. Но дори и да имаш времето, трябва да знаеш какво да правиш.  Първо, всяка една презентация трябва да има цел. Много често хората не знаят какво искат да постигнат, те просто искат да разкажат някаква история. Ние им помагаме да формулират цел – какво искат да постигнат, какво действие на хората искат да провокират. Второ, трябва да е ясна аудиторията. Искаме да постигнем нещо, но пред кого? Кои са тези хора, какви са хобитата им, интересите им, какво ги вълнува? И когато имаме тази информация, да се запитаме как тя би ни била полезна за нашата презентация. Така можем да подберем подходящите думи и послания в нашата презентация.  Подготовката на ниво аудитория и дефинирането на цел са абсолютно критични.  Това може да го видите на много високите нива в мениджмънта на организациите. Те разсъждават точно по този начин.  Изчистят ли се тези две неща, както и да започне да се отделя малко повече време за репетиции, ще виждаме много по-различни презентации не само в България, но и глабално. 

    Какво би посъветвал компаниите и презентаторите?

    Масово в бизнес света се подценява важността на репетициите. И това продължава да ме изумява. Замислете се колко много тренировки и дисциплина имат зад гърба си успешните атлетите, на които се възхищаваме.

    Много често чуваме от нашите клиенти, че са експерти в това, което правят. И като експерти те си мислят „колко сложно може да е да изляза на сцената и да го разкажа“. Истината е, че е сложно. И всъщност много често на сцената те правят първата си репетиция на живо пред аудиторията. В бизнес света една презентация е комбинация от няколко компонента – това, което казва, начина, по който изглежда, ако има слайдове, и как го казва.  Ако един от тези компоненти падне или не е достатъчно ефективен, може да имаме проблем. За голямо съжаление, в бизнес света има проблеми и в трите области.  От една страна, това е много тъжно, но от друга, е изключителна възможност за всеки, който направи малко усилие, да бъде по-добър и да се отличи.

     Умение ли е да презентираш добре, или талант? Какво е нивото на презентиране в България в сравнение със света?

    Когато говорим за пазара в САЩ, може да кажем, че се учи. Вижте Apple и Google например, които го правят по най-добрия възможен начин. Всички те работят с презентационни агенции.  Според мен нивото е доста уеднаквено, но има глобално неразбиране за това колко критично е да се изнесе една презентация добре. Как тя афектира първо теб като личност и след това бранда, който представляваш. Така че, когато говорим за мениджмънт, по-скоро е рядкост да видиш някого, който наистина разбира много добре важността и е склонен да инвестира времето и усилието, които са необходими. 

    Интересната разлика не идва толкова от държавата, а от нивата на мениджмънт. Това, което прави впечатление, е, че средното ниво мениджъри надценяват много често себе си, знанията си и не са склонни да приемат обратна връзка или да работят с човек, който да им помогне. Не искат да слушат и за тях всичко е ясно.  Висшите мениджъри обаче правят точно обратното – те нямат търпение някой да им помогне, слушат, когато им се говори, и не просто възприемат, но и правят след това тези неща.  

     Мисля, че това е урок за много хора на средни мениджърски позици. Презентирането е умение и се учи.  Големите технологични брандове са пример, разбират важността на това и всички можем да се сетим как след една презентация хората се редят на опашки за техните продукти.  

    Да, разбира се, че има хора, на които им се отдава и им е по-лесно, и такива, на които им трябва малко повече време. Но това не е причина да се откажеш.  Важно е да продължаваш да търсиш помощ, да четеш, да пробваш, да търсиш обратна връзка. Така че презентирането е умение. Категорично няма две мнения по въпроса.

    Има ли начин да преборим сценичната треска? Нормално ли е да я има и как можем да я облекчим?

    Всички говорят за нещо, което често се дефинира като сценична треска. Моментът, в който сърцето започва да бие, започваш да се потиш... Първото нещо, което е важно да се знае, е, че това е нормална биологична реакция. И когато работим с нашите клиенти, винаги им обясняваме, че нашата цел не е да унищожим това усещане, а да го минимизираме и да го контролираме. То няма как да изчезне. Оттам насетне идва въпросът е защо се случва това?

    Когато ни предстои презентация пред важни хора, еволюционно нещата са доста сериозни. Де факто ние влизаме в непозната територия, а за човешкият мозък това никога не е добра идея. Еволюционно погледнато, всяка една такава ситуация се третира като потенциална опасност и затова се случват всички онези биологични реакции, за които стана дума, като сърцебиене, потене и т.н. Човек е в състояние на бойна готовност или бягство. Съответно, ако контролираш това отиване в територия с неясна крайната точка, то тези реакции утихват. А това се постига с подготовка и репетиция.

    Много често клиентите ни питат за трик или нещо, което да им помогне с притеснението преди презентации. В интернет пише много по темата - да си вземеш амулет или да си пуснеш надъхваща музика. Съжалявам, че ще разочаровам всички, но няма как, без да си репетирал нищо веднъж, да си пуснеш любимата музика 5 минути преди презентацията и тя така да те вдъхнови, че да се представиш блестящо. Има фундаментални стъпки, които не могат да бъдат пропуснати и подготовката е много критична. 

    Друго важно нещо, когато презентираме, е да покажем, че сме част от групата, а не пред, зад или срещу нея. Ако се върнем много назад във времето, чисто еволюционно сме оцелили, защото сме били част от групи. Много важно е да помислим как да направим така, че да ни допуснат в групата. Добрите лектори ангажират аудиторията от възможно най-рано, не по темата, която се коментира, търсят допирни точки. 

    И последното, отново еволюционно погледнато, когато излезем на сцената и двойка очи не отмества поглед от теб (както се случва по време на презентация), в повечето пъти това не говори за нещо позитивно. Инстинктът ни говори, че нещо лошо е напът да се случи тук.

    Когато осъзнаем цялата тази динамика, ние по-лесно можем да предприемем ответни действия и да поемем контрол над ситуацията. Да знаем, че през цялото време няма нещо, което ни е непознато,  че ние диктуваме правилата през цялото време и че никой друг не може да го промени или ако опита, ние знаем как да отреагираме.

    Какво е бъдещето на събитията? Присъствено, виртуално, хибридно?

    Според мен е безумно да си мислим, че хибридният вариант няма да е печелившия вариант. Присъственото събитие няма еквивалент. Няма как да симулираш към момента човешкия контакт, дори и с шлемове, с очила и т.н.

    В същото време обаче всеки, който подцени важността на онлайн частта, ще сбърка. Може да я пропуснете и да я подоцените, но да кажете, че не работи, е престъпление. Този формат ви позволява достъп до всяка точка от света. 

    Лично аз, след като съм видял позитивите през последните две години както за лекторите ни, така и за спонсорите ни и за нас, като организация, не мога да кажа, че онлайн вече не вариант, след като вече можем да го направим присъствено. Позитивите са много. Затова тези два свята, когато се обединят в хибрид, поне според мен ще бъдат доминиращи през следващите няколко години.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    Софтуерният сектор у нас: За 8 години сме пораснали 5 пъти, вече сме индустрия за близо 10 млрд. лв., до 2026 заетите ще достигнат 70 хил. души
    100% от компаниите в софтуерната индустрия планират или вече използват изкуствен интелект, сочи проучване на БАСКОМ
    преди 5 часа
    ИТ секторът у нас настоява за предвидим бюджет
    Липсата на дългосрочна стратегия и предвидимост застрашава конкурентоспособността на страната, предупреди високотехнологичният бизнес у нас
    преди 7 часа
    Xiaomi откри физически магазин в Пловдив
    Това е третият обект на компанията в България
    преди 8 часа
    Ето колко компании у нас ще дадат коледен бонус на служителите си
    Размерът на бонуса варира в широк диапазон в различните сектори
    преди 8 часа
    Лек ръст на сивата икономика в България
    Усилията за ограничаване на сивата икономика не трябва да отслабват, отбелязват от АИКБ