ИТ лидерите в България: Дарин Маджаров, „Уча.се“

Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В рубриката „ИТ лидерите на България“ разказваме за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция? С какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад?

Вижте какво сподели основателят на образователната платформа „Уча.се“ Дарин Маджаров:

Разкажете ни за Вашето образование и какво отбелязвате като най-ценно.
Бих го разделил на две – формално и неформално. Формалното беше в университета. А другото е това, което съм правил допълнително и което сега правя. Като сравнявам двете, напр. сега, макар отдавна да не съм в университета, сега уча в пъти повече. Чета книги, следвам и съм се обградил от хора, които може да ми дадат стойност. Образованието в училище и университета ми е дало основа, за да се справям в живота. Завършил съм Априловската гимназия в Габрово. След това Jacobs University в Бремен, Германия. Докторантура правих в Белгия, но я прекъснах, защото стартирах „Уча.се.

Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали?
Аз съм завършил инженер и със сигурност бих избрал подобно нещо, защото това те учи на начин на мислене. Един инженер като види проблем, мисли как да го реши. Бих променил това – още в студентските си години бих пробвал да създам нещо като бизнес. Дори и да се бях провалил, това пак е опит. А аз основно учех и се подготвях за изпити. Може би това е пропуск.

Каква беше първата Ви работа?
Като студент съм бил стажант в „Бош“ в Холандия. Имахме задължителен стаж в университета. Чувствах се сравнително безполезен. Първата ми истинска работа беше в „Уча.се“. Преди това не съм работил никъде.

Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
Цялата ми кариера е в „Уча.се“. Имаше много интересни моменти. Един от тях е в началото, когато започнах да правя първите уроци и да получавам първата обратна връзка от учениците. Изпитвах такова въодушевление, че буквално не можех да спя. Следващата важна стъпка беше решението да зарежа докторантурата, да се върна в България и да направим това професионално. Беше доста сложен емоционален процес. След това предизвикателство беше как да се намерят първите инвеститори и как от платформата да се изгради устойчив бизнес модел. Последното най-актуално нещо е как да се направи голям екип, който да се разрасне здравословно. В момента сме над 300 души екип. Целта е с него да се пробваме да даваме стойност в чужбина. От повече от година сме активни в Румъния, Испания и Италия. Това са ключовите моменти.

Как стартирахте компанията?
В началото не го гледах като компания, а буквално като стойност, която давам на хората. След това създадохме цялата компания, може би 6-7 месеца по-късно, за да може да се вкарват първите инвеститори и да започнем да наемаме хора.

Какви са Вашите отговорности днес?
Те са съвсем различни днес. Вече 10 години развиваме „Уча.се“ и те са се променяли много пъти. Днес отговарям основно за развитието на продукта в България и в чужбина, за маркетинг активности, които правим, и за културата в екипа ни, и за развитието на лидерите в „Уча.се“. Всеки отдел си има лидер и заедно с партньора ми отговаряме те да са в топ форма. Изключително важно е културата да бъде на много добро ниво, защото вкарваме доста нови хора – на месец средно наемаме по 10-15 души. Ако позволим да има пукнатини в културата, малко по малко ще стане много голяма дупка и ще бъде проблем. Така че гледаме да сме абсолютно стриктни.

Какво Ви мотивира?
Мотивира ме това, че виждам стойността, която даваме. За 10 години какви ли не истории съм чувал като обратна връзка от потребители. Ето вчера се запознах с нова колежка, която е била 9-и клас, когато за първи път е започнала да ползва „Уча.се“. Каза, че ѝ е било мечта, след като завърши училище и университет, да започне да работи в „Уча.се“. Такива истории толкова те докосват, че със заредени турбо двигатели идвам на работа.

С какво не бихте направили компромис?
Със сигурност не бих направил компромис да работя с хора в компрометирана среда от гледна точка на култура. Като си направя сметка, работя по 8-10 часа, а може и повече, спя по 8 часа, спортувам – 2, храня се – 2. Остава много малко. Така че тези часове, в които съм на работа, искам да ми са най-приятните от деня. Това не става автоматично. То се изработва и именно това, което казах преди за културата, е най-важното. Искам да бъда тук сред хора, които страшно много ме кефят, възхищавам им се, работим леко. Да, спорим, има трудни моменти, но без напрежение, драми и така нататък. С това не бих направил компромис – с културата.

Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Няколко неща. Първото най-важно нещо за нас е човекът да е изключително запален по каузата ни, защото тук работим по нещо, което изисква много време. Вече 10 години правим „Уча.се“, а сме доникъде още. Имаме толкова много планове. Така че го гледаме като мисията на живота ни. И ако човек не е мотивиран достатъчно и не го жегва тази кауза отвътре – една година и толкова. А тук сме на маратон. Второто нещо е дали си пасваме на културно ниво, на ценностно ниво. Това означава дали в една и съща ситуация бихме реагирали по сходен начин – в 90% от ситуациите да можем да реагираме по един и същ начин. Вече оттам нататък са конкретните качества за съответната работа. Точно така ги подреждам: дали човек е вдъхновен от каузата ни, дали културно си пасваме и накрая уменията. Първо и второ, ако ги нямаш, няма значение какви са ти уменията. Но първо и второ ако ги имаш, дори и да са ти базови уменията, ще те вземем тук и ще те развием, защото имаш огромен потенциал. Това е най-важното.

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно компания?
Един лидер трябва да има много специална енергия, която другите хора веднага я усещат. Това е първото нещо, което гледаме на хората в „Уча.се“ – енергията. Много важно е за мен какво излъчва даден човек. На второ място, всеки ден мениджърът трябва да взема доста решения. Когато „мине тънко“ и не плати цената за нещо дребно, което е станало, тогава това се натрупва и в един момент мениджърът трябва да плати по-голяма цена. Пример – някой колега прави нещо, което не пасва на културата ни. Ако мениджърът си замълчи, вместо да го изговорят набързо, така че да не се случва повече, това ще се повтори и ще се предаде на други колеги. Ще се озовем в ситуация, при която цената ще е много по-голяма. Намесата ще струва повече. Така че в мениджърите искаме да виждаме непримиримост към нещата, които противоречат на културата ни. На трето място, за добрите резултати е важна е дисциплината.

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариерата и какво научихте от тях?
Най-големите предизвикателства бяха в началото. Тогава всеки ден можеше да се окаже последен за проекта. Когато започнах да правя и да качвам първите видеа, получавах обратна връзка от учениците, които много се радваха, но и отзиви от възрастни, които нямаха нищо общо с образованието. Казваха ми: „Дарине, каква е тази глупост. Излагаш се. Да качваш видеа по физика във Facebook. Гледай си живота!“. Много труден момент, в който човек трябва да превъзмогне егото си и да се фокусира върху важните неща, т.е. учениците, защото продуктът е за тях. Подобно беше и с прекъсването на докторантурата и преместването в България. Никого не познавах в София. Изцяло нова среда. Също да се намерят инвеститори. Третата стъпка беше, когато от безплатен продукт трябваше да представим бизнес модел, защото иначе проектът умираше. Това бяха трите ключови момента, през които минах успешно.

Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?
Бих опитал да създам нещо като стартъп още като ученик. Може би това щеше да ми помогне да направя първите стъпки за „Уча.се“ още по-бързо и по-плавно. Ако бях започнал с предприемачество още по-рано, може би това щеше да ми помогне занапред повече. Предприемачеството се учи с действия, а не само с четене на книги.

Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?
В момента всички с ИТ компании, вкл. и ние, споделяме, че няма хора и че е борба за талант. Развитието на ИТ индустрията в България се ограничава само от недостига на специалисти. За нас е много важна позицията „видео аниматор“. Голяма част от тях ги вземаме още като студенти. Или наемаме хора с много базови умения с анимацията и полагаме много усилия да развием тези умения в тях. За всяка позиция действаме така. Вместо да се борим за кадри, по-скоро трябва да помагаме да ги създаваме. Това ни е философията. Ако не решим проблема с кадрите, индустрията ще се развива със сегашните темпове. Но ако шоково започнем да решаваме въпроса, тогава растежът ще бъде изключително висок.

Повече информация за компанията и свободните позиции в момента вижте в профила на УЧА.се в JOBS.bg тук

ВИЖТЕ ОЩЕ

ИТ лидерите в България: Стоян Дамов, Tick42
ИТ лидерите в България: Елеонора Георгиева, МенторМейт
ИТ лидерите в България: Драгомир Николов, VMware - CPBU
ИТ лидерите в България: Атанас Райков, Rakuten Viber
ИТ лидерите в България: Иван Александров, eBag
ИТ лидерите в България: Иван Петров, Paysafe
ИТ лидерите в България: Михаил Панайотов, TechPods
ИТ лидерите в България: Иван Димитров, "Бианор Сървисиз"