Градовете ни правят... щастливи?

Виена

Големите градове често се разглеждат като студена, забързана среда, където процентът на престъпност е висок, а междуличностните взаимодействия са мимолетни – комбинация, която ги прави вредни за психичното здраве. Но ново изследване дава доказателства за обратното: Социално-икономическите мрежи и изградената среда на по-големите градски райони в САЩ всъщност могат да предскажат по-ниски нива на психологическа депресия.

Изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, е ръководено от изследователите от Чикагския университет Андрю Стайър, докторант по интегративна невронаука, Марк Берман, доцент по психология и в Института по неврология на Uchicago, и Луис Бетанкур, професор по екология и еволюция и сътрудник на факултета по социология.

Основната цел на екипа за изследването е да определи количествено и систематизира какво е усещането да живееш в град. Те изграждат своите изследвания върху работата на Бетанкур, която показва как инфраструктурните мрежи на градовете (и как хората се движат по такива мрежи) могат да доведат до бързо увеличаване на социалното взаимодействие и водят до по-високи темпове на иновации и производство на богатство.

„Чудехме се дали същите тези принципи и математически модели могат да бъдат приложени към психологически явления, като депресия, за да се види дали действителните социални и инфраструктурни мрежи на градовете, и как те се променят с разрастването на градовете, могат да повлияят последователно на психологията на хората“, казва Стиър.

Според Бетанкур, ключов пробив в областта на градската наука през последните години е разбирането и измерването на общите свойства на социалните мрежи в градовете. Това обхваща кой е свързан с кого и защо, което изследва социалните мрежи, които включват работни отношения, приятелства, услуги, семейство и др. Една от основните констатации е, че средно хората имат повече контакти в по-голямо разнообразие от функции, когато живеят в по-големи градове. Разбирайки, че социалната изолация е значителен рисков фактор за депресията, има смисъл повече социализация чрез тези разнообразни мрежи да бъде защитна, казват учените.

„Всичко това е подходящо за постигане на основния резултат от статията: Честотата на депресията всъщност е по-ниска, усреднено, в по-големите градове“, казва Бетанкур, който ръководи Института за градски иновации Mansueto към чикагския университет. „Не само това, но можем да предвидим количествената величина на ефекта въз основа на обединяването на теорията за градските мрежи с нейните ефекти върху депресията.“

Берман посочва, че повече социални взаимодействия в по-големите градове подсказват на някои хора, че тези връзки са по-незначителни или некачествени. Въпреки че екипът не измерва качеството на социалните взаимодействия в своето проучване, констатациите подчертават връзката между повече социално-икономически взаимодействия и по-нисък риск от депресия вероятно, защото тези връзки осигуряват по-голяма стимулация и цел, например.

Екипът също така подчертава, че изследването се фокусира върху депресията, а не върху други психични състояния, които всъщност могат да се влошат с градската плътност и взаимодействие.

„Това, което ще бъде супер интересно, е ако можем да продължим да идентифицираме свойствата на по-големите градове, които насърчават психологическите ползи, като същевременно се опитваме да премахнем някои от негативите на големия градски живот като престъпност, бедност и неравенство“, казва Берман. „Това може да ни помогне да имаме по-устойчиво бъдеще, включително по-добро психично здраве.“

Констатациите представят разнообразни възможности за политиците и лидерите на общности в по-малко населени региони. Според Стиър проучването показва, че ресурсите за лечение на депресивни разстройства трябва да бъдат разпределени непропорционално към по-малките градове.

В допълнение към ресурсите за психично здраве за борба с депресията, лидерите в по-малките градове или общини биха могли активно да създадат възможности за засилени взаимодействия, които се случват по-естествено в по-големите градове, вместо да оставят това на случайността.

„Проблемът е, че тъй като има по-малка гъстота на населението в инфраструктурните мрежи на по-малък град, хората ще трябва да пътуват повече или да координират поведението си повече, за да получат нетипично увеличение на по-разнообразните социални взаимодействия“, каза Берман.

Що се отнася до следващите академични стъпки по темата, изследователите се стремят да разгледат градовете, за да преценят как различните квартали могат да повлияят на риска на жителите от развитие на депресивно разстройство. Това се отнася до способността на човек да се движи из града въз основа на местоположението му в квартала, което може да го затвори за различни части на физическия град и по този начин да потисне растежа на личната му социално-икономическа мрежа. Това също ги изключва от потенциала да правят нововъведения, да откриват нови идеи или да чуват или реализират свои собствени идеи, отбеляза Берман.

Екипът се интересува и от психологическите ефекти на други физически елементи на градовете, като зелени площи и паркове, и как тяхното разпределение в целия град е свързано с психологическото благосъстояние.

„По-общо казано, всички ние се интересуваме от връзката между градската среда, психичното здраве и познанието“, каза Бетанкур. „Какви характеристики на изградената среда допринасят за по-добро психично здраве? Какво помага на хората да учат, да си сътрудничат и да участват в положителни колективни действия? Психичното здраве и познанието са в основата на дейността и поведението, а градската среда променя начина, по който хората мислят и действат. Това е област с голям потенциал, тъй като стават достъпни нови данни и методи в по-малки популации.“