четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12782 прочитания

    Седем мита за професията „Програмист“

    Вижте кои са погрешните схващания за професията според Лиляна Халембакова, HR мениджър в българския офис на софтуерната компания DataArt
    07 февруари 2019, 16:40 a+ a- a

    Лиляна Халембакова, HR мениджър в българския офис на софтуерната компания DataArt

    Програмирането става все по-популярна професия както сред младите хора, които тепърва избират своето професионално поприще, така и сред експерти от други области, които решават да се преквалифицират на по-късен етап. Съществуват обаче редица погрешни схващания относно професията „Програмист“, които са доста често срещани. Лиляна Халембакова, HR мениджър в българския офис на софтуерната компания DataArt разказва повече по темата и споделя кои са най-често срещаните митове относно хората, занимаващи се с разработка на софтуер:

    МИТ 1: „Нужно е да имам сериозни математически познания, за да стана програмист“
    Въпреки че програмирането предполага по-техническо и математическо мислене, силните познания в математиката съвсем не са задължително условие. Разработчикът трябва да бъде добър в писането на код, а не толкова в писането и решаването на формули. „Нека не бъдем крайни, разбира се, че добрите познания по алгебра са от значение. Но дори и това вече може да бъде компенсирано, тъй като съществуват библиотеки и плъгини, които могат да се приложат директно в кода, за да решат математически и алгоритмични задачи“.

    МИТ 2: „Твърде късно е да се захващам с програмиране, тъй като вече имам друга професия“
    Никога не е късно човек да се посвети на нещо ново и да го изучи, всичко е въпрос на мотивация и на умения, смята Лиляна Халембакова. „Понякога по-голямата мотивация може да компенсира липсата на дадени умения. Свидетели сме на редица примери с хора, които са се преквалифицирали след 30 години и са започнали да изучават писането на код, след което са станали доста добри разработчици. Напоследък все повече професионалисти от хуманитарни специалности и дори такива с изцяло творческа насоченост успяват да се прехвърлят към програмирането, при това – доста успешно. Нужни са просто упоритост, търпение и реалистични очаквания, но опитът ни показва, че няма нищо невъзможно“, допълва тя.

    МИТ 3: „Всеки програмист получава много висока заплата“
    В това твърдение има, както истина, така и доста голяма заблуда. Заплащането е основният мотивиращ фактор за голяма част от хората, решили да се занимават с програмиране. Според Халембакова, именно затова е важно да се разясни на всеки прохождащ в професията какви следва да бъдат реалистичните му очаквания и как правилно да подреди приоритетите си. „Не очаквайте да започнете да получавате огромна заплата още в самото начало, без да сте показали какво можете и как бихте допринесли за съответния проект или компания“, съветва тя и допълва: „Голяма част от хората стартират първата си работа като стажанти, където заплащането е минимално, а понякога дори липсва. Но пък именно така трупат опит в реални условия, което е много по-ценно от който и да е курс или диплома. В работна среда един прохождащ разработчик се учи от хора с опит и се сблъсква с реални казуси и проекти. Колкото повече израства в познанията и уменията си, толкова повече се увеличава неговата стойност и съответно - става високоплатен и търсен кадър“.

    МИТ 4: „Програмирането е професия, типична за скучни и не особено социални хора“
    Отдавна отмина времето, в което програмистите се свързваха с трудно комуникиращи и лишени от социален живот личности. Все по-сериозната популярност, която професията придобива, я превръща в предпочитана сред широк кръг от хора, които имат разнообразни интереси. „Хората са различни, както при всяка професия. Но определено би било погрешно, ако генерализираме с някакъв обобщен образ. Както стана ясно, съвсем не е нужно програмистът да е математически гений с по-особен тип мислене, за да бъде добър в това, което прави“.

    МИТ 5: „Програмирането е мъжка професия“
    Това отново е мит. Въпреки че мъжете преобладават, ИТ секторът привлича и доста представители на нежния пол. Все повече жени се насочват към информационните технологии, като през последните три години кандидатите за работа за позиции, свързани с програмиране, са се увеличили с 44%, сочат данните на DataArt. България оглавява класацията с най-много жени, заети в ИТ сектора (33% у нас, като средно в Европа те са 15%, показват данни на Евростат).

    „Това съвсем не е изненадваща тенденция. Високите заплати в ИТ бранша се превръщат в мотивиращ фактор както за мъжете, така и за дамите. Освен това много от ИТ компаниите са доста по-либерални и не изискват спазване на стриктен работен график от 9 до 18 ч. А това се оказва изключително ключово за жени, които имат деца или планират скоро да станат майки. Противно на очакванията, софтуерният бранш дава повече възможности да се съчетаят професионалните и лични ангажименти в сравнение с останалите професии“, споделя HR мениджърът.

    МИТ 6: „Програмистите работят до късно и по много часове“
    Сигурно вече си представяте програмист с подпухнали очи, който по цяла нощ стои пред екрана, пишейки код, а около него са разхвърляни кутии от пица и кенчета от енергийни напитки. Е, стига толкова клишета. Не че това не се случва, но като цяло условията на труд за хората в ИТ сектора са едни от най-добрите по отношение на грижа за служителите, тяхното право на лично време и на социални придобивки.

    „Повечето компании осигуряват зали за релакс и игри, допълнителни дни отпуск, възможност за гъвкаво работно време, здравословно меню и т.н. Разработчиците са хора като всички останали, те имат семейства, деца, социален живот и съвсем не се вписват в представата за нощна птица, прекарваща живота си пред монитора. Дори и да има такива, те са изключение от правилото и това е по-скоро личен избор, а не практика поради тежки изисквания от страна на работодателите. При нас повечето колеги си тръгват от офиса в 18 ч., без да се налага да си „носят“ работа у дома, а ако решат да работят от вкъщи, имат това право“.

    МИТ 7: „Трябва да се насоча към най-перспективния програмен език“
    Доста често се среща схващането, че е важно да изберем онзи „най-перспективен“ програмен език, който да изучаваме и пред който всички останали технологии нямат чак такава стойност.

    „Тази представа кара начинаещите програмисти дълго да проучват и да се чудят към какво да се насочат. Но истината е, че няма „по-перспективен“ и „по-малко перспективен“ програмен език, както не можем да кажем, че е по-добре да владееш френски, отколкото испански. Това е доста комплексно и следва да бъдат взети предвид редица фактори. Разбира се, има програмни езици, за които се търсят много повече разработчици – например .NET или Java. Но в същото време, ако сте много добър в някоя не чак толкова популярна технология, това повишава вашата конкурентност и прави цената на вашия труд по-висока. Така че универсално правило няма“, смята Халембакова. Според нея, вместо един начинаещ програмист да се фокусира върху отговора на въпроса за най-перспективния програмен език, може да се съсредоточи върху основите на писането на код и след това да продължава да учи и да се развива.

    Вижте още:

    Любимият въпрос на интервю за работа на Любомира Атанасова, DataArt България

    Как протича интервю за работа в DataArt България?

    Повече информация за компанията и свободните позиции в момента вижте в профила на DataArt Europe Ltd в JOBS.bg тук

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 7 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 9 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 10 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 12 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк