Как чрез изкуството да „събудим“ креативността и нестандартното си мислене?

Много работодатели и ръководители в наши дни се оплакват, че често служителите им просто си „карат както си знаят“, без да предлагат нови решения или подходи. И от това страда бизнесът като цяло. За някои сфери, където спазването на установените технологични процедури е ключово, това може да не е проблем. Но в други, които разчитат на постоянните нововъведения – на процесите, на подходите и на отношенията с клиентите, това може да се окаже сериозна пречка към постигането на дългосрочните цели на компанията.

Защо нестандартното мислене е важно в наши дни? С какво то подпомага решенията в работата и живота ни?

Когато мислим стандартно, ние прилагаме модела „това е проблемът, а това - решението“, без да вземаме предвид дали всъщност това е най-доброто, или най-ефективното решение. В този случай ние просто следваме рутината – защото нещо е изпитано, по-лесно, по-безопасно и пр. Когато обаче „излезем от рамката“ и променим начина си на мислене, започваме да виждаме пред себе си не проблеми, а възможности. Така виждаме ситуацията в нова светлина, откриваме нови аспекти на задачата или проблема, които дотогава са оставали незабелязани. А това води до нови креативни решения, които спестяват средства, оптимизират технологичните процеси или подобряват разпределението на задачите и отговорностите в екипа. Неслучайно всички изобретения и нововъведения са направени от хора, които са мислили нестандартно. Били са новатори и са излезли от ежедневния коловоз на мислене и действие.

Но защо именно чрез изкуството? Как то ни помага да излезем от рутината?

Основното при изкуството – особено в модерното и постмодерното изкуство, е, че при него няма „правилно“ и „неправилно“, „вярно“ и „грешно“. А това ни „изважда от кутията“ на удобното и добре познато мислене. При изкуството всеки има собствено мнение и собствена интерпретация за това, което вижда в творбата. И затова една картина може да хареса много на някого, а на друг да му се стори странна и дори отблъскваща.
Но същевременно изкуството ни дава възможност да разговаряме и да обясним защо творбата ни харесва или не. И какво в нея ни е направило най-голямо впечатление. А това ни провокира да мислим по различен начин, да чуем друга гледна точка, да „отворим“ сетивата си, да видим нови връзки и асоциации. Разбира се, не сме длъжни да се съгласим с чуждото мнение. Но поне ще се замислим. Освен това разговорът върху една картина може да е чудесно нестандартно упражнение по убеждаваща комуникация или презентация. Така можем да изпробваме в какво сме добри и къде трябва да продължим да развиваме уменията си. За да сме по-добри в реалната работна ситуация, когато представяме продукт или услуга на клиент или нова идея пред колегите си.

Какво ни дава наблюдението на една картина или скулптура?

Неслучайно колекционерите на картини казват, че колкото повече гледат една творба, толкова повече неща виждат в нея. И това не е случайно. Когато се вгледаме в едно произведение на изкуството – независимо дали е картина, скулптура, графика или постмодерна инсталация, това „отваря“ сетивата ни и виждаме нови неща, които преди това не сме забелязвали. Правим нови асоциации – между формите, цветовете или обектите в композицията, за които не сме се замисляли. Така неусетно упражняваме въображението и когнитивните си умения. А те са пряко свързани с креативността и нестандартното мислене. Освен това много лесно можем да приложим този подход към ежедневните задачи – в работата или личния си живот. Просто отидете в музей или галерия и се спрете пред една картина. Загледайте се в нея и дайте воля на въображението си. Ще се изненадате колко много нови неща ще видите. И за колко други ще се сетите. И то неусетно...

Как всичко това провокира нови връзки в мозъка ни?

На пръв поглед модерното и постмодерното изкуство може да ни се виждат неразбираеми, особено за хора, които не са запознати с различните стилове, техники и художници. Но в основата им е предизвикването на статуквото, на добре познатите ежедневни неща. Те провокират действителността и ни помагат да видим света по нов начин. Карат ни да правим нови асоцииации между различните елементи и да ги свързваме по нов начин. А това „обръща“ традиционния ни начин на мислене и ни помага да виждаме нови аспекти на проблемите. Така подхранваме асоциативното си мислене, чрез което можем по-лесно да измислим нови подходи в работата или към ежедневните задачи.
Изкуството е и чудесен начин да си правим „логически пъзели“ и „мисловни предизвикателства“. Сигурна съм, че всеки е имал поне един случай в живота, когато е наблюдавал нещо и изведжъж като че ли от нищото го е „връхлитало“ решението на проблем, по който дълго време е мислил и не е виждал изход от ситуацията. Наблюдението на произведения на изкуството подхранва развитието именно на такива асоциативни връзки в нашия мозък. И оттам – събужда нашата креативност и възможността да измисляме нови идеи и предложения за решения.

Какви са предимствата на обучението, вдъхновено от изкуството?

Хубавото на наблюденията на художествени творби е, че при тях можем да се упражняваме сами, но и да експериментираме в група. Когато се опитваме да „разчитаме“ картините, ние се научаваме да гледаме „навътре“, да анализираме и да правим нови връзки и асоциации отвъд видимите на пръв поглед неща. Научаваме се да задаваме въпроси и да провокираме самите себе си. Но и да слушаме другите и да видим и тяхната перспектива. А това ни обогатява. Преди време попаднах на една мисъл, която много ми хареса. Тя е, че „Изкуството придава смисъл“ (на английски език е Art is meaning). Затова и твърдо вярвам, че то ни помага да открием онзи ключ, чрез който да пуснем на воля въображението си, да излезем от рутината и да влезем в ролята на откриватели - на нови идеи, на нови подходи и на нови отношения с хората около нас. В работата и в личния си живот. А вие бихте ли опитали?