петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4077 прочитания

    Какви са причините и възможните решения на демографските проблеми в Европа?

    ЕП настоява демографските предизвикателства да се превърнат в приоритет за ЕС наред с климатичните изменения и цифровата трансформация
    21 април 2021, 13:42 a+ a- a

    ЕС преминава през дълбоки и трайни демографски промени. Населението застарява, раждаемостта спада, а селските райони се опразват. Междувременно големите европейски градове продължават да растат, тъй като хората се преместват в по-богати региони в търсене на работа. Макар и пандемията да има известно въздействие върху това хората да се местят в селските райони, не е ясно доколко тенденцията ще е устойчива.

    Демографски тенденции в ЕС
    - Обезлюдяване на някои региони, особено в източна и южна Европа, в резултат от миграция в рамките на ЕС и ниски нива на раждаемост.

    - Изтичане на мозъци - регионите, които се лишават от хора, губят професионалните умения на напусналите; други региони пък печелят от наплива на квалифицирана работна ръка.

    - Концентрация на населението в градовете - селските райони покриват 44% от площта на ЕС, но 78% от населението живее в градски райони.

    - Застаряване на населението - Поради растящата продължителност на живота до 2070 се очаква над 30% от населението да бъде на възраст 65 години или повече (през 2019 делът на тези хора е 20,3%).

    - Спад на населението - през 2015 ЕС като цяло регистрира за пръв път повече смъртни случаи от раждания; населението се очаква да спадне значително в дългосрочен план.

    Регионите с намаляващо население изпитват проблеми с предоставянето на социални услуги (здравеопазване, културна дейност), транспортна и информационна свързаност, образование и възможности за работа.

    Основни причини за демографските промени
    Обезлюдяващите се региони често имат по-ниски доходи и са в селски или пост-индустриални зони, където има малко възможности за активната част от населението. Напускането на по-млади и квалифицирани хора утежнява допълнително ситуацията.

    Свободното движение на хора е основен елемент на единния пазар в ЕС, като то улеснява вътрешната миграция. Икономическата криза, започнала през 2008, например доведе до преместване на млади и образовани хора, които имаха проблеми да си намерят работа в южна и източна Европа, към страните от северозападна Европа.

    Кризата с коронавируса може да има подобен ефект. Ограничените перспективи за намиране на работа и започване на бизнес могат да засилят миграцията на млади хора в рамките на отделните страни, както и между тях.

    Какво предлага ЕП
    Членовете на ЕП призовават за стратегия за целия ЕС. „Най-общо казано, хората се преместват, защото искат по-добър живот. В този контекст за нас е важно, като създатели на политики, да намерим механизми, които да насърчават хората да остават в районите, където са родени — в противен случай ще се изправим пред сериозни демографски дисбаланси в ЕС“, коментира евродепутатът Даниел Буда.

    Членовете на ЕП считат, че прости и гъвкави решения могат да насърчат хората да се преместват или да остават в обезлюдяващи се региони. Това може да стане чрез подобряването на достъпа до високоскоростен интернет, осигуряването на по-добър обществен транспорт или на по-лесен достъп до здравеопазване.

    Доклад, подготвен в комисията по регионално развитие в ЕП, призовава демографските предизвикателства да се превърнат в приоритет за ЕС наред с климатичните изменения и цифровата трансформация. Депутатите смятат, че един координиран подход, основан на принципите на устойчивото развитие, зелената икономика и цифровизацията може да допринесе за обръщане на негативните тенденции.

    Държавите в ЕС и местните власти също имат значителна роля, тъй като чрез плановете за възстановяване от пандемията те могат да поставят акцент върху развитието на най-уязвимите региони.

    Европейският съюз не трябва да загърбва селските и отдалечените райони в своята стратегия за мобилността: транспортните връзки с градовете правят селата по-атрактивни за живот.

    Селският туризъм също има роля, тъй като създава нови и различни работни места.

    Пандемията изведе на преден план разделението на хората според уменията им в дигиталната област, като възрастните хора и живеещите в отдалечени райони са в особено неблагоприятна позиция. Инвестициите в дигиталния сектор трябва да вземат предвид нуждата от образование и достъп до цифровата икономика за всички европейци.

    След пандемията се очаква работата от дома да стане по-популярна и това може да засили привлекателността на селски райони с добра комуникационна инфраструктура. Предприемането на мерки срещу демографските дисбаланси засилва икономическата, социалната и териториалната сплотеност на ЕС и допринася за борба с радикализацията.

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 16 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 17 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 19 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 21 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк