Поколението Z са нетърпеливи млади хора, които очакват бързо кариерно развитие

Петър Иванов, мениджър „Привличане на таланти и развитие“ в А1 България“

На 6 ноември в София ще се проведе форумът „Професиите на бъдещето“, в рамките на програмата „Мениджър за един ден“, която ще посрещне за 18-та поредна година ученици и студенти за стаж в компании и институции в цялата страна на 7 ноември. 

Водеща тема на инициативите, организирани от Джуниър Ачийвмънт България тази година е „Работата със смисъл: как поколението Z и работодателите оформят професиите на бъдещето“. 

Economy.bg е медиен партньор на форума и на „Мениджър за един ден“, а сред основните бизнес партньори, е А1 България. За поколението Z и очакването на днешните 20-годишни към тяхната кариера и професионално израстване разговаряме с Петър Иванов, мениджър „Привличане на таланти и развитие“ в А1 България. 

Как изглеждат, какво е важно за най-младите кандидати за работа в момента – 20-23-годишните?
Ако трябва да опиша с една дума най-младите ни кандидати за работа, родени в периода 1997-2001, тя би била „нетърпеливи“. Изглеждат самоуверени и нямат търпение да се докажат. Щастлив съм, че в последните години средната възраст на желаещите да започнат стаж при нас пада. Типичният стажант вече не е току-що завършил или завършващ студент. Днес стажантите ни са младежи първи курс или дори гимназисти на прага на университета. Изводът за мен е, че това поколение съзрява бързо – и очаква професионалният живот също да тече на бързи обороти.

Какви са ценностите, нуждите и мотивацията на поколението Z и разминават ли се бизнес очакванията към тях? Какъв е Вашият опит?
Наскоро при нас приключиха стаж група студенти, показали отлични резултати в инициативи на водещи университети и в различни специалности. Бях приятно изненадан от мотивацията им да научат нещо ново. Не само от възможностите, които компанията им предостави. Видях, че те наистина имат сериозно отношение и към ангажиментите си в университета. Според мен възможностите за постоянно учене са един от основните мотиватори за новото поколение и това, че се възползват от тях е една от най-ценните черти в профила им. 

На второ място ще се върна отново към нетърпението – все по-често срещам младежи, които са неудовлетворени от работата си поради „липсата на развитие“. Старият модел, според който трябваше да имаш Х брой години опит, за да достигнеш дадена позиция, вече не работи. 20-годишните очакват бързо кариерно развитие – щом се справят веднъж с дадена задача, те са убедени, че са готови за следващата стъпка. 

Това означава, че трябва да преосмислим кариерните си пътеки, програмите за развитие и възможностите, които предоставяме на младите хора, за да успеем да ги мотивираме и задържим при нас. 

Според мен работата по разнообразни задачи в комбинация с честа обратна връзка е начинът да  задържим интереса им, а оттам и да ги мотивираме. Не на последно място споделям наблюдението си, че колкото по-млади са кандидатите, толкова по-заинтригувани са от социалната отговорност, която проявява дадена компания и от каузите, които подкрепя. Младите искат да са част от компании, които мислят за околната среда или се грижат за хората в неравностойно положение.

Работното място на бъдещето място ли е, или са различни локации – работа от разстояние, мобилен офис и др. благодарение на технологиите?
Първият iPhone е създаден през 2007 година. Сегашните 20-годишни са израснали с мобилния интернет, Wikipedia, YouTube и чатовете. Представителите на поколението Z знаят, че не е нужно да запомняш, защото знанието е налично на един клик разстояние. 

По същия начин е трудно да се аргументираш пред някой младеж защо е нужно да стои в офис по 8 часа на ден. И за мен не е нужно. Технологиите ни позволяват да бъдем продуктивни, независимо от времето и мястото. Всички сме виждали снимки на щастливи хора, които са отворили лаптопа си на някой плаж или в планината. Няма нужда да им завиждаме – повечето компании вече предлагат гъвкаво работно време и работа от разстояние. 

Не бива обаче да бъдем крайни и да забравяме, че социалните отношения, срещите и дискусиите с екипа и колегите все още са най-добрият начин за раждане на нови идеи. Технологиите позволяват да се работи отвсякъде, но за мен правилната формула е балансът между работа в екип и осигуряване на възможност за гъвкавост спрямо индивидуалността на всеки.