Където и да си, ти си точно там, където трябва!

През септември в България излезе „Книгата с мъдростта на Руми“ (ИК „Хермес“). Изданието съдържа откъси от по-малко популярното произведение – „Фихи ма фих“, известно още като „Беседите“, написано в проза от учениците на Руми. То включва коментари и разговори на великия поет и суфистки мистик с негови последователи и приятели. Подборът и преводът отново са дело на изтъкнатата преводачка от персийски – иранката Мариам Мафи.

Цитатите и притчите на Руми, събрани в тази книга, съдържат дълбоки проникновения за същността на божественото и на човешката природа. Мъдрите послания вдъхват сила и ободряват духа, а чувството за хумор стопля сърцето и разсейва мрачните мисли, което превръща този сборник в чудесен източник на вдъхновение в ежедневието. 

Руми (Джалал ад-Дин Мухаммад Руми) е персийски поет, теолог, суфистки мистик и духовен наставник, живял през ХIII в. Автор на философски съчинения и изящна лирика, той е най-известен с труда си „Маснави-и-Манави“ – шест книги в стихотворна форма, в които се излагат основите на суфизма.

Родена в Иран, Мариам Мафи завършва социология и литература в САЩ и има магистърска степен по международни комуникации. Тя е сред най-уважаваните съвременни преводачи на персийска литература.

Вижте 10 въздействащи послания от книгата:

1.

За да бъде опъната шатра, първо вождът на племето трябва да нареди на предачите да изработят преждата и на тъкачите – да изтъкат платното и шнуровете. После кроячите трябва да изрежат точните размери от платното, за да могат шивачките да ушият шатрата. Едва тогава тя се предава на силните мъже в племето, които опъват въжетата и здраво ги закрепят за земята. В тази задача участват много хора, но понеже споделят една цел, по своята същност те са едно цяло. Когато се вгледаш внимателно в ставащото по света, ще видиш, че всеки човек служи за някаква цел и предлага някаква услуга – от прелюбодееца до благочестивия, от бунтовника до покорния, както и всички ангели и демони.

2.

Каквото и да се случва в живота и в ума ти, имай смелостта да се влюбиш и да се оставиш да бъдеш обичан! Когато заживееш, пропит от любов, ще я имаш и в живота, и в смъртта.

3.

Думите са само покривало; същинското привличане между хората става в сърцата им.

4.

Нека никога не губим надежда в Истината! Надеждата е единственото ти упование по избрания път; а дори да решиш изобщо да не поемаш по него, дано никога не изоставиш надеждата.

5.

Тиранията, потисничеството, жестокостта и безпощадността са като сбита снежна топка, в центъра на която има лед, готов да вкочани душата. Единствено слънцето на съвестта може да разтопи тази ледена топка!

6.

Когато умът ни реши да отиде на ново място, сърцето първо отива там, за да провери терена, и после се връща, за да заведе и тялото.

7. 

Думите оживяват заради нуждата ни от тях. Тъй като много искахте да чуете думите ми, те приеха форма! От това следва, че в крайна сметка нуждата е майка на думите.

8.

Думите и действията, с които насърчаваме или предизвикваме другите, един ден ще се върнат при нас или за да ни вдъхновят с надежда, или за да ни преследват.

9.

Светлината постепенно изчезва със залеза на слънцето. Ако обаче не можеш да живееш без светлина, нямаш друг избор, освен да станеш самото слънце!

10.

Където и да си, ти си точно там, където трябва!