ИТ лидерите в България: Михаил Панайотов, TechPods

Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В рубриката "ИТ лидерите в България" разказваме за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция, с какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад.

Вижте какво сподели Михаил Панайотов, съосновател и главен технически директор на TechPods – динамично развиваща се българско-британска ИТ компания, която налага модела co-sourcing за създаване на дълготрайни екипи от софтуерни инженери. Компанията стартира през 2018 и днес има повече от 50 служители.

Разкажете ни за Вашето образование и какво оценявате като най-ценно.
Завърших информатика. От малък имам интерес в тази област и това беше единственият логичен избор пред мен. Междувременно работех активно през цялото време на следването си, което няма да крия, че всъщност бе по-ценно. Следването ми даде някои важни основи и запълни пропуски, които бях допуснал като самоук програмист преди това, но практическите знания и опит натрупах през ежедневна практика в реални проекти. Като цяло смятам, че образованието вече не е нещо, което можеш да завършиш. Квалификацията и преквалификацията през целия активен период в живота на човек се превръщат в норма. Това е единственият начин да останеш адекватен на пазара на труда в динамичните времена, в които живеем.

Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали да учите?
Честно казано не бих сменил специалността си. Имах късмет от малък да разпозная интересите си и да ги превърна в своя професия.
Смятам, че инженерните специалности ще продължат да са търсени на пазара на труда още дълго време. Зад всеки един продукт стои инженер, който го е проектирал и създал. Съвременните продукти стават все по-сложни и се нуждаят от все по-сложни производствени процеси и инженерни решения при тяхното създаване. И буквално навсякъде малко или много участва софтуер. Все по-често е много. Наблюдаваме и тенденцията “дематериализиране”, при която традиционно физически продукти, като калкулатор, календар, фотоапарат и портфейл, се превръщат в софтуерни апликации на нашия телефон. Дори не засягаме темата за изцяло новите инженерни професии, които не са съществували само преди 20 години. Няма причина да смятаме, че този процес е приключил. След 20 години ще живеем в много различен от днес свят, и този свят ще бъде създаден от инженери.

Каква беше първата Ви работа и как се чувствахте тогава?
Бях на 15 години, когато с баща ми решихме да създадем фирма и да правим мултимедийни презентации върху CD дискове с различни форми – правоъгълни, квадратни, триъгълни и всякакви други. Правоъгълните изглеждаха като визитни картички и реално служеха като такива – бяха голям хит преди 20 години. По това време аз тъкмо бях започнал да си играя с Macromedia Flash (още преди да бъде придобит от Adobe), да създавам анимации и да пиша прости логики с ActionScript – скриптовия език на Flash. Това ми беше първият досег със скриптов език и като цяло с програмиране.
Запомнил съм този период от живота ми с непрестанно учене. Учех за училище, учех се да програмирам, учех се как се прави продукт от нулата, учех се на бизнес. Интересното бе, че единствено ученето в училище ми тежеше (смее се).

Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
Никога няма да забравя как спечелихме първия си клиент в TechPods. В този ден бях на сватба в Пловдив и около час преди церемонията разбрах, че в бързината съм пропуснал да сложа риза в багажа. Изстрелях се моментално към близкия търговски център. В този момент получавам съобщение от бизнес партньора ми, че потенциален клиент, който той се опитва да привлече от известно време, иска да говори с нас. Купих риза, дадох я за гладене в пункта за химическо чистене и докато чаках да стане готова, проведох разговора в предверието на тоалетната на търговския център като най-тихо място. Половин час след това вече женехме двойката, а ние бяхме спечелили първия си клиент.

Как започнахте в настоящата компания?
На по бира с моя бизнес партньор. Седяхме в заведение недалеч от днешния ни офис и разговаряхме какво и как искаме да правим. И двамата имахме много ясна визия и концепция каква компания искаме да създадем – какъв бизнес модел да изградим, какви практики да прилагаме и какви практики никога да не прилагаме. И двамата идваме от аутсорсинг индустрията и виждаме много ясно как традиционният аутсорсинг модел е все по-неработещ и все по-неатрактивен за всички участници в него – и за клиентите, и за самите разработчици, които често скачат от проект на проект. Формулата на TechPods проработи – три години и половина по-късно компанията наброява вече над 50 души.

Какви са Вашите отговорности днес?
Аз съм човекът, около когото се градят екипи за някои нови и настоящи клиенти. Ролята ми варира между Team Lead, Tech Lead и Software Architect, случвало се е да ги съчетавам и трите. Бил съм и CTO за един от нашите клиенти. Отивам там, където има нужда и където експертизата ми позволява, разбира се. За някои наши клиенти съм създавал POC (Proof Of Concept) решения, за други съм изграждал цялостната архитектура и сървърна инфраструктура. През това време не сме спирали да градим стабилни екипи от инженери.

Какво Ви мотивира?
Думите “това не може да стане”. Често се оказва, че всъщност може.

С какво не бихте направили компромис?
С някои основни принципи, които са залегнали в мен като в творба на Айзък Азимов. Един от тези принципи е наличието на рационална логика зад всяко действие и усилие.

Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Темата е дълга и с потенциал за отделен материал, но ще опитам да се вместя в няколко изречения.
Смятам, че нашата индустрия е занаят, а не наука. Не можеш да отидеш в университет, да изчетеш половината университетска библиотека и на базата на получените там знания след това цял живот да бъдеш програмист. Най-вероятно още докато са печатани книгите в библиотеката, знанието в тях вече не е било актуално. Занаят се учи с практика – системна и ежедневна. Хората, които полагат методични усилия да придобиват нови знания и умения са изключително ценни. Нещо повече – хората, които разполагат с умения за работа с информация и подход към решаване на проблеми.
Често на интервюта давам кратка задача за имплементaция. Давам пълна свобода да се търси в Google и дори StackOverflow. Ценното за мен в края на сесията не е всичко да е свършено според заданието и кодът “да тръгне”. Ценното е да проследя в реално време как кандидатът структурира решението и подхожда към проблема, включително какво и как търси в Google.
Случвало се е да наемаме хора, които не разполагат с търсеното ниво на експертиза към дадения момент, но сме виждали потенциал в тях именно защото притежават необходимия за индустрията начин на мислене.
Ако трябва да обобщя накратко – лично аз много ценя комбинацията от креативност и аналитична мисъл в един човек. Смятам, че наличието на тези два компонента правят един инженер добър в работата си. Бих добавил и капка мързел – мързелът движи технологичния прогрес вече хилядолетия.

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?
На първо място, смятам, че е важно мениджърът да е лидер, а не началник. Това е нещо като приказката, че на английски казваме head office, а на български “седалище”. Тоест трябва да се разделим с балканския си манталитет и тежката обремененост от миналото. Технологичните компании у нас просто физически се намират в България, но на практика оперират като западни компании, дори и чисто българските такива.
Качества като емоционална интелигентност, умение за отдръпване и поглед върху цялостна картина, умения за прогнозиране, мислене от различни ъгли и гледни точки са все важни за един успешен мениджър в сектора. Но според мен еднакво по важност е и притежаването на добро ниво техническа грамотност. Трябва да разбираш какво управляваш, какъв продукт създаваш, да можеш да комуникираш идея или проблем с инженерите надолу, без да бъркаш Java с JavaScript. Последното е важно и за поддържането на морала в един екип – няма нищо по-демотивиращо от мениджър, който не осмисля проблемите и предизвикателствата, които съпътстват ежедневието на хората под него.

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариерата и какво научихте от тях?
Харесва ми как е зададен този въпрос, защото издава определен начин на мислене. Говорим за предизвикателства, не за проблеми. И за научени уроци и прилагането им, не за безнадеждност и отчаяние. Когато започнем да възприемаме проблемите като предизвикателства, те често се превръщат във възможности.
Това, което съм научил от предизвикателствата в моя живот, е именно да полагам целенасочено усилие да ги превръщам във възможности. Никой не може да гарантира успех, но поне е шанс.

Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?
Бих купил голямо количество Bitcoin преди десет години. В кръга на шегата… или не.

Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?
Все така бурно и все така с остър недостиг на кадри. Няма как да е друго.
Днес почти няма бизнес, който да не заделя ресурс за внедряване и поддържане на софтуерни решения в помощ на своята дейност. Интегрират се нови технологии в бизнес процесите, управлението на ресурси, производството. Наблюдаваме тенденцията много компании да закриват физическите си обекти и да се пренасят изцяло в онлайн пространството. Дори принципно консервативните банки, застрахователни и кредитни компании вече активно навлизат в дигиталния свят с ново поколение продукти и услуги. На прага сме на няколко технологични революции, които през следващите десет години вероятно още по-силно ще изменят пазара на труда. Ще станем свидетели на масова автоматизация на производства, управление на процеси през IoT мрежи от сензори, изкуствен интелект, виртуална реалност, мета-вселени. Всичко това изисква наличието на огромно количество софтуерни таланти.
България е активен участник в тези процеси, но за съжаление, предимно като подизпълнител. Едно от големите предизвикателства пред създаващите продукти технологични компании в България е достъпът до финансов ресурс. Големите инвестиционни фондове се намират в САЩ, не в Европа, още по-малко в Източна Европа. А и пазарът също е отвъд океана. Положителното в случая е, че част от създателите на първата вълна български компании, като „Телерик“ например, проправят път и помагат на новото поколение ИТ предприемачи да достигат до недостъпни преди това ресурси и пазари. Аз съм оптимист.

Повече информация за компанията и свободните позиции в момента вижте в профила на TechPods в JOBS.bg тук

ВИЖТЕ ОЩЕ
ИТ лидерите в България: Иван Димитров, "Бианор Сървисиз"