четвъртък, 08 декември 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3121 прочитания

    Как да управляваме знанието?

    Колко е важно да знаем какво знаем, споделя д-р Антонина Кардашева, която се опредeля като „архитект на знанието“ и разказва за програмата „Мениджмънт на знанието в бизнес орагнизациите“
    28 януари 2022, 15:22 a+ a- a

    д-р Антонина Кардашева

    Д-р Антонина Кардашева е Управляващ директор на консултанска компания Smart Strategies Ltd. Доктор е на психологическите науки, дипломиран психолог и психотерапевт, дипломиран лайф и бизнес коуч – PCD/NMC. Основател и Изпълнителен директор на Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност. Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност е инициатор на международни конференции, събития и обучения обединени в Седмица на Емоционалната интелигентност.
    Тя е Национален координатор за България към Световното общество по Емоционална интелигентност, Ню Йорк, Сащ (ISEI, http://www.emotionalintelligencesociety.org/boards-committees/). Ментор е на студентите, обучаващи се в едногодишна професионална сертификационна програма по емоционална интелигентност, трето ниво /най-високо/, по акредитирана програма към ISEI.
    Като изследовател, тя стандартизира, верифицира и адаптира за България метода за Емоционалната интелигентност като личностна черта (TEIQue) и е една от световните изследователи в тази област (http://psychometriclab.com/translations-of-teique
    Автор на методи за изследване и прилагане на Емоционалната интелигентност в практиката. Съавтор на първия български метод KREIS за изследване на Емоционална интелигентност.
    Хоноруван преподавател е в няколко университета в България и чужбина. В практиката си, извън дейността по обучения, психотерапия, коучинг и менторство в сферата на емоционална интелигентност, д-р Кардашева е сертифициран управленски консултант (СМС) в областта на човешките ресурси, член е на УС на Българската асоциация на управленските консултантски организации (БАУКО) и на Комисия по обучение и сертифициране към БАУКО.
    В професионалната си практика, д-р Кардашева работи като HR консултант по стратегическо управление, треньор по групово-динамичен тренинг и целия спектър на меки умения, организационно поведение и промяна, управление на лични емоционални инвестиции. Автор на учебни пособия и няколко монографии, както и на програма за едногодишна следдипломна специализация на тема: „Дигитална трансформация и организационна култура“. Създател и автор на програми в Академия “Архитектура на знанието“.

    Д-р Кардашева, наричате себе си „архитект на знанието“ – звучи чудесно! Може ли да споделите какво точно влагате в това определение?
    Работата ми е да общувам с различни хора. Във всеки разговор достигам до дълбинното знание за тях самите и за модела на живота им, който са изградили или искат да постигнат. През блендата на социалните ми роли на професионалист: психолог, психотерапевт, коуч, ментор, експерт по емоционална интелигентност, изследовател, сертифициран управленски консултант, лектор е интересно да се придаде стойност на живота на всеки човек или екип от хора.
    Осъзнаването и конструирането на нов архитектурен модел на мислене, емоции, поведение, адаптация за социална среда, професионална реализация или кариерно развитие е индивидуално решение за промяна. Да улесняваш хората да достигнат до личното си познание е съвместен архитектурен процес.
    Стремя се чрез моето професионално знание и интерпретация да им давам достъп до информацията на тяхната вътрешна душевност, за да я свържат в знание за себе си. Това е дълъг процес на изграждане на „пространство“ за събиране на информация, обобщаване на знание, планиране, изграждане на дизайн и реализиране на устойчив жизнен модел. Затова възприемам себе си като архитект на знание.

    Как се зароди идеята за „архитект на знание“?
    Архитектурните житейски проекти са като хората – различни, но всеки със своята красота, устойчивост и стил. Терминът „архитектура на знанието“ е сравнително нов, който до този момент се използваше основно в сферите за създаване на масиви от информация и изкуствен интелект.
    Терминът се свърза с умението да се анализират процесите на знания от различни източници и идентифициране на технологичните изисквания за създаване, организиране, достъп и използване на активи от знания. В технологичен план се използват уменията за дефиниране и проектиране на информационни пространства за създаване на среда, благоприятна за управление на знания. Изследвайки етимологията на термина и историята на създаването му, много ми допадна факта, че архитектите на знанието, освен, че се занимават с потенциална информация, идваща от технологии и хора, те също проектират „пространства“, които насърчават създаването и споделянето на знанието. В това отношение действителното съдържание на информация не е толкова важно, колкото модела или жизнения цикъл - кога се създава и как най-добре тази информация да се обработи, структурира в знание, което да се приложи в действителността.
    Този процес е много сходен с процеса, през който преминаваме заедно с клиентите ми, както в корпоративния свят, така и в психотерапевтичната ми практика. Знанието на всеки от нас е ценен ресурс, защото носи информация за историята му, опита, емоциите, преживявания, постижения, цели, вярвания, убеждения, ценности. Информацията, сама по себе си не е знание до момента да свързването й с личния опит.
    Има хора, които използват успешно информацията за себе си, но има и други, които даже не знаят колко много знаят. Те имат нужда от архитект на знанието им като мен, който да конструира пространство и модела на мислене, да го свърже с емоциите, опита и личностни ресурси, за да е ориентиран към развитие, обновяване и висота на постиженията. Но това, което вероятно ме отличава от моите колеги, е моят фокус върху дизайна на пространствата и процесите, които подкрепят обмена на знания на хората, с които работя, а не само върху самото знание.

    Вие създадохте програмата „Мениджмънт на знанието в бизнес орагнизациите“. Какво стои зад това решение - идентифицирали сте конкретна необходимост или нещо друго?
    Опитът ми с корпоративни клиенти е богат. Ангажирали са ме по различни проекти, а с някои от клиентите работя дългосрочно. След всеки проект се установява, че на управленско ниво има нужда от създаване на ново пространство за управление на знанието в дадена организация. Това е естествен процес и се радвам, че много мениджъри го осъзнават особено в сегашната реалност. Всички живеем в изключително променлива среда, изискваща от бизнеса гъвкави промени, адаптивност, резултати, ефективност, устойчивост, конкурентноспособност на световно ниво.
    Да, стресовата реалност предевява още много нови изисквания към управляващите. Промените, които настъпват носят със себе си информация, която често остава без специфично внимание и без да бъде систематизирана в знание, поради недостиг от време. Тази информация е свързана с промяна на пазари, клиенти, предлагани продукти, позициониране, статус на служители, но много е свързана и с това, как знанието вътре в компанията може да се обнови, конфигурира, промени. В някои от компаниите няма и хора, които да се занимават с това.
    В разговори с мои клиенти за това, кога за последно са правили карта или дизайн на знанието, някои от тях отговориха – никога. Управлението на знания е интердисциплинарен процес на създаване, използване, споделяне, поддържане на информация и превръщането й в система от знания на организацията. Независимо, че през 1999 г. За първи път е въведен терминът „управление на лични знания“, който се отнася до управление на знанието на индивидуално ниво, терминът сега все повече се използва в корпоративния свят. Процесът за въвеждане на термина, а от там и интереса към страгегиите за управление на знанията имат дълга история. С навлизането на дигиталността през втората половина на 20-ти век бяха въведени специфични технологии като бази от знания, експертни системи, информационни хранилища/библиотики, системи за подкрепа на групови решения, интранет и компютърно поддържана съвместна работа, за да се подобри този процес.
    Добре е да подчертаем, че знанието във всяка отделна организация е различно и е необходим различен подход за управлението му. Програмите за управление на знанието могат да донесат впечатляващи ползи за организациите, ако са целенасочени, конкретни и ориентирани към действие и са съобразени с бизнес модела на управление. Това са и моите мотиви да предложа тази програма за лидери и мениджъри.

    Какво ще съдържа програмата?
    Авторската програма „Мениджмънт на знанието в бизнес организациите“ насочва вниманието основно към няколко важни елемента в управление на знанието в бизнеса:
    - Анализ на актуалното състояние на системата за управление на знанието в организацията
    - Ревизия на модели на управление
    - Актуализация на основните канали за достъп до знанието
    - Идентифициране на източници и посланници на знанието в организацията
    - Създаване на архитектура на емоциите и взаимоотношенията в организацията
    - Управление на емоционалните кризи
    - Изграждане на архитектурен модел на мислене и вземане на решения
    - Ре-дизайн на модели на компетентности и ниво на експертност
    - Извеждане на стратегии, политики и практики за управление на знанието
    - Управление на бизнес репутацията в глобална конкурентна дигитална среда
    След приключване на програмата участниците ще имат завършено портфолио на подходите за управление на знанието в техния бизнес; изготвена карта на знанието на хората, екипите и клиентите на бизнеса; познават нови подходи за управление на организационна промяна. Участниците ще могат да управляват знанието за организационните ценности и бизнес потребности; имат познание за подхода си на управление на знанието и възможности за трансформация; знаят механизмите да управляват емоциите, взаимоотношенията и екипните взаимодействия; знаят колко е здрава организацията им и как да я запазят устойчива. Те ще имат умения да управляват бизнес репутацията, взаимоотношенията с клиенти и партньори.

    За кого е предназначена ?
    Програмата „Мениджмънт на знанието в бизнес организациите“ е подходяща за мениджъри от различни йерархични нива. В дизайна на програмата са заложени много подходи за диагностика на знанието в бизнес организациите с цел да се открият най-добрите механизми за управление на знанието за политики, системи, процеси, хора, екипи, комуникации, взаимоотношения и др. Вече има записали се участници, които са извън София и заедно сме подготвили техния индивидуален график на срещите ни, споделям, че участието в програмата може да е индивидуално или групово.

    Има ли входящи изисквания за участниците в програмата – някакви знания, опит?
    Провеждам първоначално интервю, за да си изграда представа за потребностите на желаещите, но конкретни изисквания нямам. По време на интервюто се очертават и сферите, които в програмата могат да са с по-силен или продължителен фокус на работа. В този смисъл при индивидуалните участници програмата е бутикова и е специално адаптирана за техните потребности. Ако няколко мениджъри от една компания желаят да участват в програмата, естествено е всички модули да са съобразени с управление на знанието за техния бизнес. Както споделих, целта на програмата е да се управлява знанието, а то е ценност за всяка организация.

    Под каква форма ще се провежда Програмата, каква е продължителността и? Авторската програма „Мениджмънт на знанието в бизнес организациите“ стартира на 01 февруари и дава възможност в период от 2 месеца, общо 16 часа, които са съобразени с ангажираността на участниците да се анализира и синхронизира системата от знания. Два пъти седмично участниците – индивидуално или групово ще участват в практически модули, методи за диагностика, дискусионни сесии, индивидуални или групови коучинг и мастърмайнд сесии. Хорариума на програмата позволява в рамките на два месеца да се покрият много теми и може всеки да се включи когато пожелае, и както за него е удобно – офлайн или онлайн.

    Програмата всъщност е част от Академия „Архитектура на знанието“. Разкажете малко повече.
    Да, програмата е част от Академия „Архитектура на знанието“. Освен тази програма, има още една, която също стартира на 1 февруари, но всеки може да се включи в удобно за него време. В Академията освен програмите има и много интересни обучения, както и сесии за супервизии с колеги психолози, психотерапевти и коучове. Втората двумесечна авторска интензивна програма „Архитектура на жизнена устойчивост“ е подходяща за хора, които са направили лична равносметка в моменти на рязко изчерпване на емоционалния си и поведенчески ресурс, и са убедени, че е необходимо да създадат нови модели на мислене, поведение и управление на емоции и взаимоотношения. Те са склонни да изградят нов архитектурен модел за жизнена устойчивост като преработят стреса и бънаут синдрома.

    Моля, споделете с нас някои свои други нови идеи, които ще реализирате през новата 2022.
    Като Национален координатор по Емоционална интелигентност за България към Световното общество по Емоционална интелигентност, САЩ, ISEI, съм вдъхновена от предстоящия 8-ми конгрес по Емоционална интелигентност в Палермо. Там ще се съберем координатори от целия свят, за да споделим вълнуващи събития, които организираме и осъществяваме заедно с екипите си. Подготвям презентация за 3 годишната активна дейност на Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност, на която съм учредител и СЕО.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    За първи път: Търговията ни със Северна Македония достигна 1 млрд. евро през 2022
    Бизнес форум с над 150 представители на бизнеса и търговските камари от двете страни се проведе в Скопие
    преди 9 часа
    преди 10 часа
    Финтех компанията ITF набра 2 млн. лв. от борсата
    Това е 5-то успешно IPO на beam пазара за тази година
    преди 11 часа
    ЕК одобри 5.6 млрд. евро за българското земеделие до 2027
    Планът ще подкрепи създаването на близо 9500 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони
    преди 11 часа
    Авиационният сектор ще излезе на печалба през 2023 г.
    Според прогнозите на IATA това ще се случи за първи път от настъпването на пандемията през 2019 г.
    преди 16 часа
    Какво предстои за банките през 2023?
    Банките ще трябва да търсят нови източници на стойност в дългосрочен план, сочи анализ на Делойт