Какви са симптомите на различните състояния и какъв режим на хранене препоръчват специалистите, споделя д-р Таня Кадийска – ръководител на сектор „Нутригенетика” в лаборатория „Геника”
д-р Таня Кадийска – ръководител на сектор „Нутригенетика” в лаборатория „Геника”
Д-р Таня Кадийска е доктор по биология и преподавател в Медицински университет – София. Ръководител е на сектор „Нутригенетика“ към ГМДЛ „Геника“ – специализирана лаборатория за извършване на молекулярно-генетични тестове. Член е на асоциацията на Мария Кюри MCAA Bulgarian chapter и Европейската асоциация по човешка генетика (ESHG).
Д-р Кадийска, напоследък все по-често чуваме за хора, които имат проблем с глутена. И като че ли по-често деца. На какво се дължи това?
Това има своето обяснение. Децата са по-често тествани. Тези изследвания не се покриват от Здравната каса и понякога родителите пренебрегват собственото си здраве по финансови съображения.
Наистина ли все по-често има хора с проблем с глутена, или много го избягват с превантивна цел?
Единствената ми забележка към тази молекула е, че в годините назад, за да се разработят по-качествени и по-устойчиви зърна, молекулата доста беше променяна и модифицирана, което обуславя по-голямата честота на хранителни непоносимости. Целта на генните инженери е зърното да е по-студоустойчиво, сухоустойчиво, устойчиво на инфекции и именно поради тази причина ние по-трудно разпознаваме тези молекули с ензимите си и затова по-често се реагира на тях.
Бихте ли изяснили разликата между непоносимост към глутен, алергия и автоимунното заболяване цьолиакия?
Ще започна от алергията. Алергичните състояния към глутен са много редки. Това са нашите наблюдения от тестовете за алергии, които правим вече много години. Когато има алергия, тогава се отделят имуноглобулин Е (IgE). При тези състояния има външна изява, която най-често е обрив по тялото. Понякога има задух или хрема, но това е по-рядко при алергиите към храна. Най-често хранителната алергия дава някакъв обилен обрив по тялото и обикновенно тялото реагира до 24 часа след консумация.
Какво е хранителна непоносимост към глутен?
При хранителната непоносимост говорим за имуноглобулин G (IgG). В тези случаи се отделят специфични антитела, но обикновено тяхната изява е доста дискретна. Първо, проявата може да е в по-широк диапазон от време. Може да е просто едно подуване на корема. Лек дискомфорт, на който човек да не обръща внимание. При някои може да има връзка с теглото и метаболизма. Но това са доста дискретни белези и човек може да не им обърне внимание.
А трябва ли? Aко случайно разберем от изследване, че имаме непоносимост към глутена, но нямаме оплаквания, трябва ли да спрем глутена?
И да, и не. Да, за да се помогне за общото състояние. Обаче при повечетo хора, които имат хранителна непоносимост от този тип, ако продължим с диагностиката, се доказва, че са с пропускливост на червата. Повечето от тези пациенти априори имат висок хистамин, зонулин – двата фактора, които определят пропускливостта. И докато не се лекува самата пропускливост на червата, обикновено с каквото се хранят, към това развиват антитела.
Т.е. биха развили непоносимост и към други храни?
Ако човек с пропускливост на червата спре, да кажем, глутена и млякото и започне по-обилно да се храни с леща и моркови например, то ако го тестваме след една година, да – антителата за глутен ще са спаднали и съответно за млякото, но той най-вероятно ще е развил нови непоносимости. И затова препоръката е първо да се провери има ли пропускливост на червата и ако има – те да бъдат лекувани, успоредно с диетата. И да, диетата ще му помогне, но трябва да се работи и в двете посоки.
Какви са оплакванията на хора с пропускливост на червата?
Еднотипни са с тези на непоносимостта и няма как да се ориентира дали непоносимостта се дължи на пропускливостта, ако не се изследва.
Пропускливостта на червата с какво изследване се прави?
Взема се проба и се изследват нивата на хистамин, зонулин, като има ясни референтни стойности.
Хората, които имат непоносимост, какъв режим е добре да следват и може ли след определен период отново да се въведе глутен?
Може да се въведе отново, като препоръката за глутен, мляко, ядки е да се спазва режим поне една година. След това да повторят теста, за да видят до какво ниво са стигнали антителата. Имам пациенти, които са изключително последователни. Идват на конкретна дата и се тестват. Виждам, че за една година, ако човек е стриктен, може да постигне максимума. Това е абослютно достатъчно, но пак казвам, че препоръчвам да се направи изследване за пропускливост на червата, защото има случаи, когато хората са много стриктни, но не се чувстват по-добре, защото моментално, заменяйки едни храни с други, развиват нови непоносимости.
Ако няма пропускливост, а само непоносимост, след една година безглутенов режим какво се препоръчва?
Какъв режим ще спазват, е техен избор. Ако им допада безглутенов режим, стига да е умело и адекватно заместен, няма проблем да продължат да се хранят така. Захранването се препоръчва да се прави като захранване на малко бебе – започва се с количество колкото едно грахово зрънце и се увеличава през три-четири дни.
Третото състояние е автоимунното заболяване цьолиакия, от което страдат хора, носители на определени гени. Така ли е?
Да, трябва по определен начин да са комбинирани алеите, които са получили от майката и бащата. В зависимост от комбинацията рискът се определя като нисък, среден и висок. И невинаги децата на родители, които имат цьолиакия, ще имат висок риск от развитие на това заболяване, тъй като е важна комбинацията.
Трябва ли човек да е носител и на двата хаплотипа HLA-DQ2 и HLA-DQ8, или дори и наличието само на един от тях ги поставя в рисковата група за развитие на цьолиакия?
DQ2 е по-често срещаният. Той се води висок риск, но не точно защото рискът му е доказано по-висок от този DQ8, а просто защото 95% от всички пациенти са с него и само 5% са с DQ8. Това означава, че има много DQ8, които не са развивали тези оплаквания и затова се смята, че ако носим DQ2, вероятността е по-голяма, отколкото ако носим DQ8.
Хората, носители на тези гени, добре ли е превантивно да спрат глутена? Свързано ли е с натрупване – ако сме консумирали твърде много глутен, вероятността да се отключи, е по-голяма?
За цьолиакия категорично няма такива данни. За непоносимостите може да има дозов ефект, но за цьолиакия трябва отключващ фактор, който не е самата храна. По-скоро това е състояние на стрес, вирусни инфекции, има доста описани отключващи фактори и те не са свързани с храната.
Препоръката към хора, носители на хаплотипа HLA-DQ2 и HLA-DQ8, е да не спират глутена, докато не се отключи заболяването, така ли?
Да, няма препоръка да се спира глутенът, защото много често се рискува едно неправилно заместване на житните култури. Има голям брой проучвания върху огромна база от пациенти, които показват, че хора без оплаквания, спирайки глутена и замествайки го неправилно, намаляват фибрите в храната си и много често увеличават количеството на приеманите наситени мазнини и рафинирани захари. На второ място, житните култури съдържат много високо количество фолиева киселина. На практика ние приемаме фолиева киселина най-вече от зелените храни и житните. Спадне ли фолиевата киселина, се увеличава рискът от сърдечносъдови събития, рискът за бременните жени е по-голям от вродени аномалии, особено ако не приемат допълнително. И друг риск, който не е за пренебрегване, е за анемии, тъй като в тези растения се съдържа и доста желязо. Така че е много важно, ако се спира глутенът, да е правилно - съгласувано със специалисти по хранене, а не на самоволен принцип.
Не просто да спрем пшеничния хляб и да го заменим с царевичен?
Не е правилно. Няма да можем да заменим желязото и фолиевата киселина.
Кои са факторите, които отключват цьолиакия?
Стресът се приема като изключително силен фактор. Под стрес например може да е оперативна интервенция, може да е тежко прекаран грип, изпит, катастрофа, има такива описани случаи, защото хората имат различни нива на стрес. Именно защото е необходим отключващ фактор, само около 25% от хората, които са с висок риск от цьолиакия, знаят за това.
Има ли някаква типична възраст, в която може да се случи?
Не, няма. Има и много възрастни пациенти, които не са имали никакви проблеми. В някакъв момент се отключва заболяване, правят си тестове и така се разбира. До този момент не са имали никакви оплаквания и проблеми.
Когато се отключи заболяването, какви са симптомите?
Това са възпаления на червата и най-често се свързва с болки, подувания, диария, съответно може да има кръв в изпражненията. Има пациенти с кожни проблеми – дерматитис херпетиформис. Има описани случаи на припадъци – неврологична симптоматика. Може изведнъж да се отключи с тежка неврологична симптоматика, а чревната да остане на заден план.
Няма как да остане незабелязано?
Да.
Какво се препоръчва в тези случаи?
Тогава със сигурност се спира глутенът изцяло.
Завинаги?
Да. Категорично, тъй като вече има клинична изява.
При това заболяване режимът трябва ли да е изключително стриктен? Дори малко количество от дразнителя би ли довел до реакция, както при алергията от ядки, или е с натрупване?
Желателно е да не се рискува, тъй като дори и малко количество е възможно да предизвика реакция.
Имат ли основание хората с непоносимост да се опасяват, че могат да отключат цьолиакия?
Не. Трябва да се видят генетичните изследвания. Само на база тест за непоносимост категорично не могат да се правят изводи.
Каква е препоръката за режим към хора, които са носители на тези хаплотипове, но нямат оплаквания?
Трябва да се хранят разнообразно. Точно заради другите рискове, които споменах. Пълноценно хранене за всеки е категорична наша препоръка. И ако тръгнат да заменят този тип хранене с алтернативно, със сигурност да се съобразят с хранителните компоненти на храната. В такъв случай задължително трябва да се увеличи количеството на плодове и зеленчуци заради фибрите и фолиевата киселина. Аз не искам да се повтарям, но много от заместващите продукти съдържат огромен процент захар и мазнини. Доста консерванти има вътре, оцветители.
Има ли връзка между глутена и хиперактивността при децата?
Да, има връзка между глутена с хиперактивността – Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, аутизма. Доказано е, че аутизмът има и стомашно-чревна симптоматика. Тук най-често причината е пропускливост на червата, това, което и преди малко обясних. И на втора линия се включва глутенът. Т.е. те априори, страдайки от тази прпускливост, когато спрат глутена, децата наистина се подобряват и това е обща препоръка. Но пак казвам, без тестове не се прави.
Бременни и кърмещи жени, които имат вече дете с доказана непоносимост или алергия, могат ли да направят нещо, така че да намалят риска при следващо дете? Има ли значение с какво се храни майката, докато е бременна и когато кърми?
Няма какво да направят, освен да следят детето и в подходящ момент, след като започнат да въвеждат глутен, да го тестват. През кърмата преминават антитела, но по-скоро алергичните състояния са доказано свързани с храната на майката. Ако има дете с доказана непоносимост и има друго дете, което е на кърма, майката може да хапва глутен в умерени количества. Трябва да наблюдава детето и при някаква реакция да се тества. Няма препоръка да не се храни с глутен, докато кърми, нито как да захранва. Аз бих била една идея по-внимателна, но не може да отправим съвет към майката да спре глутена.
Вашата препоръка е за хора, които нямат оплакваня да се хранят балансирано, разнообразно и без крайности?
Да, абсолютно. И ако се решава да се минава на безглутенов режим по някаква причина, то това да е съгласувано със специалист по хранене.
