петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5438 прочитания

    Той промени представата ни за Космоса: Нобелистът Дидие Кело за вечните въпроси за живота и Вселената

    Къде и кога е най-вероятно да открием извънземен живот и колко дълъг е пътят към великите открития и признания – носителят на Нобелова награда за физика пред Economy.bg
    27 октомври 2022, 09:42 a+ a- a

     

    Дидие Кело е професор по физика от Кеймбриджкия университет и Женевския университет и носител на Нобелова награда за физика. През 1995 заедно със своя ръководител Мишел Майор открива Димидиум, първата известна екзопланета, т.е. планета извън Слънчевата система, която се върти около звезда, подобна на Слънцето. Това основополагащо откритие поражда истинска революция в астрономията по отношение на разбирането за формирането и еволюцията на планетите.
    През следващите 25 години научният принос на Дидие Кело е да се постигне напредък във възможностите за откриване и измерване на екзопланетни системи с цел извличане на информация за тяхната физическа структура, за да се разбере по-добре тяхното формиране и еволюция в сравнение с нашата Слънчева система.
    Съвсем наскоро той насочва дейността си към откриването на земноподобни планети и живот във Вселената. В хода на кариерата си разработва астрономическо оборудване, нови подходи за наблюдение и алгоритми за откриване. Кело участва и провежда програми, водещи до откриването на стотици планети, включително с революционни резултати. През 2013 Кело става професор в Кеймбриджкия университет, където ръководи цялостна изследователска програма с цел постигане на по-нататъшен напредък в разбирането ни за тяхното формиране, структура и обитаемост на екзопланети във Вселената. За заслугите си той получава Нобелова награда по физика за 2019.

    Проф. Дидие Кело беше в София за участие в международната конференция „Живот във Вселената“, която събра световни учени. Тя се организира от Northeastern University в Бостън и се финансира от National Science Foundation USA.

    Колко дълъг е пътят към великите открития и признания, колко близо или далеч сме от откриването на извънземен живот, какви форми на живот можем да открием и къде, кое е по-добре – да търсим или да избягваме контакт с извънземен живот, ще се заселим ли на Марс и ще станем ли мултипланетарни същества – тези и други въпроси коментираме с проф. Дидие Кело.

    Проф. Кело, как Нобеловата награда промени живота Ви?
    Животът ми се промени доста, защото изведнъж ставаш много известен и извън своята област. Това означава, че има много очаквания и много покани към теб. А това променя живота ви. Също човек се замисля какво да направи с наградата. Тя е фантастична и ми отне известно време, за да реша какво точно да правя. Накрая заключих, че трябва да отделя малко повече от времето си, за да обяснявам науката на хората, защото тя е важна за обществото. Така че намалих малко моята егоистична изследователска дейност, за да отделя повече време за популяризиране на науката. Освен това се опитвам да помогна за създаването на нова програма не за мен, а за новото поколение. Така създадох два центъра. А това, че съм Нобелов лауреат ми помогна при разговорите с властите или колегите от други дисциплини. Така че е страхотно да получиш „Нобел“, защото можеш да правиш нови неща. Просто трябва да прецениш какво искаш да правиш, защото е много лесно да бъдеш затрупан от заявки и покани.

    Колко е дълъг пътят към великите открития и признанието? Вие откривате първата екзопланета през 1995. Защо е отнело толкова много време, за да получите „Нобел“?
    Няколко години след като направихме откритието през 1995 хората бяха много скептични. Не беше лесно като млад учен да убедим хората, че това е наистина нещо голямо. И никой не разбираше какво реално сме постигнали. Десет години по-късно нещата се бяха променили напълно, защото вече имаше много открити планети. И вече никой не го оспорваше. Така че признанията за работата ми дойдоха около 10 години след откритието. Това е нормално. Когато правите нещо наистина ново, признанието отнема известно време. Разбира се, Нобеловата награда е изключително признание. Междувременно бях получил много други награди. Хората бяха наясно с работата ми и получих признание за това, което правя. Нобелова награда е като черешката на тортата. Добре е да не я печелите твърде рано, защото животът ви се променя след това. Така че това ми позволи да развивам научната си област. Освен това има и много други страхотни учени. А Нобеловата награда за физика е само една, така че трябва да изчакате реда си. Има опашка от чакащи.

    Доколко тези велики открития са резултат на късмет и доколко на усилена работа?
    Разбира се, късметът играе роля, но не е като да играеш тото. Това, което се случи, е, че този резултат е търсен. Ние проектираме оборудването, така че става дума за усилена работа. Късметът всъщност е изненадата. Наричам го така, защото не очаквахме да открием по-голямата част от планетите. Всички тези планети, които открихме, бяха различни. По-голямата част от тях са различни от тези в Слънчевата система. Някои са по-близо, други са по-големи. И тази промяна на гледната точка също беше част от въздействието на откритието. Защото открихме планета, която никой не очакваше. И променихме разбирането за местоположението на Слънчевата система сред многото планети в Галактиката. Ето защо получихме Нобеловата награда. Така че това не е късмет. Така е устроена природата. Но ние работихме за това и имахме късмет в смисъл, че възможността да го направим се случи в момент, когато беше налично оборудването и ние го накарахме да работи за нас. Не бяхме единствените, които направихме това, но сме първите, които успяхме. Така че в известен смисъл сме били по-добри от другите.

    Как се запалихте по астрономията и откриването на планети?
    Винаги съм бил запален по науката, защото тя е свързана с любопитството, а всички ние сме любопитни. Аз съм много любопитен. Никога не спирам да бъда любопитен, обичам да бъда любопитен. Обичам да разбирам нещата. И това не се е променило. Все още съм същият, какъвто бях като дете. Така че се чувствам като много любопитен човек, надарен за математика и разбиращ физика. Харесвам да създавам оборудване. Знам как да го правя. Мога да организирам и екипи. Така че имам няколко таланта, които използвам. Но по същество съм любопитен. Започнах да се занимавам с физика, защото за мен това беше област, която позволява да постигнете много. И си казах, да пробвам с физиката и ще видим какво ще излезе. По-късно се запитах, а защо не астрофизика? Имаше я черната дупка, Големият взрив и животът във Вселената. Все големи теми. Реших, че ще е страхотно да работя по тях. И всичко стана малко изненадващо. Следвах собствената си интуиция и това, което ми носи удоволствие. Обичам да работя с телескопи. Харесват ми. Така малко на късмет станах астрофизик. Но се чувствам повече като физик и някой, който изследва Вселената, отколкото като някой с конкретна категория. Някои хора смятат, че ще станат астрономи още от малки. Никога не съм мислил така. Не знаех какво точно искам да правя. Знаех само, че искам да правя и откривам неща. Това е нещо, което винаги ме е вълнувало, още от самото начало. Но можеше да е всичко.

    На какъв етап от изучаването на Космоса и на възможностите за извънземен живот сме? Какво знаем и какво още не знаем към момента?
    Какво знаем за живота във Вселената? В момента познаваме само един вид живот, който е този на Земята. Но ние изследваме планетите в Слънчевата система – Марс, Венера и спътници. Може би ще открием следи от древен живот или може би нещо, свързано с живота, което е все още там някъде, оцеляло на тази планета. Казвам оцелява, защото не е много видимо. Освен това имаме много нови планети, които откриваме. Някои от тях вероятно са подобни на Земята като структура. Те са скалисти. Дали има живот на тях, наистина е твърде рано да се каже. Защото нямаме оборудването, за да разгледаме в детайли и да разберем дали има очевидни следи от живот. Но в бъдеще вероятно ще можем го направим. Вече откриваме атмосфера на големите планети. Постепенно ще започнем да изучаваме и по-малките планети. И ще стигнем до момент в бъдещето – след 20 или 50 години, когато ще можем да открием планета, подобна на Венера или Земята, която има атмосфера и ще видим как изглежда.
    Венера и Земята са очарователни. Имат еднаква маса и размер. Имат много сходства, но и са много различни. Венера има напълно различна атмосфера от Земята. И би било интересно да се сравни дали много планети, обикалящи около други звезди, с подобна маса и размер, изглеждат повече като Земята или като Венера, или може би като Марс, който е загубил цялата си атмосфера. Тези въпроси са много интересни за разбиране условията за живот. Счита се, че когато се образува планета, химични процеси могат да доведат до образуването на живот, ако имате правилната последователност от процеси. Това е нещо, което изучаваме в момента, а в бъдеще може би ще има химици, които да могат да представят доказателства как е възникнал животът на Земята. Тогава ще използваме това познание, за да тестваме възможността за живот на други планети, познавайки различните условия при тях.

    Какви конкретни форми на извънземен живот търсите? Как ще разберете, че сте ги открили? И какво се случва, след като ги намерите?
    Животът е химия. Това е много организиран химичен процес. Нашето собствено тяло е нещо като химическа фабрика. Можем да произведем всичко необходимо, за да останем живи. Благодарение на наличните вода и кислород се случват химични процеси, в резултат на което произвеждаме този удивителен комплекс – протеини и всичко, от което се нуждаем, за да останем здрави. Така че това е в основата на живота.
    Това обаче не означава, че не може да се случва по друг начин. Ние познаваме само един начин, една структура. Но ако животът си пробие път по друг начин, може да има момент, когато той става много видим. И това е идеята – животът да стане видим. На Земята животът е станал видим преди около 1 – 2 милиарда години, когато е бил произведен толкова много кислород от живота, след което напълно се променя естеството на атмосферата на Земята. И чрез този белег на планетата, ако имаше извънземни, които ни гледат, те биха разбрали, че нещо се случва на Земята. Та те ни познават вече от 1 милиард години. По този начин бихме могли и ние да разпознаем живот другаде. Не е задължително обаче да е само чрез наличието на кислород. Може да са много различни молекули или комбинация от молекули. Но това е идеята – да открием въздействието върху живота на планетата.

    Имаме ли инструментите за откриване на тези форми на живот, които споменахте?
    Да и не. Това, което правим, е да откриваме атмосферата. В момента имаме някои инструменти за това. Един от тях е космическият телескоп „Джеймс Уеб“. Твърде малък е, за да открие някаква атмосфера. Следващото поколение наземен телескоп – може би сте чували за най-големия телескоп в света, в Чили. Това е огледало с диаметър почти 40 метра. Като огромно око високо в небето. Този телескоп има възможност да открие атмосфера на планетата на много близките звезди като Проксима Кентавър, двойката звезди до нас. Телескопът се изгражда, но оборудването за това все още не съществува. Но ние знаем как да го направим, така че в крайна сметка ще бъде построен. Освен това има много планове, чертежи и дизайни за следващите поколения космически телескопи, които ще дойдат след „Джеймс Уеб“. Може да отнеме 40 години, но през 2060 ще има много по-голям телескоп в Космоса, който би трябвало да може да изучава атмосферата на подобна на Земята планета. Следващото поколение учени ще насочат тези гигантски телескопи към системата. И изненада! Кой знае какво ще намерят.

    Къде и кога е най-вероятно да открием свидетелства за живот?
    Трудно е да се прецени точно кога. Но ако погледнете постигнатото през последните 30 години – от нула до хиляди открити планети в момента. Технологиите се променят, както и размерът на телескопа. Обикновено на всеки 20 години се появява ново поколение устройства. В този период излиза нещо наистина ново. Затова обикновено казвам, че след 20 – 30 години може да имаме някакви новини. Не съм сигурен, че ще доживея да видя нещо подобно, освен ако нямам много добър лекар. Но обикновено казвам 30 години, защото тогава ще бъда на повече от 80 и никой няма да ме оспори, ако съм сгрешил. Но това със сигурност ще се случи. И дори да са 50 години, какво от това? Преди 50 години върнахме проба от скала от Луната. А какво може да се случи през следващите 50 години? Значителни неща. Дотогава ще донесем проби от Марс. Може би ще открием доказателства за живот на Марс. И това може да стане още утре или след 15 години.

    Марс ли е планетата, на която е най-вероятно да засечем свидетелства за живот?
    Не знам. Но Марс е интересен, защото знаем, че по времето на формиране на Слънчевата система, през първите милиарди години, на Марс е имало атмосфера. И има вода на Марс. Така че е много вероятно на Марс да е имало езеро или океан. И тъй като Марс не е твърде далеч от Слънцето, има вероятност химията на живота да се е случила и на Марс. Не забравяйте, че произходът на живота на Земята започва през първите милиарди години. След 1 милиард години имате живот тук. Така че защо да не го има и на Марс? Ако това се е случило, трябва да е оставило много следи по скалите, т.е. нещо, което трябва да можем да открием. Това е идеята – да върнем проба от Марс обратно. А при повече късмет, когато Марс е загубил атмосферата си, защото е твърде малък, формите на живот може би са успели да влязат в почвата и да се спуснат надълбоко. И това може би е някаква много древна форма на живот, която не е еволюирала много, но някак е успяла да остане там. Няма да разберем утре, защото ще трябва да разровим по-надълбоко. Но това, което ще открием, като върнем пробата от Марс, може да ни даде представа, че се случва нещо още по-очарователно. Така че може би ще се открие нещо.
    А по отношение на Венера, кой знае? Венера може би е била като Земята в началото или не. Не знаем дали е имало, или не вода на Венера. Ако е имало, това означава, че е била като Земята. Но тъй като атмосферата, богата на CO2, поражда силен парников ефект и повишава температурата, водата се изпарява и това е краят. Такава е Венера в момента. Това ще се случи и тук, ако не спрем глобалното затопляне.
    На Венера може би също е имало живот по подобен начин както на Марс. И може би тези форми са успели да влязат в почвата или в горните слоеве на атмосферата. Може да лети в атмосферата. Може да има някакъв вид живот там. Наскоро се появи намек за нещо интересно – фосфинът е един от тези химикали, свързани с живота, който вероятно е бил открит там. Не е сигурно, но вероятно е така. Има няколко планирани мисии до Венера. Така че Венера също е място, което трябва да следим.
    Освен това спътникът Титан на гигантската планета Сатурн. Знаем, че там има подозрения за следи от живот. Кой знае? Може би има, просто трябва да се докажат. И ако има, няма да отнеме твърде много време, защото, изучавайки тези различни места, това не е нещо невъзможно да се направи. И може да получим отговора след 20 години.

    Кой вариант е по-добър – да търсим или да избягваме контакт с извънземен живот?
    Защо да искаме да избегнем контакт?

    Защото може да е опасно.
    Най-опасните на този свят в момента сме ние. Нищо друго. Не са кометите. Не е нищо друго. Ние сме, защото утре някой може да натисне червения бутон и да започне ядрена война. И това е много сериозно. Недалеч от тук – в Украйна, в момента има война. Така че със сигурност е възможно, защото имаме този капацитет за унищожение. Така че единственото, което ме притеснява в момента, е човешката психология. И изобщо не се притеснявам за извънземните. Освен това не забравяйте, че ние сме видими от 1 милиард години, така че те вече знаят, че сме тук. Ако ни гледат, те вече знаят. Това означава, че нямат интерес към нас.

    Какво стои зад интереса ни да изучаваме Космоса и възможностите за живот на други планети – търсенето на ресурси или пренаселеността на Земята?
    Дали можем да експлоатираме някакъв минерал на Луната, не знам. Ще изисква много усилия тези ресурси да бъдат върнати на Земята. Не съм голям фен на тази теория. Но да имаме достъп до Космоса е фантастично. Ето защо трябва да сме внимателни при използването на Космоса.

    Знаете, все повече се говори за комерсиализация на Космоса и т.н.
    Нямам нищо против бизнеса. Винаги сме правили бизнес. Просто трябва да внимаваме да не унищожим способността ни да летим до Космоса. Трябва да има договореност как да се случва това. Не трябва да оставяме сателити там. Трябва да внимаваме за сблъсък между сателити, защото Космосът е различна среда. Не е като да имате две коли, които се сблъскват, и да трябва да преместите колата. В Космоса подобен сблъсък оставя след себе си милиони малки частици и те остават там завинаги. Превръщат се в шрапнели и започват да унищожават всички останали спътници. Така че трябва да управляваме всички тези ресурси и да използваме Космоса умно, мъдро и като страхотен инструмент за всички.

    Какво би означавало за нас като човечество да се заселим на Марс и да станем мултипланетарни същества?
    Не мисля, че можем да станем мултипланетарен вид по простата причина е, че ако напуснеш тази планета, ще умреш. Така че идеята, че ще живеете на Марс, е напълно смешна. Това, което можете да си представите, е, че ще населите Марс с друг вид. Може да си го представите като ново същество, марсианец, който да е по-адаптиран за живот на Марс. Това е възможно. Имаме всичко необходимо, за да направим това. Например да добавим още една ръка или други очи, така че да се опитаме да устоим по-добре на радиоактивността там. Считам, че със сигурност има възможност да проектираме живот към един вид „постчовек“. Ще направим редизайн на човека. Може би ще предефинираме как ще правим бебета. Ще правим това в лаборатории например. Много от това изглежда страшно, но имаме потенциала да го контролираме. Така че, ако започне заселване на друга планета, може да се стигне до развитие на нов вид същества там.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 12 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 13 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 14 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 16 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк