понеделник, 08 август 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1843 прочитания

    Трябва да се постараем да подбудим студентите към новите неща в науката

    Калин Николов и Михаил Симов разказват за своето изобретение, което подобрява ефективността на горивата при двигатели с вътрешно горене, работата им в ТУ Варна по нова лаборатория и защо студентите трябва да бъдат привлечени към новостите в науката
    01 февруари 2022, 15:09 a+ a- a

    Калин Николов и Михаил Симов са носители на наградата „Предприемач в науката 2021“ със своята разработка Decarbonizer – система, която произвежда газ, който, от своя страна, подобрява работата на двигателите с вътрешно горене, като в същото време намалява вредните емисии. Двамата създават и нова лаборатория в ТУ-Варна, посветена на работата с водорода. Свързахме се с тях, за да ни разкажат повече за своите проекти.

    Вие сте един от двата отбора, носители на наградата „Предприемач в науката 2021“ с проекта Ви Decarbonizer. Бихте ли ни разказали малко повече за него?

    Михаил: Да, разбира се. Decarbonizer е оксиводородна система. Оксиводородът е производен на водорода. Това е газ, смесен водород с кислород. Обикновено при производството (електролизата) се отделя водородът от кислорода, но в нашата система те са комбинирани и са един газ. Като цяло това не е чисто нова технология и система, която е измислена отскоро. Датира още от миналия век от 60-70-те години. Даже един българин в Австралия – Илия Вълков, има доста сериозни разработки върху тази система. Аз лично се занимавам от близо 10 години с тези системи и имам доста силен интерес и с колегата Калин запретнахме ръкави с идеята да постигнем по-сериозни научни основи за самия газ. Имаме и прототипи, с които правим различни тестове как този газ рефлектира върху емисиите на двигателите с вътрешно горене.

    Калин Николов е един от съоснователите на технологичния стартъп „Техноватори“ ООД и лауреат на наградата „Предприемач в науката“. Има повече от 12 години международен опит в областта на възобновяемите енергийни източници. Работил е основно като мениджър „Проекти“ при изграждането на ветропаркове в България и чужбина – Румъния, Германия, Сърбия, Украйна и др., отговаряйки за управлението на екипите и успешното развитие на проектите. Понастоящем е мениджър „Развитие на проекти“ в българската компания в сферата на възобновяемата енергия „Лонг Ман“ ООД. Заемал е мениджърски позиции в логистиката и производството в утвърдени компании в България. Има магистърска степен от Икономически университет – Варна, специалност „Международни икономически отношения“, а от Технически университет-Варна – електроинженер, специалност ВЕИ. Занимава се с водородни и оксиводородни технологии от 5 години, като те са и основният фокус на докторантската му програма. Владее английски, немски и руски език.

    Калин: При нас реално след производство газът служи като добавка за горивото и тъй като е източник на енергия, подобрява горивния процес и това води до по-добро изгаряне на горивото, съответно по-ниски вредни емисии. На тази база стъпваме, за да разработим нашите продукти, като газът има и положителен ефект върху разхода на гориво. Повишава ефективността на работа на целия двигател, както и нормалната работа на двигателя. Това е нашата цел – да изработваме машина за производство на този газ или на система за производство на този газ. Газът не го складираме, директно го подаваме към двигателите с вътрешно горене и по този начин постигаме подобряване на ефективността към емисиите – основното, което търсим. Това беше идеята на конкурса, в който участвахме impact investing. Добавката от намаления разход на гориво е бонус, така да се каже, към инвеститорите, потребителите на нашия продукт.

    Вече имате прототип, какво Ви предстои оттук нататък?
    Калин:
    Да имаме прототип, обещахме на самия конкурс и в края на миналата година инсталирахме такъв на автобус. Нашата цел е да произведем и инсталираме няколко прототипа. Самият газ е с доста разнородни приложения, така че да направим първите прототипни приложения на този продукт и за еднократни почиствания на двигатели, и за постоянно почистване на двигателя. Основна цел е инсталиране на прототип за кораби в рамките на тази година.
    Ще продължим и с нашите научни разработки и научни изследвания. Искаме да стъпим наистина на солидни научни доказателства. Ние виждаме, че има ефект, но да имаме солидни квалифицирани доказателства, че системата работи. Т.е., когато може да се отиде при конкретен потребител, бъдещ потребител, клиент или инвеститор, което е също една от нашите цели, да можем да покажем и тези данни. 

    Михаил: Това ни отличава и от други конкуренти, които се занимават с подобни системи, че при тях, тези конкуренти, които сме проучили, нямат толкова солидна научна база и ние имаме доста голямо предимство, благодарение на Техническия университет, с които работим в партньорство. Ще развиваме тази научна база и ще можем наистина да валидираме тези резултати, нещо, което ще излезе като факти, не просто теория.

    От какво имате нужда, за да доведете проекта докрай?
    Калин:
    Имаме нужда от помощ определено. Всякаква. Наистина паралелно да движим и развитието на проекта и тези изследвания, които правим, стараем се да получим помощ от всяка страна. Това беше една от причините съвместно да работим с Технически университет-Варна. Виждате ни в момента тук, в една от лабораториите, която съвместно технически оборудваме. Нашата цел беше и да привлечем студентите от ТУ, конкретно от Електротехническия факултет, в това ново водородно направление. С тази цел я създаваме лабораторията. Т.е., когато ги въведем, да имаме двупосочна връзка. Развитието на проекта ще си върви с разработката на прототипите и продажба на готови продукти, които се надяваме да осъществим още тази година.

    Михаил: Като всеки един нов проект, разбира се, имаме нужда от финансиране. Търсим варианти активно, включително инвеститори, научно финансиране. Имаме нужда от менторска подкрепа, с която да кандидатстваме в различни организации, трябват ни просто леки насоки, за да подходим правилно, да може проектът да се самоиздържа, да започне вече да генерира приходи, които да се реинвестират постоянно и всякаква помощ е добре дошла.

    Калин: Във връзка с финансирането само да благодаря и на Фондация „Карол“, и на Лъчезар Цоцорков за доверието, което ни дадоха, пък и тези парични награди, които спечелихме, ще ни помогнат да направим една хубава първа стъпка, но определено всяка друга помощ ще е добре дошла. Както Мишо каза, за да се развием в по-сериозни мащаби, ще трябва най-вероятно да търсим стратегически инвеститор, който да влезе при нас. Т.е. и всяка помощ – и в тази насока, контакти, помагане за подготовка за приемане на стратегически инвеститор, всичко.

    Защо сте се насочили към корабната индустрия?
    Михаил:
    Защото корабната индустрия като промени е много бавна. Там иновациите се случват бавно просто защото са доста сложни в тази система. Отделно всяка една промяна струва милиони да се направи по един кораб. Обикновено регулациите са все по-затягащи около тези компании. Примерът ми е от 2020 г. в който Международната морска организация (IMO) задължава всички кораби да намалят емисиите си. Обикновено това е свързано със системи тип скръбъри – филтри, които, първо, че оскъпяват допълнително и са едни много големи инвестиции. Отделно те тези инвестиции няма как да си ги възвърнат. Просто спазват закона. А пък нашата идея е да получат същия ефект – да намалят своите емисии, но с възможност да си възвърнат инвестицията чрез намаляване на разхода на гориво…

    Калин: Да добавя и аз нещо за корабите. Нашият продукт дава възможност да продължат да се използват двигателите с вътрешно горене при постигане на по-добри екологични показатели. Съответно за самия потребител ще има и приход. А корабите са едни от оборудванията с един от най-дългите експлоатационни срокове. Т.е. те доста дълго време ще бъдат използвани в сегашното си състояние. Само като пример – 99% от корабите в момента са със стандартни двигатели с вътрешно горене и над 80% от новите поръчки за кораби продължават да са с такива двигатели въпреки бурното развитие на всякакви нови технологии. Т.е. и корабите ни дават възможност за един доста голям пазар. При тях и поради големия обем на двигателя ефектът от газовете в ефективността и в изгарянето им, и в работата на двигателя ще бъде доста осезаем чисто количествено.

    Михаил Симов е другият съосновател на стартъпа „Техноватори“ ООД, който разработва продукта Decarbonizer. Професионалният му път започва преди 15 години в сферата на продажбите и поддръжката на леки и товарни автомобили. В момента е флийт мениджър във фирма от този бранш. Първият му досег с оксиводородните системи е преди 12 години – монтиране на системите върху автомобили, автобуси, камиони и дори кораби. Проучването и разработването на тази технология е и причината да изучава „Възобновяеми енергийни източници“ в ТУ-Варна. Там се запознава със своя бизнес партньор Калин Николов, с когото решават да развият тази идея в бизнес проект. Съвместно с преподаватели от катедра „Електротехника и електротехнологии“ стартират създаването на първата в ТУ-Варна лаборатория за водородни технологии – HyLab. Към момента екипът има три научни статии за оксиводородните технологии, публикувани в реномирани уеб библиотеки и работят върху нови такива.

    Как научихте за конкурса „Предприемачи в науката“ и как протече процесът по кандидатстване?
    Калин:
    През интернет разбрах за конкурса. Направи ми впечатление първо impact investing-a. Факторен impact investing, на който те наблягат конкретно в този конкурс. Ние си знаехме, че нашият продукт отговаря точно на това условие. Самото кандидатстване беше нормално, в смисъл попълване на малко документи, представихме нашата идея, която беше вътрешно оценена от Фондация „Карол“ и бяхме одобрени през септември месец, ако си спомням правилно, за започване на обучението. Самият конкурс се предхожда от обучение. Обучението също така беше доста добре структурирано. Може би едно от малкото положителни неща от пандемията беше, че беше онлайн и това ни даде възможност да участваме. Защото иначе при присъствен формат, тъй като ние сме във Варна, обучение в София, и то в рамките на 2 месеца, щеше да ни е практически много трудно. Така че това ни даде възможност да участваме в обучението. Реално, за да стигнеш до конкурса, трябваше да си минал цялото обучение. Да похваля отново „Карол“, доста добра организация и много интересни лектори имаше. За много неща, в които ние не сме специалисти, ни помогнаха. Като в края на курса можехме да преминем към състезателния етап на конкурса, в който се включи и Фондация „Лъчезар Цоцорков“, успяхме и там да спечелим. Така че за нас като цяло е добре проведено състезание с доста знания за нас.

    Заедно с ТУ Варна създавате нова лаборатория за изследване на производството на водород и водородни производни. Къде ще е тя, кога се очаква да е готова и какви резултати се надявате да постигне?
    Калин:
    Тук е. В нея сме. Лабораторията е много далече от готова, но наистина направихме първите стъпки с помощта на ТУ, катедра „Електротехнологии“. Решихме да развием това направление в Техническия университет, заедно с него подготвихме тази лаборатория. Спечелихме един вътрешен конкурс на ТУ-Варна, успяхме да закупим частично оборудване, така че началото е дадено. Идеята е да привлечем много от новите студенти, от друга страна, заради пандемията не успяваме да се видим много с тях лице в лице, но трябва да се постараем да подбудим студентите към новите неща в науката, сами да търсят създаването на такива нови направления.

    Михаил: Да търсят иновации студентите, защото това движи прогреса все пак. Водородът изключително и сам по себе си набира като технология сериозна скорост, в Европа включително. Вече все повече програми и вносно производство на водород, на зелен водород основно като заместител на конвенционалните горива. За лабораторията – една лаборатория, за да бъде добре оборудвана, се изискват сериозни, сериозни инвестиции като цяло. Ние го видяхме от първо лице. Една елементарна система, която просто отчита количеството произведен газ, струва няколко хиляди лева, а това е примерно една хилядна от цялата лаборатория. Със сигурност всеки, който види интервюто и е заинтересован, може да се свърже с нас, отворени сме за съвместна работа като цяло, защото всяко ново начало изисква подкрепа. Сами трудно се случват нещата. Но лабораторията със сигурност ще се развива, дали сме ѝ старта и ще направим всичко да бъде една от модерните лаборатории в България. 

    Като цяло работата Ви е съсредоточена в използването на водород за екологични нужди. Защо точно водород (а не например слънчева или вятърна енергия)?
    Калин:
    Водородът и слънчевата и вятърната енергия не си противоречат, напротив на моменти много добре се допълват. Аз самият работя като мениджър „Проекти“ в сферата на възобновяемите енергийни източници. Водородът е много старо гориво, но с много модерни приложения. Комбинирането му с вятърна или соларна енергия го прави зелен водород – това, за което много се говори в момента, и политики и насоки за развитие на тази тенденция. Зеленият водород е създаден основно чрез възобновяема енергия с минимални въглеродни емисии. Както казах, водородът много добре допълва тези две енергии и той може да служи включително и като средство за съхранение на енергията. Т.е. тази енергия, която е в излишък, да се обърне във водород, съответно тя може да се обърне обратно в енергия, когато има нужда от това. Така че това е вариант за развитие, но пак казвам – могат да работят съвместно.

    Михаил: За да се постигнат тези международни цели, за които научните организации все повече дават индикации, че Земята се затопля, климатичните промени са факт, конвенционалните горива ще трябва да намерят своя заместител. Със сигурност няма да изчезнат, но да подобрим техните процеси и да не замърсяват толкова много. Водородът наистина е много добър в тази част заместител. 

    Оттук накъде?
    Двамата:
    Само напред и нагоре.

    Калин: Ще се постараем наистина да реализираме пазара. Самата технология дава възможност освен като добавка към гориво, да се заварява и т.н. Самата технология наистина е много широка, но както Мишо каза, трябва да се фокусираме в едно-две основни направления, защото иначе ще се разпилеем. Надявам се да няма горна граница накъде, поне не сме си поставили за момента.

    Вашият продукт може ли да се ползва като гориво сам по себе си?
    Михаил:
    Има го като вариант. Пробвано е. Малко е нестабилен към този момент. Ще работим върху тези изследвания – да мине изцяло като гориво, но може би на малко по-късен етап. За момента ще го ползваме като подобрител.

    Калин: И аз съм чел че има варианти за работа на двигател само с това, но наистина основното, което Мишо каза – друга ще ни бъде първоначалната насока. Иначе като гориво той може да се използва, то е запалимо.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 часа
    Присъединяването към Шенген и ОИСР сред основните приоритети на МВнР
    Основна задача е и организацията на изборите в чужбина, посочи служебният външен министър Николай Милков
    преди 6 часа
    Българската Dronamics започва карго полети в ЕС тази година
    Безпилотните самолети ще стартират в Малта и Италия, а догодина и у нас
    преди 7 часа
    Още 2 български университета влизат в европейски консорциуми
    Така университетите в България пълноправни партньори в европейски консорциуми стават общо 7
    преди 7 часа
    Lidl разширява складовата си база в Равно поле
    Изградени са 45 нови рампи, базата вече може да обслужва по 225 камиона дневно
    преди 7 часа
    Утре трябва да обяват кога приключва строителството на газовата връзка с Гърция
    От изпълнителите на проекта е поискано да бъдат изключително бързи, но без да нарушават качеството, съобщи служебният регионален министър