От идея, през инвестиция до успешен продукт: Да сглобиш парчетата на предприемаческия пъзел

Предприемачеството днес разчита много на усет и късмет. Затова и процентът на успеваемост е много нисък. Само 1 от 10 компании успява и обикновено провалът се случва преди бизнес идеята да се превърне в маркетингово успешен продукт. Това коментира пред Economy.bg Веско Колев, основател и изпълнителен директор на Icanpreneur. Стартъпът си поставя за цел да промени това, като подобри шансовете за успех на технологичните предприемачи и от 10% те да станат поне 30-40%.
Преди дни Icanpreneur привлече финансиране в размер на 200 хил. евро. Компанията създава дигитална платформа, която като в игра напътства технологичните предприемачи да преминат от идея, през инвестиция, до достигането на пазарно успешен продукт, чрез следване на доказали се в практиката структурирани предприемачески процеси. Средствата ще бъдат инвестирани в изграждането на първоначалната версия на платформата. Началният фокус на Icanpreneur е насочен към успешни професионалисти, които виждат технологичното предприемачество като следваща стъпка в тяхната кариера. Платформата ще им помогне да направят по-плавен преход към предприемачеството.

Защо само 1 от 10 компании успяват и каква е формулата за създаване на успешен бизнес, как Icanpreneur ще помага на бъдещите предприемачи, какъв потенциал има в България за трансформация от аутсорсинг към продуктови компании – тези и други въпроси коментирахме с Веско Колев, основател и изпълнителен директор на стартъпа, а до неотдавна вицепрезидент „Продукти за разработчици” в Progress.

Веско, при последния ни разговор през 2019 намекна за платформа, която да помага на предприемачите да вървят напред. Кога и как се роди идеята за Icanpreneur?
Основната идея е да трансформираме ИТ екосистемата в България и не само от предимно аутсорсинг в такава, която създава продуктови компании с голяма добавена стойност. Вижда се, че такива начинания имат доста нисък успех. Едва 10% от компаниите и инициативите успяват не само в България и не само в ИТ индустрията, а по принцип. Защо става така? Стигнах до извода, че често подходът към предприемачеството е неструктуриран. Повечето предприемачи подхождат към такъв тип начинания по-скоро с нюх, че идеята им ще стане и просто дават напред. Според мен правилният път е, когато приемаш идеите си за хипотеза и започваш да ги изследваш в определен ред. Много типичен пример е: хората правят много добри продукти, които обаче не решават значим проблем. Значим означава достатъчно хора или организации да искат да платят този проблем да бъде решен.

Това ли е формулата за успешен бизнес?
Аз го разглеждам не като формула, а като определени обстоятелства, които трябва да са налични. Ако решаваш проблем, за чието решение има търсене, това е добро обстоятелство. Ако хората или организациите със съответния проблем, го считат за толкова голям и имат възможност да плащат за решаването му, това е още едно добро обстоятелство. Ако има достатъчно много от тях, е трето добро обстоятелство. Защото, за да съществува един бизнес, трябва да има достатъчно клиенти, които да плащат достатъчно пари, така че бизнесът да може да съществува. Много от хората обаче не си задават въобще тези въпроси, а тръгват по някакъв път и гледат какво ще се случи накрая. И издържат, докато имат ресурси. Ние вярваме, че трябва се използва подход, при който въпросите и решенията са ясни. Стъпваме на различни изследвания, направени от хора по света парче по парче. Ние искаме да вземем тези методи, да ги сглобим и да ги дадем наготово, така че този процес да може да стане последователен.

Как реши, че е узрял моментът за създаването на Icanpreneur?
Icanpreneur се случи горе-долу на две фази. Първата беше да свърша планираното в компанията, в която работих – Progress. Другият фактор беше свързан с това да натрупам достатъчно знания за проблема и достатъчно потенциални решения, които да дадат началото на нашата компания.

Значи си изпитал собствената си хипотеза за успех?
На 100%. В предишната си роля имах възможност да работя с доста голям екип, занимаващ се с продукти в различни фази – някои от тях имаха съществуващи клиенти и трябваше да се правят допълнения към тях. Други продукти искахме да насочим към нови пазари или нови типове потребители. Трети се създаваха от нулата. В целия процес ми направи впечатление как много от нещата ги правим сякаш сме първите хора на света. Говоря с колеги в други компании или с предприемачи и всички сами си създават т.нар. playbook.

Ще предложите нещо като наръчник в помощ на кандидат-предприемачите за това как да създадат успешен продукт?
Определението наръчник е добро, само че той трябва да бъде активиран. Тоест не даваме 3000 страници и не казваме: „Прочети ги и се чуди какво да ги правиш“. По-скоро ти даваме стъпка по стъпка нещата.
Важно е да знаеш кои биха били първите клиенти, как ще ги достигнеш, какво ти е необходимо, за да създадеш този продукт, кои ще бъдат основните му характеристики, с какво ще си по-различен от останалите, колко ще струва този продукт и т.н. Това са отделните парчета на един бизнес модел. За да изразиш идеята си, така че да има шанс да стане бизнес, трябва да имаш хипотеза за бизнес модел и след това да работиш по изчистването му.

Това не е ли всеизвестно? Каква ще е вашата добавена стойност?
Как си представям аз предприемачеството? Всеки с желание да стане предприемач застава пред една празна маса, на която трябва да сглоби предприемаческия пъзел. Започва с това да търси какви са парчетата. Намира ги едно по едно. Обаче те обикновено съществуват под формата на пасивно знание, което е описано в книги или пък предадено от курсове. Тоест трябва да намери това парче, да го разбере, да го активира, т.е. да знае какво точно да направи с него, и след това да го свърже с всички останали парчета. Обикновено парчетата идват в живота на предприемачите в грешния ред.
Нашата добавена стойност е да дадем възможност на ползващите платформата ни да вземат сглобен наготово този пъзел и активиран така, че те да започнат да мислят за идеята си в рамката на някаква структура. Това дава възможност те да имат не само структуриран подход към компанията им, но ще позволи компаниите да учат една от друга.
Дефиницията за иновация на MIT е: иновацията е равна на откритие, умножено по комерсиализация. Тоест в университетите измислят откритията, някой ги взема и ги слага в контекст, в който хората да са готови да плащат за нещо толкова ценно. Това е иновация. И ние се опитваме да направим иновация.

Привлякохте преди дни инвестиция от 200 хил. евро. За какво ще използвате тези средства?
Ще инвестираме в това да създадем първата версия на нашия продукт и да стигнем до първите си клиенти. Успяхме през последните няколко месеца да изчистим визията, стратегията и да съберем отбор. В момента сме 4 души бивши колеги от Progress и от Telerik. Работили сме в някакви моменти заедно. И всеки е с повече от 15 години опит.

На какъв тип предприемачи ще помагате и на какво ниво?
Отрязъкът от предприемачеството, върху което сме се фокусирали в момента, е от идеята до пазарно успешен продукт, т.е. не само да си създал продукт, но да има хора, които плащат за него и да знаеш как да ги достигаш. Това е ценно както за предприемачи, така и за по-големи компании, които създават нови продукти. Нашият фокус обаче са хора, които искат да опитат да станат предприемачи или такива с ориентировъчно 10 години опит в кариерата си.

Ще оказвате ли и финансова подкрепа на начинаещите предприемачи?
Те ще бъдат наши клиенти, ще плащат примерно колкото струват 2 – 3 бизнес книги на месец. Оттам нататък ще им помогнем не чрез жив контакт, а чрез нашата платформа, така че те да изградят и да изкристализират идеята си и да я валидират за бизнес до такава степен, че да имат всички нужни аргументи, когато отидат пред инвеститорите, които да преценят дали искат да инвестирам в нея, или не. И съответно да повишим шансовете им да вземат инвестиция. По този начин бихме помогнали те да получат инвестиция. Защото истината е, че 9 от 10 кандидатствания за инвестиция се отхвърлят. Ние можем да станем мястото, когато получиш първото си „Не“, тези, които са ти го дали, да те насочат да дойдеш при нас.

Няма да сте фокусирани само върху кандидат-предприемачите от България?
Ще сме глобална платформа, но съвсем естествено ще започнем от България, страните от Югоизточна Европа и Европа като цяло.

Как изглежда успехът за Icanpreneur? Каква е програмата максимум?
Нашата цел е да станем компания, която генерира 100 милиона годишни приходи в следващите 5 – 7 години. Искаме да изместим линията на смъртта, т.е. от 10% на компаниите, които успяват, да достигнем 30 – 40%.

България е страната в ЕС с най-нисък процент на желаещи да стартират собствен бизнес. Защо е така? Какво пречи?
През 90-те години и даже до 2000 година има период, в който да си предприемач, частник и всякакви други еквиваленти, е било приемано за нещо по-скоро лошо, свързано с далавера и т. н. Което го считам за функция на пропагандата, която е вървяла преди това. Примерите, които виждаме днес, особено в ИТ индустрията, все повече отключват разбирането на хората, че това е била една криворазбрана концепция. И все повече хора поглеждат към това като нещо много добро. В последно време имаме Министерство на иновациите, има големи компании на световно ниво. Така че това се променя.

Спомена, че целта е да помогнете за трансформацията от аутсорсинг към продуктови компании в България. Какъв потенциал виждаш за създаването на повече продуктови компании у нас?
Доста голям потенциал виждам, защото ерата на аутсорсинга и на услугите изигра своята роля.

Какъв съвет би дал на хората, които се чудят дали да поемат по пътя на стартиране на собствен бизнес?
Бих би ги провокирал, преди да започнат с дадена идея, да се опитат да си отговорят на въпроса защо точно тази идея. Защото много често хората имат някаква идея, която е нужна на един човек – близък или не, и си казват: „Дай ще го направим“. Според мен много се подценява колко важно е да имаш дълбока връзка с резултата, който искаш да постигнеш. Например в нашия случай локалната цел е, че искаме да помогнем България да развива по-бързо такъв тип бизнес, защото вярваме, че това ще донесе просперитет.

Ти лично как реши да напуснеш добре платената работа в известна компания, за да гониш своите мечти?
Към 2012 ми дойде идеята, че искам да направя компания, защото бях вдъхновен и от основателите на Telerik, с които имах удоволствието и честта да работя. Оттам нататък въпросът не беше дали, а кога. Ако погледнем чисто житейски въпроса, повечето хора ще го счетат за тотален абсурд. Да, но когато го погледнем от призмата на това как съм си представял развитието на живота си, какво искам да ми се случи, това е било едно от нещата, които 100% съм искал от доста време.