четвъртък, 18 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    19963 прочитания

    Трябва да си дадем сметка, че България е уникално място и имаме всички дадености да сме щастливи

    Тодор Гигилев, изпълнителен директор на българската софтуерна компания Dreamix, пред Economy.bg
    19 март 2018, 17:36 a+ a- a

    Тодор Гигилев е изпълнителен директор на българската софтуерна компания Dreamix. Завършва софтуерно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това и магистратура по технологично предприемачество в същия университет. Кариерата си започва като софтуерен разработчик. Натрупва много опит в чужбина, последван от атрактивни предложения за работа, но казва, че никога не се е изкушавал от възможността да напусне родината. Смята, че е добре всеки млад човек да попътува, да учи или да придобие опит в чужбина, но след това да помисли как може да го приложи тук, в България

    Днес Тодор е начело на Dreamix, където понастоящем работят около 60 човека. Основател е на неформалното общество Power of Bulgaria, членува в Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), а неотдавна заедно с екипа на АвтоИконом стартира безплатно мобилно приложение в помощ на шофьорите в България. Разговаряме с Тодор за избора да остане и да развива бизнес в България, пътя му от софтуерен разработчик до CEO, страстта към предприемачеството и за инициативите, които развива извън Dreamix. 

    За избора да развива бизнес в България и началото на Dreamix 

    Как се роди Dreamix и какво те мотивира да стартираш и да развиваш бизнес в България? 
    Dreamix стартира преди 11 години. В началото бяхме малка нишова компания и основната ни дейност беше консултиране. С колегите обикаляхме по света и това, което винаги откривахме, бе, че хората от България сме много способни технически, но ни липсват умения в маркетинга и продажбите. Постепенно видяхме, че има с какво да се похвалим и че в България нещата не са никак зле. Всеки от нас искаше да се върне и да работи в родината си и това ни сближи все повече. Аз лично отказах предложение на една от най-големите банки в Англия и те бяха много учудени. Мислеха си, че България е някаква страна от третия свят и гледаха на нас с недоверие. Но когато ги канехме тук и виждаха колко способни са хората и красивата природа, разбираха защо искаме да работим в родината си. Смятам, че е хубаво всеки млад човек да попътува, да учи или да придобие опит в чужбина, но след това да помисли как може да приложи наученото тук, в България. Като помага на останалите, като предаде своя опит и ентусиазъм и като изгради нещо работещо и добро на наша територия. 

    С какво се отличавате от останалите софтуерни компании на българския пазар и какво ви задържа вече толкова години на пазара?
    Наистина 11 години не са малко, но от друга страна, не са и толкова много за подхода, който имаме. Не се стремим към масивна експанзия, а напротив. Не целим екип от много на брой хора, а от колеги, за които знаем, че са наистина добри в това, което правят. И тук нямам предвид само инженерните способности, а и меките умения, които трябва да вървят ръка за ръка. И затова инвестираме много в хората. След като преминат техническите интервюта, сме наясно, че са много добри професионалисти и влагаме ресурси в развитието им. Учим ги да презентират работата си и новите технологии, по които работят. Първоначално пред колеги, а след това и пред външна аудитория на различни форуми в България и чужбина.

    За какви клиенти работите и какви продукти разработвате?
    Работим както за големи компании, така и за по-малки иновативни клиенти. Например в момента работим с най-голямата леярна в Европа. Винаги избираме клиенти, които имат мисия и визия за това, което искат да постигнат. Вече 6 години работим с една самолетна компания, която по време на нашето партньорство толкова се разрасна, че миналата година привлече инвестиция от 200 милиона и стана двумилиардна компания. Малка, но пък интересна компания, за която работим, е позиционирана в Силициевата долина. Тя разработва система за гласово управление на автомобил.  

    За АвтоИконом и ползите за шофьорите

    Ти си част и от екипа на АвтоИконом – новаторска услуга в помощ на шофьорите, която стартира неотдавна в България. Разкажи ми малко повече за нея.
    Да, създадохме нещо, което е много ново не само за България, но и в световен мащаб. Това е проект, който разработваме с мои приятели, отделно от Dreamix. Всеки, който има автомобил, знае колко е досадно и трудоемко да обикаляш сервизи, за да сменяш гуми, масло или за ремонт на някоя част. А ако си забравиш Гражданската отговорност или Техническия преглед и те спре катаджия или пък станеш част от ПТП, тогава вече се вкарваш в големи приключения. Затова създадохме АвтоИконом –  мобилно приложение, през което можете да извикате професионален шофьор с много опит. Той идва, взема вашия автомобил, закарва го на нужното място, след това ви го връща и няма нужда да се занимавате с нищо. Приблизително на цената на две таксита може да си спестите много време и разправии. Първоначално си мислехме, че ще го използват основно дами или хора с по-висок доход. Но се оказа, че кръгът ни от клиенти е доста широк, тъй като хората  все повече си ценят времето. От друга страна, има много шофьори, които са пострадали от некачествени ремонти. А ние работим само с подбрани сервизи и ако видим, че те не се справят както трябва, спираме да си партнираме. Също така при дефект или рекламация, сервизите са много по-отговорни към нас. 

    За мотивацията да продължаваш напред и да правиш нови неща

    Много идеи и проекти... Какво те мотивира? Откъде черпиш вдъхновение и как се раждат идеите?
    Това, което ме мотивира и вдъхновява, е работата с качествени и стойностни хора. С хора, които се вълнуват как да подобрят всичко около себе си, а не с хора, които си мислят как да спечелят повече пари, да си купят по-хубава кола и т.н. Обикновено последните не успяват да спечелят пари, а дори и да се случи, остават нещастни, защото попадат в клопката на материалния свят. Аз нямам такива приятели. С хората, с които реализирам всички проекти и с които работя в Dreamix и в АвтоИконом, постоянно си мислим как да сме в услуга на обществото, как да помагаме на другите, как да развиваме България и региона и как да направим света едно по-добро място за живот. И когато си обграден от такъв тип хора, няма как да не си мотивиран. Естествено, много ми помага и моята съпруга, която ме подкрепя във всичко, което правя. Мотивират ме и медии и проекти, които показват положителни примери и успешни личности. 

    Създаването на нещо успешно е съпроводено и от много провали и грешки. Предполагам ти също си се сблъсквал с такива. Как реагираш в тези моменти и как гледаш на трудностите?
    Да, така е. Имало е проекти, които не сме успявали да осъществим по различни причини – липса на клиенти, липса на нужната компетенция да разработим продукт или да го наложим на пазара... Но нещото, което е много важно за мен, е, че винаги си запазваме добрите отношения. И въпреки неуспеха, дори ставаме още по-добри приятели. Защото сме коректни един към друг и всеки е дал от себе си каквото може. Когато обаче има задкулисни действия или мислиш как да прецакаш другия, тогава вече започват неприятностите. 

    За пътя до CEO и важна ли е дипломата в ИТ сферата?

    Била ли е цел за теб някога позицията CEO и какво си представяше, че ще правиш на прага на своята кариера?
    Позицията CEO според мен не трябва да е цел. Тя не е толкова интересна, колкото изглежда, защото имаш много отговорности към много хора и в същото време малко свобода да избираш какво точно да правиш. Затова аз си се представях като човек, който създава продуктите, прави нещо с двете си ръце, и след това други хора го продават. Направихме няколко опита навремето, създадохме продукти и си мислехме, че ще намерим партньори – световноизвестни компании, които да ги продават. Обаче това не се случи. И затова решихме да вземем нещата в наши ръце. Така от кариера на разработчик се ориентирах към продажбите. ИТ опитът ми помогна много, за да представям и продавам софтуерни продукти. Така постепенно преминах от бизнес страната, но не спрях да инвестирам в своето образование. Осъзнавах, че са ми нужни още бизнес знания и че трябва да черпя опит от хора, които знаят какво е да създадеш фирма, да я управляваш и да я разрастваш. 

    В тази връзка важна ли е дипломата в ИТ сферата според теб?
    Дипломата като такава – не, но това, че ти си положил усилието да завършиш показва много неща. Аз имам колега, който не взе диплома, но по време на следването вече беше основал компания и я развиваше. В момента е добре позиционирана на международния пазар. Този човек беше най-зает от всички. Помня как един колега веднъж отиде и му каза, че програмист от него няма да стане, защото редовно отсъства. А в същото време този човек програмираше най-добре от всички, развиваше фирмата, правеха продукти и ги продаваха успешно. В случая дипломата въобще няма значение. От друга страна обаче, има хора, които например идват на интервю, без да са завършили. И когато ги попиташ какво са направили със свободното си време, вместо да го инвестират в университета, и не получиш отговор, разбираш, че тези хора не се интересуват от своето развитие. Да, понякога в университета много от предметите не са адекватни на днешната реалност, трудно е, смяташ, че не си струва и т.н. Но винаги трябва да мислиш в перспектива. Например, когато аз завършвах софтуерно инженерство, не предполагах, че ще запиша магистратура технологично предприемачество. А тази магистратура промени живота ми изцяло. Участвах в състезания на Junior Achievment, от които научих много за стартирането на бизнес и какво е важно да следиш и да правиш.

    За инициативите извън Dreamix и с какво България може да стане по-привлекателна за младите хора?

    Продължаваш да си част от много образователни и предприемачески инициативи. Разкажи ми за тях и защо това е важно за теб?
    Създадохме Асоциация на българските лидери и предприемачи (ABLE), през която правим различни инициативи, помагаме на други хора да бъдат по-добри лидери или да организират по-добре своя бизнес. Моята любима инициатива е т.нар. ABLE ментор. Събират се ученици и ментори, които са работещи хора, и в продължение на един сезон работят заедно. Така ученикът разбира много за професията на ментора и се подготвя за живота.

    Организираме и обучения на студентски съвети. Учим ги как да работят със студентите и да правят по-интересни инициативи. 

    Това е важно, защото ако си студент и не ти се е случило нищо интересно за 4 години, много вероятно е да си кажеш: „Тази държава за нищо не става“. Проблемът не е в държавата, а в теб. Винаги можеш да избереш нещо ново и различно – да запишеш онлайн курс, да станеш част от неправителствена организация и т.н. Когато имаш преживявания, истории и връзки с хора, ти не искаш да бягаш от България. 

    Друга инициатива, която стартирахме благодарение на Силвия Илиева – шеф на катедрата „Софтуерни технологии“ на Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, е Алумни клуб на завършилите Софийския университет. Вече направихме няколко сбирки, на хората им харесва, включват се, презентират, научават нещо ново, запознават се с нови хора.  

    Наскоро правихме и едно друго интересно издание - Leader Talks. Това е безплатна инициатива, в която прочути хора споделят своите рецепти за успеха. Тя събира много интересни хора, които искат да се развиват и да помагат на другите да стават по-добри. 

    Освен с подобни инициативи, с какво България може да задържи младите хора и да стане по-привлекателна за онези, избрали да учат или работят навън?
    Аз имам наблюдения над няколко човека, които са ми много близки - сестра ми, която живее в Швейцария и съученик, който учи от доста време в САЩ. За мен основно има два проблема в България, които отблъскват хората да се приберат. Защото всеки иска да се върне. Аз не познавам българин, който казва обратното. Въпросът е защо не го прави. Първата причина според мен е политическата бутафория, която се случва в България и странните решения, които се вземат. Смятам, че хората в чужбина са много чувствителни към подобни нелогични решения. Това ги обезкуражава и те мислят, че ако се приберат, трудът им няма да е възнаграден както подобава. И второ, те смятат, че държавата не може да им даде нужната сигурност. Така че, ако ние имаме по-добри управници, които мислят за хората и се грижат повече за инфраструктурата, здравеопазването и образованието, нещата ще започнат да се случват. Хубавото е, че в момента има едно много бурно развитие на гражданския сектор, който дава един добър пример на правителствения сектор.  

    За почивката и живота извън офиса

    Занимаваш се с много неща. Как балансираш между работата и личния живот? Как си почиваш?
    Това, че и жена ми се занимава с предприемачество, доста помага, тъй като разбира в каква ситуация съм. За мен е много важно човек да има добър баланс между работата и личния живот. Т.е., когато си на работа, си на работа, когато си вкъщи, си вкъщи. Обичам да пътувам и често с приятели посещаваме различни забележителности в България. На 3 март например се качихме на Шипка, получи се страхотна и много зареждаща разходка. Спортът и движението са много важни за мен от една страна, а от друга – да правиш нови интересни неща, с които да вдъхновяваш хората. Един такъв проект, който стартирахме и който много ме зарежда, е Power of Bulgaria. Той обединява успешни предприемачи в неформален клуб. Събираме се, обменяме идеи, опит, разказваме за предизвикателства, които сме успели да преодолеем или пък, които не сме. Най-хубавото е, че там се срещаме хора, които имат за цел да подобрим кръга, до който се докосваме. Мисията ни е да съберем градивни, можещи, целеустремени и иновативни личности, които да си помагат едни на други и на възможно най-много хора. 

    Това ли е твоята формула за успех – обграждане с позитивно мислещи и предприемчиви хора?
    Позитивно мислещи, но и позитивно действащи. Тъй като има много хора, които говорят, но малко са тези, който действат. Това е и апелът ми към хората. Когато прочетат нещо, да помислят как да го приложат. Защото човек помни това, което е направил практически, прочетеното бързо се забравя. 

    Какво четеш ти? 
    Обикновено чета литература на бизнес тематика. Последно четох една много интересна книга за продажби - From Impossible to Inevitable от Аарон Рос. Друга интересна книга, която чета в момента и която е преведена на български, е „Ефектът моментум“ („Рой Комюникейшън“), която разкрива как да направим една „топка“, която се върти и помита всичко около себе си, задвижвана от ентусиазма на хората и от собствения си успех.  Друга книга, която четох неотдавна, е How to Build Habit-Forming Products на тема разработка на продукти. 

    На какво е добре да научим децата си и за удовлетвореността в края на деня

    Какво би посъветвал децата си да учат?
    Аз имам малка дъщеря на година и четири месеца и прекрасна жена - Ваня, която има сладкарски бизнес (Vanilla Kitchen). Не съм от най-опитните родители, но това, което искам да се случи с моето дете, е да участва в различни проекти и да се научи да създава неща. А в училище, аз доколкото помня, никога не сме създавали някакъв проект от нулата. Не помня и да съм презентирал нещо, което аз сам съм измислил. Обикновено излизах да решавам задачи на дъската, да рецитирам някой урок по история или да ме изпитат по български и литература. Винаги възпроизвеждахме това, което сме чули или прочели. Никога не са ме питали какво ме вълнува, какво бих предприел, за да реша даден проблем и как бих работил с екип от хора, за да реализирам дадена кауза. Според мен колкото повече стимулираме учениците да правят това, толкова по-бързо ще се развиват и ще бъдат много по-предприемчиви. И след това, когато видят проблем, те ще мислят как да го решат, а не как да избягат от него. 

    Какво ти носи удовлетворение в края на деня и какво те кара да се усмихваш? За какво си благодарен?
    В края на деня съм благодарен, когато имам време да се насладя на хората, на природата и на това, което ме заобикаля. Смятам, че човек не трябва да се взема чак толкова на сериозно.  На първо време трябва да се замислим дали нещата, които правим, биха ни доставили удоволствие, след като ги реализираме. Доста често се оказва, че имаме много моментни и симулирани желания, които всъщност са измамни. Важното е човек да разграничи истинското и да се насочи към нещата, които наистина ще го направят щастлив. Те обикновено са доста малко. Аз се радвам, когато мога да отида с приятели сред природата, на почивка, да покараме ски или на море. Или когато съм вкъщи и заедно с жена ми се радваме на това, че имаме достойна професия, покрив над главата си, вода и консумираме хубава и качествена храна. Да си благодарен за малките неща е много важно и това те прави по-удовлетворен от живота човек. 

    Какво би попитал Бил Гейтс?

    Ако имаше неограничена възможност, кого би поканил на вечеря у дома си и какво би го попитал?
    Винаги съм се вълнувал от личности като Бил Гейтс, за който парите от един момент насетне придобиват друг смисъл. Когато един човек има много пари, той казва, че са негови. Но когато говорим за наистина много пари, то това са парите на всички хора, които са му гласували доверие. Бил Гейтс например казва, че ще завещае много малко пари на своите деца, спрямо това, което притежава. Всичко останало ще бъде разпределено по фондации, които се грижат за най-наболелите проблеми на човечеството. И бих го попитал следното: „Защо според теб, след като в България имаме толкова много дадености, можем да си позволим толкова много удоволствия безплатно и по лесен начин, консумираме хубава храна и има толкова хубави хора наоколо, считаме, че сме нещастни?“. Сигурен съм, че би ми дал много интересен отговор, с който да мотивирам много хора в България да осъзнаят колко сме щастливи и че живеем на уникално място, което е сред топ страните по качество на живот. А в същото време хората си мислят, че сме на дъното на всички класации. 

    А ти как би отговорил на този въпрос? Защо смяташ, че сме нещастни? Имаш ли обяснение?
    Има един сайт, в който всеки може да влезе и да види в коя част по богатство е в света. Въвеждат се много прости неща – заплата, достъп до вода, храна, образование, има ли война и т.н. И когато разберете, че сте в топ 20% по богатство в цял свят, бих ви попитал дали всеки ден си давате сметка за това и дали го напомняте на другите около вас. Ние сме в топ 20% най-добре живеещи хора в света и когато си мислим, че нещо не ни е наред, е хубаво да си припомним, че в по-голямата част от света нещата стоят по много по-различен начин. Някои имат право да не се чувстват добре, но впечатлението ми е, че доста от хората се пускат по течението и си мислят, че не са добре, а имат всички дадености да живеят един достоен живот. 

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 13 часа
    Петя Димитрова, АББ: Няма основания да се очаква, че лихвите ще се повишат с въвеждането на еврото
    Между 300 и 400 млн. лв. се очаква да изразходват банките у нас за въвеждането на еврото
    преди 14 часа
    В София ще се проведат първите в България конференция и хакатон, посветени на Ethereum
    ETHSofia ще се състои между 17 и 19 октомври в Иновационен форум „Джон Атанасов“
    преди 14 часа
    ОББ: Очакваме по-висок икономически растеж през тази година в сравнение с 2023
    Пазарът на труда се характеризира с ограничено предлагане на квалифициран персонал и относително високо търсене, което се отразява във висок ръст на средната работна заплата
    преди 15 часа
    Tesla ще съкрати над 10% от работната си сила
    Двама висши мениджъри също се оттеглят
    преди 17 часа
    Sameday планира 200% увеличение на точките за доставка извън дома в България
    Експанзията до 1500 точки до края на 2024 г. е част от регионален инвестиционен план в размер на €30 млн.