Как се различава коучингът от другите модели на подкрепа?

 На 29 март в България излиза „Малка книга за големите модели в коучинга“ от Боб Бейтс, съобщиха от ИК „Хермес“.

„Малка книга за големите модели в коучинга“ представя най-популярните теории и модели, които всеки мениджър трябва да умее да използва. В наръчника е описано какво представлява всеки модел и как можете веднага да започнете да го прилагате на практика, за да надграждате знанията и уменията на своя екип и да го мотивирате.

Книгата ни помага да:

•развием коучинг уменията си и да разберем факторите, които определят поведението на хората;

•мотивираме и насочваме служителите и колегите си;

•решаваме управленски проблеми, като използваме ефективни коучинг модели;

•подобрим уменията и репутацията си като мениджър.

Боб Бейтс заема ръководни длъжности в държавната администрация на Великобритания в продължение на 20 години. През този период той работи паралелно и като коуч по намиране на работа и ментор на хора с увреждания. Впоследствие основава собствена консултантска агенция за управление и обучение (The Arundel Group). Като управленски консултант работи по публични проекти на местно и национално ниво и с водещи британски компании.

В края на 90-те години Боб си взима почивка от консултантската дейност и започва преподавателската си кариера. В следващите години придобива две магистърски степени по управление и докторска степен по образование и управление. Преподавал е на повече от 1000 мениджъри и учители в магистърски и докторски програми в два университета.

„Малка книга за големите модели в коучинга“ е втората книга на Боб. Първата - „Малка книга за големите теории в мениджмънта“ („Хермес“, 2019 г.), пише заедно с Джеймс Макграт, като тя е сред най-продаваните нехудожествени книги на WH Smiths в продължение на близо година и е преведена на 10 езика.

Днес Боб поделя времето си между писане, изпълняване на задълженията си като изпълнителен директор на благотворителна организация, която подпомага развитието на здравните грижи и образованието в Гамбия, и обучение на учители в сферата на образованието за възрастни и на коучове и ментори, които работят с нарушители на закона, пуснати на свобода условно. Понастоящем е коуч и ментор на група по местно управление в Гамбия, като помага на екипа да направи селските райони по-самостоятелни.

Публикуваме откъс от книгата без редакторска намеса.

КАК СЕ РАЗЛИЧАВА КОУЧИНГЪТ ОТ ДРУГИТЕ МОДЕЛИ НА ПОДКРЕПА?

Важно е да разгледаме коучинга в контекста на другите подходи за развитие на човешките ресурси, които могат да бъдат използвани в една организация. Струва ми се подходящо като за начало да използваме процеса, по който се учим да шофираме, като метафора (ще трябва да свикнете със склонността ми да използвам метафори, ако искате да извлечете максимума от тази книга).

•Консултантът ще ви посъветва кой е най-подходящият за вас автомобил.

•Съветникът ще се опита да облекчи тревожността ви във връзка с шофирането.

•Менторът ще сподели шофьорския си опит с вас.

•Коучът ще ви насърчи да седнете зад волана и да шофирате правилно.

Това, което обединява гореописаните подходи, е търсенето на някаква форма на промяна в поведението на организацията или на индивида. Това, което отличава коучинга от другите подходи, е степента на стимулиране и насочване: стимулирането се изразява в това коучът да помогне на хората да постигнат желаните резултати, а насочването – в това да им каже какво да направят или да ги подтикне да помислят и да го направят сами.

В книгата използвам термина желано състояние, с който описвам резултата от коучинга. Ако обучавате някого да шофира, желаното състояние се изразява в това вашият ученик да може да стигне от точка А до точка Б ефективно и експедитивно. Предпочитам да използвам този термин, защото употребата на състояние загатва за придвижване от една точка до друга, а желанието е мотивацията да стигнеш там. Ако целта на коуча е да подкрепи обучавания в процеса на придвижване към неговото желано състояние, тогава е разбираемо, ако си мислите, че коучингът, менторството и обучаването представляват едно и също нещо. Ето защо е важно да обясня разликите между тези подходи по отношение на взаимоотношения, време, структура и резултати.

Учителите обикновено са обучени професионалисти, които помагат на хората да разберат по-добре дадена тема, проблем или явление. В повечето случаи коучовете също са обучени професионалисти, само че те се фокусират повече върху това да помагат на хората да развият специфични умения. Менторите обикновено са хора с богат опит, които споделят знания и преживявания с хора с по-малък опит.

Менторството изисква време за изграждане на връзка, основана на взаимно доверие, в рамките на която партньорите могат да се опознаят и да се чувстват в безопасност, когато показват съпричастност към истинските проблеми, пред които е изправена другата страна. При обучението и коучинга може да е достатъчна само една сесия или част от сесия, чиято цел е да помогне на човек да разбере даден проблем или да развие определено умение.

Учителите определят темата, темпото и методите за учене, така че учащият да може да разбере материята. Коучовете отговарят на нуждите на хората, с които работят, но може да следват определена структура на работа. Менторите адаптират подхода си според нуждите на човека, когото подкрепят.

Коучингът и преподаването са ориентирани към изпълнението на определени задачи и използват лесно измерими критерии за оценка на резултата. Менторството е ориентирано към поддържането на добри взаимоотношения с фокус върху взаимното усъвършенстване.

Докато сме на тема „определения“, нека отбележа, че на повечето места използвам термина „обучаван“. Понякога използвам и термина „клиент“, който е подходящ, когато говорим за страната (човек или организация), която използва коучинг услуги.

Който и подход да изберете, е необходимо да вярвате, че хората, с които работите:

•са способни да се променят;

•ще направят най-добрия избор сред наличните възможности.

Оказването на подкрепа на един човек, така че той да достигане своето желано състояние, е пътуване, при което процесът на учене е също толкова важен, колкото придобитите знания и умения.

Коучингът до голяма степен е прагматичен занаят, който заимства теории от други сфери, които според мнозина имат далеч по-малка роля в коучинг практиката. Според други практиката предшества теорията, което означава, че коучингът е а-теоретичен. Тази книга ще запълни пропастта между теорията и практиката.

Работя като коуч и обучител на големи национални компании, еднолични търговци, доброволчески групи и частни лица от над 40 години. Покрай работата си открих, че много мениджъри, коучове и учещи се затрудняват да прилагат теорията в практиката. Тази книга има за цел именно да ви помогне в това.