петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1151 прочитания

    Deloitte: Консолидацията на банковия пазар в България може да продължи с по-бавни темпове

    През 2020 е отчетен най-голям брой банкови сделки за сливания и придобивания от 2016 насам в ЦИЕ, отчита консултантската компания
    28 февруари 2022, 10:58 a+ a- a

    Консолидацията на българския банковият пазар може да продължи макар и със значително по-бавни темпове и влияние през следващите години, подчертава Силвия Пенева, управляващ съдружник на Делойт България.

    Делойт Централна Европа публикува четвъртото издание на проучването си за сливания и придобивания в банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). То предоставя преглед на динамиката на банковите сливания и придобивания в 16 държави от ЦИЕ: България, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватия, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Естония, Латвия и Литва.

    Българският банков сектор нараства стабилно през последните години и тази тенденция не се променя и през 2020 въпреки негативните последици от кризата с коронавируса. Общият обем на активите нараства с 8.9% през 2020, а този на кредитите – едва с 5.2.%. Банковата система в България се изправя пред това икономическо предизвикателство в добро състояние, със солиден капитал (22,6% коефициент на капиталова адекватност през 2020 г., увеличение с 2,4% пункта) и ликвидна позиция, която гарантира непрекъснатост на бизнеса и оперативна надеждност на българските банки.

    Кризата с COVID-19 значително влошава рентабилността на българската банкова система, тъй като ROA и ROE на сектора намаляват съответно с 0,8 и 6,3 % през 2020. Доходността е повлияна от въведените по-рестриктивни оценки на риска и по-строги стандарти за кредитиране. Освен това продължителният период на ниски лихвени проценти също се отразява негативно върху рентабилността на сектора според БНБ.

    По отношение на сливанията и придобиванията българският банков пазар се състои от 18 местни лицензирани банки и е доминиран от местни дъщерни дружества на големи регионални банки като UniCredit, OTP и KBC – именно те са и топ 3 играчи на пазара с около 48% дял по отношение на общите активи.

    От 2015 на българския банков пазар са извършени седем големи сделки. В края на 2021 KBC Груп обявява придобиването на Райфайзен Банк България. След интегрирането на ОББ и Райфайзен Банк, KBC ще бъде много близо до конкуренция за първите 2 позиции в България. Приключването на сделката се очаква в средата на 2022 и очаква регулаторно одобрение.

    Въпреки че може да има допълнителни придобивания в бъдеще, HH индексът вече е достигнал 10% и банковият пазар в България е умерено концентриран. „Динамиката на развитие на банковите пазари в България и Европа е очевидна. Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19, и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. А те няма как да бъдат постигнати без ефективност, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба".

    В Централна и Източна Европа основният фактор, формиращ банковите тенденции през предходните две години, е пандемията от COVID-19, която се оказва следващото безпрецедентно предизвикателство за банковия сектор след финансовата криза от 2008. Въпреки тревожните прогнози за 2020, банковият сектор в ЦИЕ показва устойчивост със солидни капиталови позиции и относително стабилно качество на активите, но той следва внимателно да се наблюдава, като постепенно се премахват схемите за мораториум.

    Освен това пандемията не повлиява на сливанията и придобиванията в региона на ЦИЕ, а напротив, през 2020 е отчетен най-голям брой банкови сделки за сливания и придобивания от 2016 насам.

    Въпреки негативното въздействие на COVID-19 коефициентът на капиталова адекватност на банките от ЦИЕ допълнително се подобрява с 1,8% пункта до 22,1%. Това се дължи и на факта, че голяма част от банките спират изплащането на дивиденти. Благодарение на стабилната си капиталова позиция, банковият сектор успява да поддържа стабилна кредитна активност и все още печеливши операции със средна възвращаемост на собствения капитал (ROE) от 8,3% и възвращаемост на активите от 0,9%. В началото на 2020 банковият сектор очаква значително влошаване на качеството на активите, а това води до записване на допълнителни провизии за смекчаване на очакваните загуби. Въпреки това пандемията от COVID-19 не оказва значително отрицателно въздействие върху качеството на активите, следователно средната цена на риска започва са се връща към нивата от преди COVID, а това облекчава натиска за намаляване на рентабилността.

    Средният лихвен процент на банковите кредити в региона, отразяващ по-ниските лихвени проценти и правителствената подкрепа, спада от 5,4% през 2019 на 4,7% през 2020, което води до повишена кредитна активност. По-ниската цена на наличните на пазара кредити не само стимулира икономическата активност, но и увеличава инфлационния натиск. В същото време докладваните коефициенти на необслужвани кредити (NPL) в ЦИЕ в края на 2020 са по-ниски в сравнение с исторически ниските нива, отчетени в края на 2019. Въпреки това, текущите показатели за необслужваните кредити са изкривени от въведените правителствени мерки за облекчаване на финансовото въздействие на кризата COVID-19. Следователно, банките не могат да разхлабят фокуса си, тъй като поетапното премахване на мораториумите и повишеният инфлационен натиск се очаква да представляват заплаха за показателите за качество на активите в средносрочен план.

    Друга тенденция в банковия сектор е темата за устойчивостта, която навлиза по-бързо от очакваното. Налице е нарастващ натиск от множество заинтересовани страни, което води до трансформация на устойчивостта в банките. На първо място е политическият и регулаторен натиск. За да постигне целта на Парижкото споразумение и да направи ЕС неутрален по отношение на климата до 2050, Европа се нуждае от стотици милиарди евро годишни инвестиции през следващото десетилетие. Банките и устойчивото финансиране имат решаваща роля за преодоляване на тази инвестиционна празнина.

    На второ и трето място идват съответно нуждите на клиентите и на пазара. Така с течение на времето рисковете по отношение на околната среда, климата и устойчивостта ще започнат да оформят пейзажа за сливания и придобивания, точно както кредитният риск през последното десетилетие.

    Консолидацията във фрагментирания банков сектор вече започна. Сключени са редица сделки, като нестратегически играчи от ЦИЕ излизат от пазара или оптимизират позициите си в тандем с основни играчи със силен апетит към придобиване.

    Миналата година проучването на Делойт прогнозира, че рецесията, предизвикана от COVID-19, вероятно ще окаже по-голям натиск върху по-малко ефективните банки, които може да не успеят да се справят сами с предизвикателствата. Тези очаквания наистина се материализират, тъй като дейността по сливания и придобивания през 2020 достига своя пик. Що се отнася до устойчивостта, икономиите от мащаба и оперативната ефективност – те ще станат още по-жизненоважни, където по-големите, по-диверсифицирани банкови групи могат да стигнат до селективно придобиване на други отслабени банки.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 12 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 13 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 14 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 17 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк