четвъртък, 28 октомври 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1109 прочитания

    Как се създава български литературен детектив, адекватен на времето, в което живеем?

    Александър Чобанов - сценарист и автор на някои от най-разпознаваемите български сериали, за новата си книга „Дъждът оставя следи“
    30 септември 2021, 16:11 a+ a- a

    След „Хлапета“ и „Неотминало“ „Дъждът оставя следи“ е третият роман на Александър Чобанов. От 2019 Александър е член на Британската асоциация на криминалните писатели (CWA) и на Американската асоциация на авторите на трилъри (ITWA)

    През септември излезе криминалният роман „Дъждът оставя следи“ от Александър Чобанов. Александър е познат на публиката като сценарист и автор на някои от най-разпознаваемите български сериали – „Под прикритие“, „Дяволското гърло“, „Отдел Издирване“, „Съни Бийч“ и други.

    „Дъждът оставя следи“ е криминален роман, който проследява разследването около една мистериозна находка в тайно скривалище в Рилския манастир. Разплитането на случая води главните герои – инспектор Ангел Обретенов и бившия полицай Борислав Андреев, към убийства от миналото, които ще променят живота и на двамата.

    Вижте какво разказа Александър за новата си книга.

    Как се роди идеята за романа и защо избрахте основно място на действието да е Рилският манастир?
    Мястото на действието е пряко свързано с историческите събития, които засягам в романа. Важно е да се каже, че романът е базиран на реални случки, но претворени в художествено произведение. Колкото до идеята, мога да кажа, че тя е съвкупност от няколко важни компонента, които събират в едно писателските ми търсения през последните години с теми, които силно ме вълнуват, и това беше определящо. А и няма как да е по-друг начин, защото аз вярвам, че идеите не хвърчат във въздуха и разсеяният творец, разхождащ се в парка, просто ги улавя, не! Идеите са важна част от творческия процес и се раждат вследствие на упорито и внимателно търсене, а после има период на дълго отглеждане и чак тогава може да се появи нещо на бял свят. 

    Как подходихте към предварителната подготовка за книгата? Имаше ли нещо, което ви изненада или впечатли, докато проучвахте историческите факти за манастира или някоя от другите теми?
    Това беше доста дълъг период на търсене на подходяща форма за конкретната тема. Паралелно с него направих сериозно предварително проучване, разбира се, бях в манастира, разговарях с хора, правих снимки и доста видеоматериали. Колкото до впечатленията, не мисля, че има българин, който да е безучастен към съдбата на Рилския манастир. Така и аз бях погълнат от историята му, архитектурата, монасите и ролята му в нашата история.

    Вие сте автор на още пет книги. Ще открием ли сходства между тях и „Дъждът оставя следи“?
    Най-голямото сходство е, че аз съм авторът. „Дъждът оставя следи“ е много по-различен роман от всичко, което съм писал до момента. Не само защото това е жанров криминален роман, изключително близък до класическата форма на жанра, а и като послание. Но все пак сходства има. Например за тези, които внимателно са чели „Хлапета“, няма да е трудно да разберат, че единият от полицаите в „Дъждът оставя следи“ – Ангел Обретенов, е порасналият Ангел от „Хлапета“. Това се споменава и има директни препратки към детството му и неговата предистория, но няма да издавам повече. 

    Освен писател, сте и сценарист на успешни криминални сериали като „Под прикритие“, „Дяволското гърло“, „Отдел Издирване“. Този опит помогна ли ви, докато работехте по романа, и дали ще го видим екранизиран?
    Опитът от сериалите е много различен, но това, с което ми е полезен в литературата, е дисциплината по отношение на сроковете, която е ключова при работата в телевизия. Също така в сериалите успях да доразвия усета и интереса си към криминалните истории. Има и моменти, в които пречи, а все пак литературата си остава голямата ми любов.

    Както във всеки добър криминален роман, в „Дъждът оставя следи“ по-сериозните теми са балансирани с хумор – шеговити коментари и диалози, саркастични герои... Трудно ли се изгражда този баланс и откъде черпите идеи за колоритните персонажи?
    В този роман ключов момент беше създаването на единия от главните герои – бившия полицай Борислав Андреев, с прякор Фишер. Един от най-важните елементи на криминалния роман е образът на детектива. Той трябва, от една страна, да е надарен с почти нечовешки качества и талант, от друга – все пак трябва читателят да повярва, че такъв човек може да съществува. Развитието на детективите в литературата се променя във времето, като започнем от първия – Огюст Дюпен, на Едгар Алан По, легендарните Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, минем през емблематичните Сам Спейд и Филип Марлоу на Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър, за да стигнем до съвременния криминален роман с образци като детектив Хари Бош на Майкъл Конъли, Хари Хуле на Ю Несбьо, Джон Ребус на Иън Ранкин и много други. Детективът в съвременния роман е много повече човек от Шерлок Холмс и Еркюл Поаро. Те са незабравими образи, но повече приличат на приказни герои, ако ги сравним с Джон Ребус например, който има много човешки проблеми. Темата е дълга, но мисля, че успях да създам образ на български литературен детектив, адекватен на времето, в което живеем. 

    Как се вдъхновихте за заглавието на романа и каква следа бихте искали да остави той у читателите?
    Заглавията са голямо предизвикателство за мен. Понякога ми отнемат повече време от написването на самия роман. Но този път случаят не беше такъв. Това беше работното заглавие на романа, което остана. Защото смятам, че носи необходимата доза меланхолия и поетичност, а в същото време е натоварено с посланието на текста, но читателят ще може да го усети чак когато завърши книгата. Колкото до следата, която искам да остави романът – по-скоро бих се радвал, ако този, който прочете книгата, си зададе въпроса дали това може да се случи наистина. И ако „да“, защо?

    Накрая сякаш остава възможност за продължение. Планирате ли такова?
    Разбира се. Това е една от основните характеристики на криминалния жанр, а именно, че детективите продължават да разследват. Вече имам идеи за следващия случай на Борислав Андреев и Ангел Обретенов.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 22 минути
    5643 нови случая на Covid-19 у нас
    Общият брой потвърдени случаи на новия коронавирус у нас от началото на пандемията е 587 765
    преди 15 часа
    САЩ предвиждат въвеждане на „данък милиардери“
    Той ще засегне приблизително 700 данъкоплатци с над $1 млрд. активи или $100 млн. годишен доход за 3 последователни години
    преди 16 часа
    Повече от половината места за настаняване у нас отчитат намаление на приходите през септември
    Около четвърт от мениджърите са съкратили персонал, показват данните на НСИ
    преди 17 часа
    Конференция „Новата транзитна епоха на недвижимите имоти“ ще се проведе в хибриден формат
    Тоова ще е седмото поредно издание на Националната конференция “INSPIRE TO HIGHER” по случай деня на професионалните брокери и агенти на недвижими имоти 30 октомври
    преди 17 часа
    Първото издание на eBay Academy стартира у нас
    В безплатното обучение ще вземат участие над 50 български фирми