Кои са най-търсените и най-добре платени умения в ИТ сектора?

Веско Колев е вицепрезидент „Продукти за разработчици” в Progress, където в момента ръководи екип от над 150 души, разположени в България и САЩ. Той отговаря за продуктовия екип на Progress в България, който разработва водещите продуктови линии Telerik и Kendo UI. Присъединява се към Progress през 2009.
Потърсихме го, за да ни разкаже за предстоящата през ноември Международна конференция за софтуерни разработчици DevReach, организирана от Progress, за тенденциите и най-търсените умения в сектора.

Г-н Колев, за поредна година Progress организира Международната конференция за софтуерни разработчици DevReach. Кои са най-новите тенденции в разработката на приложения?
Наблюдаваме няколко тенденции, които диктуват начина на разработка на приложения – все по-широкото навлизане на изкуствения интелект, машинното обучение, чатботовете, VR/AR, блокчейн технологиите. В основата на тези приложения стои огромното количество данни, което се произвежда всяка секунда. Тези данни трябва да бъдат свързани и анализирани, за да предоставят безпроблемно потребителско преживяване. Днешните крайни потребители очакват да имат достъп до информацията, от която се нуждаят, по всяко време и от всяко устройство. Искат да преминават плавно от едно устройство на друго – например да започнат покупка на смартфона си и да я приключат на лаптопа си. За да отговорят на тези очаквания, приложенията трябва да бъдат адаптивни, интелигентни и свързани, да включват още по-интуитивна интеракция с потребителя.
Днес виждаме много нови форми на интеракция, които предлагат съвсем различен от традиционния потребителски интерфейс – например разпознаване на глас, чатботове и разширена реалност. Чатботовете, базирани на изкуствен интелект, стават все по-успешни във воденето на близо до нормален човешки разговор. Те се самообучават на база данните, които събират, и с времето стават все по-добри в адресирането на въпроси.
Отделно, чатботовете могат да включват и визуални елементи като календари и карти – т.нар. потребителски разговорен интерфейс – за още по-интуитивно потребителско преживяване. Разширената реалност заема все по-важно място в разработката на приложения. Пример за това е играта Pokémon Go и приложението на ИКЕА за разширена реалност. Тази технология визуално наслагва дигитална информация върху реални обекти и може да се гледа през мобилни устройства, таблети и смарт очила.
Нека не забравяме и блокчейн технологията, която намира приложение в много сфери. Тя прави революция в начина, по който организациите обменят информация. С нея данните остават достоверни, докато се разпространяват по сигурен начин.

Какви умения трябва да притежава днес един софтуерен разработчик?
Най-важното умение, което всеки софтуерен инженер трябва да притежава, е постоянен стремеж към развитие. Това означава всеки ден да отделя време, за да учи нови неща, да тества нови методи и подходи.
Второто най-важно умение е развиването на емоционална интелигентност. Тя е в основата на всеки добре работещ екип, а добре работещите екипи са в успеха на всяка компания. За да са добри екипни играчи, хората трябва да умеят да комуникират добре, да проявяват разбиране и емпатия, да знаят кога да заглушат егото си и да отстъпят и кога да бъдат по-настоятелни.
Третото най-важно умение според мен е трупането на знания извън технологичната област. За да си успешен в днешния силно конкурентен пазар, трябва да познаваш правилата на пазара. Или работиш в стартъп и трябва да разбираш добре бизнеса, за да решаваш проблемите на твоите потребители по-добре, или се конкурираш със стартъп и трябва пак да разбираш бизнеса, за да можеш да си конкурентен с тях. Бизнес уменията са незаменими за софтуерните инженери, които искат да постигнат повече както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Кои са най-търсените и най-добре платени умения в ИТ сектора като цяло?
Комбинация от гореспоменатите умения. Идеалният човек за мен е този, който се развива постоянно, умее да комуникира добре, съчетавайки скромност и целеустременост. Той мисли за крайната цел, която не е да се напише даден софтуер, а да се реши конкретен проблем за конкретна група от хора.

Какви умения и квалификации трябва да придобият младите хора, за да са успешни във все по-автоматизиращия се свят?
Нещата, които се автоматизират обикновено, са или такива, които човек не може да свърши лесно, или са свързани с по-прости и повторяеми задачи, които често не са предизвикателство за опитните професионалисти. В краткосрочен план, а още повече в дългосрочен, за да си конкурентоспособен на пазара както в конкуренцията с машините (автоматизацията), така и с хората, трябва да имаш добра съвкупност от качествата, които споменах. Когато те са съчетани в едно, дават възможност за вземането на много по-добри и смислени решения от човека, който ги притежава.

Според Вас от каква възраст трябва да се започне изучаването на програмиране?
В най-ранния момент, в който може да се привлече вниманието на детето до степен, че да му стане интересно. Хубаво е то да се запознае с базовите умения на програмист и това в днешно време може да стане, без дори то да го осъзнава. Това може да се случи чрез игра, с прости стъпки, които с времето развиват логическо мислене.
Според мен ученето на програмиране може да започне вкъщи, преди детето да се запише на школа по програмиране. Родителите са тези, които първи могат да събудят интереса на детето чрез подходящи програмируеми роботи или игри. Вече има много учебници и игри, които са подходящи за деца. Чак след това идва ред на школата, където детето да учи програмиране. Целта е интересът му да е истински, пробуден от любопитство и желание да направи нещо.
В допълнение, според мен трябва да се внимава да не караме детето да учи каквото и да е на всяка цена. Някои деца ще станат програмисти, но има и много други професии, които могат да се правят в пъти по-добре с днешните технологии.

Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата пред софтуерната индустрия в България?
Нека да променим малко въпроса: какво е необходимо, за да се развива една индустрия? Няколко свързани помежду си фактора: кадри, търсене и откриване на проблеми, които се нуждаят от решение, и екосистема, която предоставя необходимата среда.
Най-голямото предизвикателство, което аз виждам в момента пред софтуерната индустрия не само в България, но и глобално, е да се установи практика за устойчив успех. Много досегашни успехи са се случили с голяма доза късмет и случайно и само 10% от всички стартъпи днес успяват. Този процент не изглежда да се подобрява все още.
Силициевата долина успя да се изгради като сърцето на технологичната индустрия на база опита си, наличието на талант и инвестиции. Според мен ние трябва да покажем устойчив и повтарящ се успех, ако искаме да бъдем име в глобалната ИТ индустрия. Ръстът на индустрията ще дойде от наличието на know-how, добре подготвени кадри и капитал. Трябва да развиваме повече продуктови компании и към добрите софтуерни инженери, които имаме в България и с които се гордеем, да добавим повече продуктови мениджъри, хора, разбиращи дълбоко потребителските преживявания и бизнес роли в маркетинга и продажбите. Основното нещо, в което вярвам, е, че трябва да се стремим все повече да мислим за гореизброените роли и дисциплини не толкова като за изкуство, а все повече и повече като за наука. Имаме доста опит вече и доста събрани емпирични данни и трябва да се поработи още повече в посока на откриването на научно обосновани „закони“ в тези области.
Пожелавам си в бъдеще да имаме повече продуктови компании, повече устойчиви успехи, повече научни открития и възможности, които да ни поставят редом до най-големите в индустрията.