Как да се справим с дигиталния стрес?

Валя Данкова (вляво) и Любов Кирилова - съоснователи на Happiness Academy. Снимки: Личен архив

Валя Данкова и Любов Кирилова създават Happiness Academy през 2018 г. и започват да провеждат обучения, базирани на постиженията на позитивната психология. През 2019 те създават мобилното приложение Happiness Accelerator, което предлага програма за щастие и развитие на силните страни на характера на английски и български език. Валя и Любов са превели и издали на български език книгите: „Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?“, автор проф. Радж Рагунатан и „Скритата сила в характера – разкрий и разпали позитивното в себе си“, автори проф. Райън Ниймик и проф. Робърт Макграт.

Валя Данкова има 15+ години опит като тренер, модератор и фасилитатор на обучителни процеси. Тя е сертифициран преподавател на възрастни (Systemcert Austria). Професионалният й опит включва и повече от 20 години работа в сферата на B2B маркетинга и продажбите, създаване на обучително съдържание и провеждане на тренинги по темите: лидерство, продажби, управление на проекти и др. Валя има магистърска степен по Бизнес Администрация от City University Seattle и Международни Икономически Отношения от УНСС.

Любов Кирилова има над 22 години опит в корпоративния бизнес и предприемачеството. Тя е работила в телекомуникациите, финтех индустрията, участвала е в създаването на технологични решение за ангажираност и мотивация на хората, както в бизнес, така и в социални проекти. Има магистърска степен по Международни икономически отношения от УНСС. Любов води и обучения в сферата на лидерство, управление, маркетинг и предприемачество. 

С Валя и Любов разговоряме за дигиталния стрес, които се превръща във все по-голямо предизвикателство за хората днес.

Какво всъщност представлява дигиталният стрес и защо Happiness Academy участва в проект, който го изследва?
Валя Данкова: Дигиталният стрес е стрес, причинен от негативното въздействие на комуникацията ни чрез имейли, кратки съобщения, социални медии, чатове и форуми.

Науката го изследва вече повече от 15 години, а едно от най-мащабните проучвания в тази сфера е проведено в Германия през 2021 г. от проф. Гимпел. Той определя дигиталния стрес като отрицателна последица от стресовите фактори при работа с цифрови технологии и медии, която може да доведе до намалена производителност и множество здравословни проблеми. 

В продължение на тези дейности изследователският институт BF/M-Bayreuth в Германия реши да стартира проект в периода на пандемията от Ковид-19, в който да проведе качествено изследване, за да се събере обратна връзка от практическото прилагане на мерките срещу дигиталния стрес от бизнеса. Проектът получи името STRESS-LESS, а неговите основни цели освен събиране на данни от изследвания включваха и да бъдат създадени две обучителни програми. Едната от вида обучение за обучители по темата за дигиталния стрес, а другата - самообучителна програма за превенция и справяне с този стрес за хората, работещи както в малки, средни и големи бизнес организации, така и в други институции.

Happiness Academy  беше поканена от BF/M-Bayreuth да се присъедини към проекта като представител от България благодарение на познанията си по темата за щастието в работата и опита в създаване на обучителни програми за бизнеса. 

Обучението за обучители, създадено в рамките на проекта, можете да откриете на уебсайта на проекта. То е насочено към обучители и ментори, които директно работят с екипите и хората в организациите. Самообучителната програма можете да намерите на уеб платформата, създадена специално в рамките на проекта, както и в мобилното приложение Happiness Accelerator. И двете програми са разработени въз основа на резултатите от онлайн проучването, което беше проведено през 2021 година в Австрия, Германия, България и Испания по темата за дигиталния стрес.

Какво показват резултатите от проучването - какви са признаците на дигитален стрес?
Валя Данкова: В рамките на това проучване 62% от всички участници съобщават за наличие на силен стрес в резултат на поне един стресов фактор. Най-важните фактори на стреса в държавите, в които е проведено изследването, са техно-неувереност (усещането, че уменията трябва да се развиват редовно поради чести технологични промени), контрол на работата (усещането, че сме наблюдавани благодарение на цифровите технологии), претоварване (чувството, че натоварването се увеличава поради използването на цифрови технологии), инвазия (усещането, че границите между работата и личния живот все повече се размиват) и прекъсванията (усещането за чести прекъсвания на работния процес). Инвазията се явява основен фактор за емоционалното изтощение: участниците, които показват по-висок резултат по този параметър, също така казват, че са и по-емоционално изтощени. На ниво държава особено участниците в България заявяват по-високо ниво на дигитален стрес в сравнение с другите 3 държави.

В резултат на изследването на STRESS-LESS беше направена и интересна констатация въз основа на факта, че служителите оценяват представената помощ и действията, които предприемат мениджърите им добре, но те самите си дават по-висока оценка. По този начин имаме надценяване на реалния резултат в бизнеса. 

Снимка: Happiness Academy

Какви са последиците от дигиталния стрес и как бихме могли  ефективно да се справяме с тях?
Любов Кирилова: Да, разбира се. Нека погледнем на последиците от две гледни точки: за хората и за бизнеса.

От гледна точка на самите работещи: дигиталният стрес води до емоционално изтощение и депресия, зачестяване на проблемите с физическото здраве, намаляване на чувството за удовлетвореност от работата.

Организациите страдат от нарушен климат за иновации, увеличаване на броя на отсъствията на служителите в резултат на отпуски по болест, намаляване на ангажираността и мотивацията на хората, както и снижаване на продуктивността им.

Относно индивидуалното преодоляване на стреса от използването на ИКТ и работа в домашен офис изследването на STRESS-LESS показа, че повечето участници използват еднакви стратегии. Видът на стратегията обаче варира. Активно-функционалното справяне (напр. потърсете помощ/съвет) и когнитивно-функционалното справяне (напр. приемете ситуацията) се използват по-често, отколкото дисфункционалното справяне (например игнориране на проблема или опита да се намали ефекта или „забрави“, като изпушим по една цигара с колега или дори сами на балкона).

В програмата, която създадохме за превенция и справяне с дигиталния стрес, ние предлагаме на участниците голям брой функционални активности. Като пример мога да дам упражнението „Квадратно дишане“, което е една от задачите в модул „Стратегия една задача“. Това е дихателна техника, която се използва за баланс и концентрация. Тя дори е включена и се използва в обучението на войници от Военноморските сили на САЩ.

Ето как се практикува това дишане, което включва 4 стъпки:

Стъпка 1: Вдишайте, като броите до четири бавно. Усетете как въздухът влиза в дробовете ви.

Стъпка 2: Задръжте дъха си за 4 секунди. Опитайте се да не издишвате в продължение на 4 секунди.

Стъпка 3: Бавно издишайте през устата си в продължение на 4 секунди.

Стъпка 4: Задръжте дъха си за 4 секунди. Опитайте се да не вдишвате в продължение на 4 секунди.

Повторете това упражнение колкото пъти можете. 30 секунди дълбоко дишане могат да ни помогнат да се почувстваме по-спокойни и контролиращи ситуацията.

Какво показаха резултатите относно работата в домашен офис? В тези случаи хората повече или по-малко са стресирани?
Валя Данкова: Що се отнася до стресорите, дължащи се на работата в домашен офис, 38% от всички участници съобщават за силен стрес в резултат на поне един стресор. Този процент е 40% по-нисък в сравнение с хората, които изпитват дигитален стрес в резултат на поне един стресов фактор, причинен от работа с различни технологични средства и платформи.

Най-често споменаваните фактори са „не мога да разделя работата вкъщи и свободното време“ и „нямам време за почивка“. Участниците, които заявяват по-високи резултати относно твърдението „нямам време да се отпусна“, също така заявяват и че са по-емоционално изтощени. Що се отнася до половите различия: жените са по-стресирани от мъжете от работата в домашен офис. На ниво държава резултатите са сходни с резултатите от стреса, дължащ се на използването на ИКТ: участниците в България посочват по-високи нива на стрес, а при участниците в Германия отчитаме най-ниските стойности. Мениджърите са по-стресирани от служителите по този показател във всички страни. Твърдението „нямам време да се погрижа за себе си“ се явява основният фактор за стрес при тях.

Ако трябва да дадете един съвет за това как можем ефективно да се справим с дигиталния стрес, какъв би бил той?
Любов Кирилова: Един съвет е малко трудно – ние създадохме обучително съдържание в 8 модула. То е безплатно и може би съветът ни би бил – преценете сами коя е основната тема, която ви вълнува във връзка с дигиталния стрес в работата, проявете любопитство към програмата на STRESS-LESS и започнете с избран от вас модул.

Но ако все пак очаквате конкретен съвет с работеща функционална дейност за справяне със стреса, той би бил: движете се повече. Правете всеки ден осъзнати разходки. Още древните стоици, а след тях и много учени са използвали разходката за двигател на тяхната работна активност. Аристотел е водел лекциите си, докато върви и студентите му са го следвали; Ницше е вървял по 8 часа на ден с молив и тетрадка; Айнщайн е изминавал пешком 1,5 мили на ден; Дарвин се е разхождал 3 пъти по 45 мин на ден.

Целта на всички е била движение и дишане на свеж въздух на открито. Превърнете това и в своя ежедневна практика и проследете как вашите разходки се отразяват на продуктивността ви и нивото на стрес, което изпитвате в работата си.