Как приложението Foodobox дава втори шанс на храната у нас – съоснователите Джейн Димитрова и Велин Керков, пред Economy.bg
В световен мащаб се изхвърля 1/3 от храната, годна за употреба. Тя е повече от достатъчна, за да нахрани всички хора под прага на бедността. В България едно домакинство изхвърля по 68 кг храна годишно, което прави над 478 тона общо, показват нови данни на ООН. В сравнение с Гърция изхвърляме почти двойно по-голямо количество храна.
С мисията да се изхвърля по-малко храна у нас се захващат Джейн Димитрова и Велин Керков. Преди половин година те стартират първото в България мобилно приложение, борещо се с разхищението на храна. Чрез Foodobox хранителни обекти като ресторанти, пекарни и супермаркети могат да продават храна със скоро изтичащ срок на годност с намаление, вместо да я изхвърлят. Крайните потребители я спасяват, като я резервират през приложението и я вземат на място от обекта. Foodobox вече си партнира с над 130 заведения в 6 града.
Откъде тръгва идеята за Foodobox, как приложението помага да се намали разхищението на храна, в кои градове и с кои обекти вече работи, каква е мотивацията на бизнеса и на потребителите да го ползват – тези и други въпроси коментирахме със съоснователите Джейн Димитрова и Велин Керков.
Джейн, откъде дойде идеята за приложението Foodobox?
Джейн Димитрова: Докато учех в Италия, започнах работа в компания – световен лидер в борбата с разхищението на храна. За около 2 години там придобих полезни знания и умения, които ми помогнаха да стартирам Foodobox. Когато се завърнах по време на пандемията, исках да намеря начин да дам стойност на българския пазар и да накарам повече хора да започнат да мислят по различен начин на храната, да са по-осъзнати. Така адаптирах един вече работещ в другите държави бизнес модел, който вирее успешно и тук.
Велин Керков: Запознах се с Джейн по повод идеята, която тя имаше. Хареса ми ентусиазмът ѝ и самата кауза. Тъй като съм програмист и имам технически познания, веднага реших да се присъединя към нея и да я подкрепя с разработването на платформата. Смятам, че сме страхотен екип.
Как работи приложението?
ВК: Крайният клиент може да свали приложението, налично за Android и за Apple. След регистрация на картата излизат обектите, включили се в приложението.
Клиентът може да избере кутия изненада от избран от него обект според заложените филтри като веган, вегетарианско и др. Най-често в нея ще има продукти, произведени в рамките на деня, но останали непродадени.
След това е необходимо само да резервира кутията и да я вземе на място от обекта в часовия диапазон за вземане. Цената на продуктите в кутията е намалена с поне 40%, спрямо стандартната им цена.
С колко и какъв тип бизнеси вече си партнирате?
ВК: Работим не само със заведения, но и с големи производители като Harmonica и Delishu. С нас си партнират над 130 хранителни обекта в 6 града. Най-любопитното е, че през приложението можете да спасите храна за домашните ви любимци, да се почерпите с вина с леко смачкан етикет от енотеките ни, да спасите кутия с шоколадови бонбони с наближаващ срок и много други.
Сред по-разпознаваемите сладкарници в София са Sweet Point, gelateria Diana, „Сладколюбница Мария“, „Бонбониерата“, „Кисело и сладко“, Barca coffee statement и др., а в Пловдив - сладкарница „Молле“, Sweet corner, Gelateria Afreddo. Рестораните, от които можете да спасите храна, са Crazy diamond, Ciccione, Royal nature, „Мерак“, Bacon, Loving hut за веганите и много други.
Кои градове сте покрили досега?
ВК: Най-много обекти имаме в София и Пловдив. От няколко месеца имаме партньори и във Варна, Бургас, Русе и Шумен.
Как мотивирате потребителите и бизнесите да се включат?
ДД: За потребителите основен стимул е да спасят храна от разхищение и то с голяма отстъпка. Повечето ни кутии са с 40% отстъпка, но има и такива с 50% или 60% намаление. За самите бизнеси основен мотиватор е, че успяват да сведат брака до минимум и реализират цялата си продукция. За много от тях това е шанс да се разграничат от конкуренцията като зелен бизнес, да привлекат млада и лоялна аудитория и да разнообразят своето меню без страх, че ще имат излишък.
Какъв е бизнес моделът Ви? Как ще печелите?
ВК: За всяка продадена през нашето приложение кутия ние получаваме комисиона. Също така таксуваме и малък годишен абонамент за позициониране и маркетинг.
Имате ли данни какви количества храна изхвърля годишно българинът? Къде сме в сравнение с Европа в това отношение?
ДД: Според най-новите данни от доклада за 2021 на програма „Околна среда“ на ООН за разхищението на храна, в България то се изчислява като 68 кг на глава от населението годишно. Това прави общо 478 667 тона хранителен отпадък, генериран изцяло от домакинствата. В сравнение с нашата съседка Гърция изхвърляме почти двойно по-голямо количество храна.
В световен мащаб се изхвърля 1/3 от храната, годна за употреба. Тя е повече от достатъчна, за да нахрани всички хора под прага на бедността.
В редица европейски страни има законова регламентация за хранителните отпадъци. Трябва ли у нас да се въведат подобни закони?
ВК: Във Франция например е забранено да се изхвърля храна от хранителните бизнеси – затова те я даряват. Наясно сме, че ако има структура и държавна политика за адресиране на проблема, то разхищението може да се редуцира драстично.
ДД: И у нас се работи в тази насока. Преди 2017 беше парадоксално, че за дарението на храна бизнесите трябваше да плащат 20% ДДС. От 2017 насам е прието нулево ДДС за дарение на храни, но за съжаление, само до 0,5 % от годишния оборот на фирмата. Новото коалиционно правителство заяви, че ще се бори за вдигането на този праг, предстои да видим дали това ще се случи.
Друга скорошна промяна е, че излезе наредба за хранителното банкиране, според която могат да се даряват и храни с изтекъл срок „най-добър до“, които са безопасни за консумация. Всеки ден ние от Foodobox се опитваме да осведомяваме хората като публикуваме статии и постове, които дават лесни съвети за удължаването на живота на храната чрез правилното ѝ съхранение, за правилното четене на етикети, за рецепти с нулев отпадък и много други.
Трудно ли се прави социален бизнес у нас?
ВК: Всеки ден се сблъскваме с най-различни стереотипи, когато става дума за такава коренна промяна на навиците и начина на живот. За щастие, много от младите хора са наясно с екопрактиките в западна Европа и дори са ползвали подобно приложение в чужбина.
ДД: Друг проблем е намирането на инвестиция. До момента финансираме проекта със собствени средства, но усилено преговаряме с инвеститори. При бизнеса с кауза печалбата не е водеща, което, за съжаление, отблъсква част от фондовете и частните инвеститори.
Учили сте в чужбина. Какво Ви мотивира да се върнете у нас?
ДД: При мен беше стечение на обстоятелствата. Прибрах се с настъпването на Ковид пандемията. Но сега, ако мога да върна лентата назад, със сигурност щях да взема същото решение. Тук се чувствам себе си, допринасям за развитието на средата и никога не съм била по-удовлетворена от живота си.
ВК: Аз учих в Шотландия, но още със заминаването имах ясната идея, че ще се върна в България, за да развивам собствен бизнес и да подпомагам средата. България е по-изостанала на фона на по-развитите западни държави, но именно заради това виждам огромен потенциал.
