Вижте какви насоки споделя кариерният коуч Елица Цветкова
Елица Цветкова. Снимка: личен архив
„Най-голямата грешка би била да търсим съюзници на работното място само за да може ние да израстваме покрай тях“, посочва Елица Цветкова. Тя е кариерен коуч и има над 13 години опит в сферата на Човешки ресурси зад гърба си. Свързахме се с нея, за да поговорим за необходимостта човек да се обгражда с хора, които имат благотворно влияние върху него. Ето какво сподели тя пред екипа на Economy.bg:
Вярвате ли в максимата, че човек се превръща в средноаритметичното на хората, с които се обгради? Как тя се проявява на работното място?
Да, вярвам, че средата, в която живеем и работим ни влияе изключително много. Световноизвестният мотивационен лектор Джим Рон казва: „Ти си средноаритметичното на петте човека, с които прекарваш най-много време “, но тази идея отдавна е залегнала в пословици като: „С каквито се събереш, такъв ставаш“ и „Живееш ли сред вълци – няма начин да не се научиш да хапеш“. Когато работиш за дадена компания, ти се свързваш с нейните ценности и фирмена култура, възприемаш конкретния начин, по който се работи и се постига успех. Хората, с които общуваш на работното си място – ръководители, колеги, клиенти или бизнес партньори, както и информацията, на която ежедневно си изложен, ти оказват влияние – на фокуса ти, на мислите, които повтарящо се въртят в главата ти, на емоциите ти и на енергията ти като цяло.
Как може човек да увеличи шансовете си да попадне в работна среда, в която се чувства добре?
Нуждата да принадлежиш, да се чувстваш част от едно голямо цяло, да си признат и успешен, те водят и до приемане на норми и правила на конкретната общност. Важно е да се отбележи, че докато израстваме, ние заимстваме моделите на поведение на най-близките ни, но на по-късен етап, вече като възрастни хора, можем осъзнато да избираме средата и ролевите си модели. Няма как да знаем какви хора ще срещнем на работното си място, но когато си търсим работа, можем да си зададем въпроса и да проучим до каква степен ценностите, визията и целите на компанията съответстват на нашите. Също така, можем да преценяваме и до каква степен прекият ръководител за конкретната позиция е човек и професионалист, който ни импонира.
Защо е важно човек да намира „съюзници“ на работното си място и как това си взаимодейства с възприятието на всички като част от един екип – не си ли противоречат двете идеи?
На ниво компания, всички работещи в нея би следвало да се съюзяват за постигане на общите бизнес цели и каузи. Разбира се, в една компания си имаме по-близък кръг от хора и такива, с които поддържаме служебни отношения. Нашето умение да работим с хора, които не са на едно мнение с нашето или не са ни съвсем симпатични, ни отличава като хора и професионалисти. И тук съвсем не става дума за опортюнизъм, а за способността ни да се държим уважително и професионално с всички. Винаги можеш да избереш да забелязваш хубавото в хората и да отбелязваш техните постижения. Това оказва голямо влияние върху работния климат, а всички знаем колко важно е да се чувстваме зачетени и да имаме разбирателство с хората, с които работим, независимо дали се касае за работа в конкретен екип или като цяло в компанията. Ако всеки ден ти се налага да водиш битки и да си с вдигнат гард в режим на защита, няма да ти остава много време и енергия за креативност и продуктивност.
В чие лице човек трябва да търси такива съюзници и защо?
Разбира се, най-добре е да имаш вдъхновяващи и подкрепящи съмишленици в твоето непосредствено обкръжение, тъй като това е кръга, с който най-често общуваш. Това са и хората, които би следвало да те познават най-добре и да знаят по какъв най-добър начин могат да те подкрепят. Но ако, ситуацията е такава, че на работното си място, не срещаш подкрепящи хора, с които да си в съгласие или от които би искал да се учиш, то пред теб стоят няколко избора.
Кои са те според Вас?
Да смениш работното си място е най-очевидният, но нека да отбележим, че ако компанията и ситуацията позволяват, промяна може да се постигне и с вътрешно преместване. Да компенсираш, като извън работа общуваш с качествени за теб хора – приятели, ментори или общност от успешни професионалисти, които те стимулират към развитие и успех. Да се заобиколиш с вдъхновяващи личности и примери през книгите, които четеш, видеата, които гледаш, както и да слушаш мотивационни речи. Да се включваш в събития и обучения, на които биха отишли хора със сходни на твоите интереси и желание за развитие. В случая важното е да поддържаш енергията и мотивацията си на високо ниво и на работното си място да общуваш и работиш през професионалната идентичност, която въплъщава твоите лични стандарти. Напълно възможно е хората около теб просто да са имали нужда от вдъхновение и да последват примера ти.
Задължително ли е тези хора да са „позитивни“, могат ли например най-големите „критикари“ да се превърнат в ценен съюзник и ако да, как?
В една компания или индустрия даден човек може да е източник на ценни знания, идеи или стимулиращи предизвикателства, но ако взаимодействието ни с него е съпроводено с неуважително или унизително отношение към нас, едва ли бихме издържали дълго време в обкръжението му. Ние всички търсим хора, с които ни е приятно да общуваме, а знанията и гледните точки могат да бъдат споделяни по хиляди различни начини. Всеки би оценил високо мениджър или бизнес партньор, който има умението да дава конструктивна обратна връзка, като зачита достойнството на събеседника си, стимулира го да се развива и му дава кураж. Отправянето на обидни думи към нашата личност, с което да бъдем уж провокирани да се докажем, като постигнем даден резултат, си е форма на манипулация. Ние се представяме най-добре, когато се чувстваме значими, когато получаваме искрена подкрепа, справедлива оценка, одобрение и признание за свършената от нас работа.
Какво е необходимо, за да може работните отношения да бъдат искрени и устойчиви във времето?
Както във всички отношения, така и в работните, за да са дълготрайни, следва хората да гледат и да се развиват в обща посока. Те могат да останат искрени, но ако се разминават по отношение на ценности, визия и цели, които искат да постигнат, няма да се получи синергия.
По какъв начин всеки може да превърне себе си в човек и професионалист, чието мнение и експертиза се зачита и търси?
Това би означавало, човек да бъде доказан и успешен професионалист, с него лесно да се работи и да може да се разчита за постигане на резултати - тогава този човек е търсен и за лидерски позиции. Умението да работиш с хора върви паралелно с експертността ти на професионалист. Това са комплексни умения и сред тях можем да изброим – умението да създаваш отношения на взаимно доверие и уважение, да комуникираш ясна визия и повеждаш екипа си или партньорите си към постигане на конкретни цели, да си гъвкав в подхода си, да реагираш емоционално интелигентно, да слушаш и да разбираш другата страна, както и умението да забелязваш и отбелязваш постиженията на другите. Разбира се, могат да се добавят и още много други, но нека не забравяме, че във всеки случай, това, което хората запомнят, е какво е било отношението към тях.
Кои са най-честите грешки, които хората допускат, когато търсят съюзници на работното място?
С уговорката, че под съюзници тук ще разбираме хора, с които сме в съгласие, оказващи благотворно влияние върху нас, мога да кажа, че най-голямата грешка би била да ги търсим само за да може ние да израстваме покрай тях. Ние също следва да имаме какво да дадем. За тази цел е необходимо постоянно да работим за нашето личностно и професионално развитие. Така самите ние се превръщаме в хората, които другите хора искат да имат в обкръжението си.
