четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11554 прочитания

    Ираван Хира: Аз вярвам, че доброто е заразно

    Все повече компании избират социално отговорното поведение и тази година има рекорден брой участници за Наградите за отговорен бизнес, казва председателят на БФБЛ и генерален директор на Хюлет-Пакард България
    17 февруари 2014, 14:10 a+ a- a

    Ираван Хира председател на БФБЛ и генерален директор на Хюлет-Пакард

    Българският форум на бизнес лидерите ще връчи за 11-та година Наградите за отговорен бизнес. Целта им е да популяризират дейностите на компаниите с най-сериозен принос към корпоративната социална отговорност в България и да насърчат останалите фирми да развиват активна социална политика.

    Увеличава ли се значението на социалната отговорност за компаниите в България и защо за Българския форум на бизнес лидерите е важно да отличат именно тези проекти и каузи, разговаряхме с председателя на форума и генерален директор на Хюлет-Пакард България Ираван Хира.

    Г-н Хира, БФБЛ ще връчи за 11-та година Наградите за отговорен бизнес. Защо за БФБЛ социалната отговорност е важна и отличавате именно тези проекти и каузи на компаниите?
    Да, нашият конкурс е един от най-дългогодишните в България, с голям престиж и безпристрастно оценяване и затова всяко издание привлича все по-голям брой участници. Това доверие от страна на кандидатите може само да ни радва, защото мисията на Българския форум на бизнес лидерите като асоциация на прозрачния и етичен бизнес в България е да насърчава компаниите, отдадени на добри каузи. За нас е важно да отличим техните най-значими социално отговорни проекти, за да дадем добър пример и на всички останали компании, че си струва да инвестират в образованието, околната среда, човешкия капитал и обществото като цяло. 

    За корпоративна социална отговорност (КСО) в България се говори вече от доста години, но за някои тя все още е по-скоро ПР. Бихте ли дали примери от предишни години за проекти и кампании, които са били отличени, за да могат хората да добият по-конкретна представа какво разбират компаниите под социална отговорност?
    Да, терминът корпоративна социална отговорност се среща все по-често. Но при нас в Българския форум на бизнес лидерите той не е нещо ново, защото идеята за отговорното поведение на компаниите е в генезиса на Форума от самото му създаване преди малко повече от 15 години. КСО най-общо казано е бизнес практика, която способства за устойчивото развитие, и е част от цялостна стратегия за управление на бизнеса с цел  създаване на добавена стойност далеч не само за компанията, но и за обществото и средата. КСО не е даряване на средства, нито ПР – въпреки че също би могла да допринесе  за корпоративния имидж, и водещи при нея са прозрачността и отчетността, ползата за хората. Мога да кажа, че съм изключително щастлив, че все повече служители в Хюлет-Пакард България се включват в различни доброволчески инициативи. Дори с времето започват именно те да стават двигателят за това да се реализира един или друг КСО проект или да се организират различни каузи  в компанията. А забелязвам и че все повече компании-членове на БФБЛ, а и не само, осъзнават силата и значението на общественополезните инициативи. Нека ви дам два примера от миналата година – големият победител в категорията „Инвеститор в обществото” беше Дънди Прешъс Металс Челопеч с проекта си за пълното археологическо проучване на Ада тепе, най-стария известен рудник за златодобив в Европа. Пак тогава Мобилтел взе приза за  „Инвеститор в човешкия капитал” с проекта „Work-Life Balance”, който търси и намира баланса между професионалните задължения и личния живот на служителите.


    Увеличава ли се значението на социалната отговорност за компаниите в България? Колко са номинациите в тазгодишното издание на конкурса?
    Това издание на Наградите за отговорен бизнес е най-успешното досега –  участват рекорден брой компании – 56, с общо 70 проекта, тоест все повече компании избират социално отговорното поведение независимо от икономическите трудности. Интересното тази година е и друго – само половината от тях са членове на БФБЛ. За сравнение, през 2003 г., когато е даден старт на конкурса, кандидатстват 18 компании, като всички те членуват във Форума. Това от една страна означава, че за това време, в което съществува БФБЛ като бизнес организация и в частност Наградите за отговорен бизнес, сме успели да спечелим доверието на все повече фирми. А от друга страна е индикация, че компаниите в България отделят все повече средства за КСО проекти. Тенденцията към повече и по-разнообразни участници е нещо много положително – не само за нас като организация, която се стреми да насърчава отговорното поведение на компаниите, но и за бизнеса, който намира смисъл в това да инвестира време, средства и усилия в проекти за обществена полза. Големият печеливш е обществото.   

    Традиционно се приема, че социалната отговорност е застъпена предимно в големи, международни компании. Разширява ли се кръгът на компаниите? Например има ли по-малки и чисто български компании, които отделят ресурси – време и средства, за социална отговорност?
    Да, наистина, в началото по-скоро интернационалните компании, особено по-големите от тях, разгръщаха общественозначими проекти и кампании. Днес обаче това не е тяхна запазена територия. Сега например имаме проекти от големи, малки и дори стартиращи компании, които са изцяло български и са истински отдадени на идеята да отделят ресурси и за КСО. Това е и една от целите на Годишните награди – да поощряват отговорните компании независимо от техния размер или сфера на дейност.

    В конкурса има различни категории. В коя категория тази година има най-много номинации? Традиционно ли конкуренцията в тази категория е най-голяма?
    По правило най-многобройни са номинациите в две категории – „Инвеститор в знанието”, която тази година води с малка преднина пред „Инвеститор в обществото”, следвани  традиционно от „Инвеститор в човешкия капитал”. Равен брой участници имаме в две от категориите „Маркетинг, свързан с кауза” и „Инвеститор в околната среда”, докато при малките и средни предприятия имаме двоен ръст на кандидатурите. Всички номинирани проекти се борят и за наградата „Енгейдж”, която се присъжда от Международния форум на бизнес лидерите от Великобритания.

    Кой е в журито тази година и по какви критерии се избират победителите в конкурса?
    Като организатори на най-утвърдения и обективен конкурс, отличаващ добрите практики на отговорния бизнес у нас, винаги каним максимално широк кръг авторитетни специалисти и уважавани имена от правителствения и неправителствения сектор, от бизнеса, медиите,  науката и дипломацията. Тази година това са кметът на София Йорданка Фандъкова, дългогодишен председател на журито, и социалният министър Хасан Адемов, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и постоянният представител на УНИЦЕФ за България Таня Радочай, посланикът на Великобритания Джонатан Алън и изпълнителният директор на фондация „Америка за България” Десислава Тальокова,  директорът на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Евгений Иванов и председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов, председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев и  програмният ръководител на WWF България Веселина Кавръкова, управителят и редакционен директор на сп. „Мениджър” Максим Майер, изпълнителният директор на Български дарителски форум Красимира Величкова и изпълнителният директор на фондация „Помощ за благотворителността в България” Елица Баракова. Разнообразието и авторитетът на журито са гаранция за безпристрастна и независима оценка на проектите. Колкото до механизма на оценяване, той включва няколко критерия с еднаква тежест – каква е ползата за обществото, участват ли партньорски организации, ангажирани ли са служителите в работата по проекта, както и доколко новаторски е той. Не по-малко важни са обществената оценка, финансовата му ефективност и рентабилност, както и устойчивостта – може ли да продължава във времето.

    Какво в тазгодишния конкурс Вас лично Ви впечатли или зарадва най-много в качеството Ви на председател на БФБЛ?
    Първо – имаме 10% ръст на компаниите, включили се в надпреварата – 50 през изминалата срещу 56 тази година. Радвам се много на участието на млади български компании, при това не само от сферата на високите технологии, които проявяват висока отговорност към средата и обществото. Второ – всички проекти, които доказаха своята дългосрочност и устойчивост – има примери за инициативи, които се развиват от години и стават все по-мащабни и успешни. В същото време  съм искрено впечатлен от кампаниите, които разчитат в малка или голяма степен на участието на доброволци – сигурен знак, че и сред обществото вече има съответната нагласа и хората са склонни да отделят време и усилия за смислени каузи. А аз вярвам, че доброто е заразно. Добрите каузи бързо приобщават към себе си нови и нови хора.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 минута
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 1 час
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 3 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 5 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 5 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка