петък, 07 октомври 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2438 прочитания

    Проучване: Над една трета от българите не са прочели нито една книга през 2021

    Най-четящо е поколението 40 – 60 г., живеещо в по-големите градове, с по-високо образование и доходи
    08 септември 2022, 13:50 a+ a- a

    Сн: Economy.bg

    Почти 38% от българите споделят, че не са прочели нито една книга за последната година. 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете. Това са част от изводите от проучване на "Алфа рисърч" по поръчка на асоциация "Българска книга" по повод Международен ден на грамотността.

    Четенето на книги успява да запази мястото си в „топ 5“ дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене. Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта.

    В резултат от тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и активности в интернет. В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии, или имат различни занимания в интернет.

    От 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% - до 40 г. Всички тези индикатори показват много сериозно и задълбочаващо се изместване на класическото четене от активности в електронната среда.

    За тези, които четат, предпочитаният начин остава хартиеният носител (52%). Въпреки, че запазва първото си място, той бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, алтернативните, електронни начини на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%).

    Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната тенденция е към намаляване броя на активно четящите.

    От гледна точка четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разделено на три големи групи: една трета - слабо или нечетящи (непрочели нито една книга през последната година и определящи себе си като „нечетящи“); една трета – спорадично и ситуативно четящи (до 6 книги годишно) и една трета – интензивно четящи (над 6 книги годишно).

    Предпочитана е художествена литература - 46.8%. Удвоява се интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014 на 16% днес. Лек ръст е налице при световната и българската класика, предпочитана от 15 до 20 на сто от анкетираните. Всеки втори споделя, че чете интернет базиран текст - новинарски портали, статии, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература привлича интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, вкл. фентъзи, посочват, че четат 11.2% от анкетираните.

    Запазва се констатираната и в предишните вълни тенденция най-четящо да е поколението 40 – 60 г., живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо образование и доходи. Показателно е, че делът на средното поколение, което чете художествена литература, е равен на дела на 18-30 годишните, които четат постове в социалните мрежи (по 46%).

    В синхрон с общата тенденция за постепенно намаляване на четенето на книжен носител, пълзи нагоре делът на хората, които, или не притежават никаква книга вкъщи, или имат под 10 книги. Те вече обхващат около 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година. Най-ревностни читатели са онези 35% от анкетираните, които притежават над 100 книги в дома си. Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкова е по-висок интересът му към четенето.

    Около три четвърти от българите не използват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), особено в по-малките населени места. Те компенсират донякъде по-слабия достъп и материални възможности за закупуване на книги от техните жители. Ползването на библиотека е единственият индикатор, по който малките селища са в по-добри позиции от населението на големите градове.

    В личен план значението на четенето заема много различно място за отделните социално-демографски групи. Тенденциите спрямо предишните изследвания по този индикатор остават сравнително стабилни, дори с лек възходящ тренд към 2021 г. Днес, 60% от българите, спрямо 56% през 2019 г., категорично застават зад твърдението, че си струва да четат. За 28% (30% през 2019 г.) значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете. Колкото по-висок е социално-икономическият статус на анкетираните (по-високо образование, тип заетост, доходи), толкова по-силно изразена е нагласата, че четенето е от значение.

    83% от родителите на деца до 7-годишна възраст декларират, че им четат: 39% - „редовно“, а 44% - „от време на време“. 17 на сто заявяват, че не им четат, а предпочитат да гледат филми по телевизия, или интернет. Майките по-често четат, а бащите по-често гледат телевизия, или се занимават в интернет с децата. С нарастване на възрастта на децата, когато те вече сами могат да четат книги, практиките им на четене до голяма степен възпроизвеждат моделите, заложени в семейната среда.

    Според 38% от родителите на деца между 7 и 16 г., детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а според 21% - между 6 и 10. Според едва 8% от родителите децата им са прочели над 10 книги за една година.

    Потенциалният книжен пазар в България обхваща около 40 на сто от пълнолетните българи, закупуващи поне една книга годишно. Този дял не се е променил съществено за последните седем години – ръстът е не повече от 2 до 3 процента. Над половината участници в книжния пазар (56.6%) са закупили до 5 книги (най-често от една до три), 27.9% – от 6 до 10, а над 10 книги – 15.5%. Така, на един българин се пада малко над книга и половина годишно, но средният брой закупени книги, ако разгледаме само участниците в пазара, е 5.3.

    Топ три фактора за избор на книга остават: препоръките на приятел (41%), популярността на автора ( 26%) и промоцията на книгата (19%), но значението и на трите нараства спрямо 2014 г., като резултат от активизирането на различни промоционални събития през последните години. Данните показват, че българинът не е започнал да купува повече книги, но се е преориентирал към по-внимателен избор, вземайки предвид отзивите за автора, книгата, получените награди и пр.

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    Удължават противоепидемичните мерки
    Вижте какво предвижда новата заповед на министъра на здравеопазването
    преди 11 часа
    Японската централна банка с умерен оптимизъм за икономиката
    Има възможност за повишаване на заплатите, смята финансовата институция
    преди 11 часа
    ЕС одобри осми пакет от санкции срещу Русия
    Налага се таван на цените на руския петрол, забранява се вноса на редица руски продукти, износа на ИТ услуги и на всички портфейли с крипто активи
    преди 12 часа
    Президентът обяви кога свиква Народното събрание
    Радев обеща да остави достатъчно време на партиите, за да сформират управленско мнозинство
    преди 13 часа
    Швейцарската Howag разширява производството си в Търговище
    Компанията получи сертификат клас „В“ за инвестиция от 1,5 млн. лв., с нея ще се разкрият 15 нови работни места
    преди 13 часа