Кое мотивира хората на работното им място?

Милен Великов е HR професионалист с дългогодишен опит и многопрофилна специализация. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development и е сертифициран кариерен консултант – Global Career Development Facilitator. Извървява своя професионален път, стартирайки от най-долното стъпало, като е работил поетапно на почти всяка позиция в HR отдел. Същинския си опит натрупва във фармацевтичната индустрия. Той е първият сертифициран HR специалист в България на база обновената система за сертифициране на Българската асоциация за управление на хора и има множество професионални награди.

Мотивацията е ключов аспект от нашия живот особено когато знаем от какво е породена и до какво води. Благодарение на нея се движим, развиваме и израстваме, а когато я няма – обратното е налице. Този невидим подтик е ключов за успеха ни като хора и професионалисти. Неговите изражения и инструменти са десетки, но не винаги работят със силата, която очакваме, във времето, в което искаме, и за човека, за когото го правим. За едни парите могат да бъдат  мотиватор, но може и да е обратното особено ако са по-малко от очакваното или е заседнало онова дълбоко чувство за липса на справедливост – какво давам и какво получавам в замяна. За други повишението в длъжност е възможност за развитие или би могло да се третира и като компромисно решение, ако преди това няколко човека са отказали позицията. Въпрос на гледна точка и сходни примери!

Един от работещите начини за определяне на валидно мнение е да попиташ голяма и разнородна група. За да разберем какво мотивира и демотивира хората в България на работното им място, проведохме проучване, в което участваха  общо 797 човека, от които мъже – 40% и жени – 60%. От тях със степен „Магистър“ са 470 души, „Бакалавър“ - 204 души, „Основно/средно“ - 88, а останалите 35 са с по-висока степен от „Магистър“. 41,9% от запитаните управляват хора. По възрастови критерии най–голям е делът на родените между 1980 и 1994 година – 66%, следвани от родените между 1966 и 1979 г. – 25,7%. 

Как хората оценяват своята мотивация?

За 42,9% от анкетираните тази оценка е по-скоро висока. При 24,5% е в много високия регистър и те са мечта за всеки работодател. Заключението е, че при тази извадка, 67% от анкетираните се чувстват мотивирани на своята работа. На тази база възникват и очаквания, че това са хора, които ходят с удоволствие в офиса, чувстват се признати, оценени и щастливи. Когато има мотивация, то има и резултати на ниво индивид, екип и организация. 

На другия полюс са почти без колебаещите се 18,9%, за които нивото на мотивация е по-скоро ниско и 5,4%, които го оценяват като ниско.

Кои са 5-те най-предпочитани мотиватора? 

На първо място се нарежда „Естеството на самата работа” (62%). Смисълът, който носи нашата работа и добавената стойност за нас като служители, е най-силният мотиватор според резултатите от проучването. Разбирайки естеството, осъзнаваме и нашия принос.  До голяма степен първото води и до следващото - „Възможността да уча и развивам себе си” (58,1%). Това е вторият по тежест и най-посочван мотиватор. 

Непрестанният стремеж да знаем и можем повече, повишава нашата способност да акумулираме и употребяваме, да бъдем харесани и признати. Това ни отвежда и до третия по значимост мотиватор - „Парите (заплата и бонуси)”- 52,2%. За учудване или не това не е най-силно изразеният и посочван стимул, затова е класиран на трето място. В материалния свят в който ни се налага да живеем, парите са важни, защото ни позволяват да употребяваме повече блага, но дали бихме правили всичко на всяка цена? 

Следващият ключов аспект на по-високата мотиация е - „Екипът/колегите” (49,7%). Мнозина от нас са на дадена работа заради своите колеги, а екипът може да даде силен тласък към търсената ангажираност. Хората се влияят едни от други, особено в среда на взаимопомощ и доверие. Създаването на работещ екип е и най-трудното нещо, посочено от мениджърите, които взеха участие в анкетата (45,5% му отредиха първото място). 

Последен от тези ТОП 5 на най-силно мотивиращите фактори, но не на последно място е „Уважението към мен като служител” (37,5%). Да, това все още е норма, не изключение, не струва пари, но коства скъпо, ако го няма. Хората изискват и имат очаквания да бъдат третирани равноправно и с необходимата доза уважение. 

Кое би могло да мотивира повече хората и кои са онези пет ключови стимула, посочени от тях? 

Тук на първо място е „Заплащането” (66,6%). Все пак всички ние работим за пари. Колкото повече имаме, толкова повече бихме искали. За това и голяма част от участвалите в проучването казват, че по-високо възнаграждение би повлияло положително на тяхната мотивация. Това важи и за знанията – колкото повече учим, толкова повече осъзнаваме, че не знаем. За 62% наличието на повече възможности за “Обучение и развитие” би ги накарало да бъдат по-мотивирани в своята работа. И все пак, не всичко е работа. 56% казват, че не правят компромис със своето време за почивка особено ако това е време за хобита или семейството. И тъй като хората сме социални животни, то ролята на “Колегите/екипа” (45,7%) е важна, когато бихме желали да бъдем по-мотивирани. Един сплотен екип би могъл да надскочи поставените цели, да повлияе положително за атмосферата и добави стойност към останалите в компанията. Но кой е най-важният човек в един екип? Неговият пряк ръководител (37,8%), разбира се. Именно той/тя е другият фактор, който би повлиял върху мотивацията на служителя. Все повече хората търсят и следват добри мениджъри, визионери и лидери, от които да учат и заедно да постигат поставените цели.

Кое би демотивирало хората? 

Липсата на тези мотиватори би могло да го стори. Отсъствието им би довело до ниските нива на мотивация, а оттам отсъствие на ангажираност, непостигнатите резултати и високия процент текучество. Но какво още би ни демотивирало? Например отсъствието на личния пример от страна на мениджър/управител или собственик, липсата на доверие в организацията, счупената комуникация и неизпълнените ангажименти са друга основна част от преобладаващите предпоставки наред с грубото и авторитарно незачитане на потребностите на хората. Хаосът, липсата на адекватно целеполагане и двувластието също влияят негативно. 

Това, което ни мотивира днес, не е сигурно, че ще е същото утре. Динамиката сред нашите мотиви е голяма, защото потребностите ни като хора се променят. Със сигурност всяка мотивация минава през задоволяване на това, което ни липсва и към което се стремим – за да знаем, е ключово да попитаме. Първо себе си, а след това околните.