четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    8206 прочитания

    Aвтомобилната индустрия e напът да стане водеща в България

    Въпреки пандемията много от производителите в този сектор преживяват най-добрия момент в историята си, а броят на работещите в него в момента е по-голям от преди кризата - Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България"
    12 август 2021, 16:24 a+ a- a

    Над 300 са вече фирмите в автомобилната индустрия у нас. Те дават работа на над 69 хил. души, като скоро ще се премине границата от 70 хил. заети. Делът на аутомотив сектора в икономиката на България е между 10% и 12%, заяви пред Economy.bg арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България“. По думите му има потенциал този дял да достигне над 20%. Според него автомобилната индустрия може да се удвои през следващите години отново и да стане водещ икономически сектор в страната. Станиславов прогнозира, че истинският бум в автомобилната индустрия у нас тепърва предстои, очакват се и нови инвестиции. Той обаче не пожела да сподели кои компании стоят зад тях. Освен София и Пловдив като нови атрактивни локации Станиславов отбеляза Враца и Шумен. Въпреки предизвикателните условия, породени от Covid кризата, много компании са разширили производствените си бази. Сред тях той отбеляза Etem Gestamp, Melexis, Sensata и Bosch.

    Възстанови ли се напълно аутомотив сектора у нас, кои компании разшириха производствата си в кризата, кои нови локации привличат компаниите от индустрията, какво е привлякло германската e.Go към България и конкретно към Ловеч, с кои местни поддоставчици ще работи компанията, как може да се стимулира електромобилността у нас, да очакваме ли нови инвестиции и какви са прогнозите за развитието на индустрията на фона на предстоящата четвърта ковид вълна – тези и други въпроси коментирахме с арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България“ и управител на e.Go в България.

    "Кризата всъщност оказва положително влияние върху индустрията в България, тъй като големите компании се радват на повече поръчки поради т.нар. nearshoring".

    Г-н Станиславов, как изглежда аутомотив секторът в България година и половина след началото на Covid кризата?
    Пандемията без съмнение оказа огромно влияние върху индустрията. В началото компаниите в автомобилния сектор бяха доста притеснени, защото това беше нещо ново, с което те не бяха се сблъсквали. Но те много бързо успяха да изработят правила за действие. И така миналата година въобще не завърши толкова зле, каквито бяха първоначалните очаквания. След шокът през пролетта, през лятото имаше изключително завишени поръчки към автомобилните компании. Второто, третото и четвъртото тримесечия бяха доста силни. И в момента можем да твърдим, че кризата всъщност оказва положително влияние върху индустрията в България, тъй като особено големите компании се радват на повече поръчки поради т.нар. nearshoring и търсенето на по-сигурни и по-надеждни доставчици в по-голяма близост. Разбира се, това не е общовалидно за всички компании. Има и такива, които изпитват трудности заради кризата. Така че няма еднозначен отговор. Като цяло индустрията се справя много добре, но има и изключения.

    Имаме ли вече 100% възстановяване на производствените обеми?
    Не само това. Много от големите производители преживяват може би най-добрия момент в историята си. Те работят доста над това, което беше преди ковид кризата. Така че автомобилната индустрия у нас се справя добре и съответно броят на заетите лица в момента е по-голям от преди кризата.

    Има ли компании, които разшириха производствените си мощности и екипите си у нас в кризата?
    Да, има такива. Има компании в етап на планиране на разширяване на техните мощности. Има и такива, които приключват разширяването. Може би най-емблематичен пример е Etem Gestamp, която точно в кризата отвори най-голямата производствена линия за екструзия на алуминий на Балканите. И тя вече е запълнена на 100%. Тя е в София, в Илиянци, където е тяхната база. И те в момента подготвят следващо разширение на фабриката си. Успехът им се свързва с повишеното търсене на алуминий и алуминиеви компоненти в автомобилната индустрия, както и с високотехнологичните продукти, които те правят като напр. алуминиеви кутии за батериите на електромобили. Това е нещо, което ще бъде все по-търсено. Не е тайна, че те спечелиха няколко много големи договора през последните месеци.
    Друга такава компания е Melexis, които успяха да завършат много голямо разширение. Това е нова фабрика за чипове за автомобилната индустрия. Няма съмнение, че търсенето на продуктите, които Melexis произвежда през следващите години, само ще расте. Това е една от компаниите, които изживяват много добър период в историята си.
    Същото може да се каже и за Sensata, която в момента е в процес на разширяване на базата си в Ботевград. Sensata е най-голямата компания по оборот в автомобилната индустрия в България. Те се справят изключително успешно в момента.
    Разбира се, Bosch и R&D центърът в съседната до нас сграда, който в тези трудни условия успява да се справи доста добре и разширява своя екип. Така че този тип компании се справят повече от добре.

    Колко са фирмите в автомобилната индустрия у нас, колко са заетите в нея и кои нови локации привличат аутомобилни компании в България?

    Колко са общо членовете в момента на Аутомотив клъстера? Колко са заетите в сектора? Покрихте ли вече картата на България?
    Не, има още много какво да се направи. Не мога да ви кажа колко точно са членовете, защото те непрекъснато се променят, но със сигурност са над 120. Почти всички големи ключови компании в сектора са наши членове. Общо броят на фирмите в автомобилната индустрия у нас надхвърли 300. Броят на заетите към момента вероятно е над 69 хил. души, като може би скоро ще се премине границата от 70 хил.
    Да, в началото на ковид кризата имаше колебание, а някои от компаниите започнаха да освобождават хора, опасявайки се от силно свиване на поръчките. Но миналото лято те започнаха масирано да наемат хора и бих казал, че в момента сме обратно в ситуацията преди кризата, когато имаше изключително голяма конкуренция за кадри.

    Освен София кои други региони изпъкват като най-атрактивни?
    София и Пловдив са двата региона, които се развиват най-добре. Отчетлив е интересът към нови инвестиции в София в момента, особено когато става дума за високотехнологични производства. За щастие, виждаме и нови локации, които започват да се развиват. Такава е Враца, където се откриха вече две производства. Едното е на немската компания MD ELEKTRONIK. Тя е Tier 2 доставчик, предпочитан от немските OEM-и за работа с техните компютърни кабели и продукти. Другото е заводът на Teklas във Враца, който вече функционира. Има още няколко нови инвестиции, които също се подготвят там. Така че Враца се очертава като една нова добра локация.
    Много добре се развива и Шумен. Там има доста успешна индустриална зона, където има няколко компании, работещи добре. Те произвеждат алуминиеви компоненти и не само. И не на последно място Ловеч, където на практика ще се създаде цяла нова индустриална зона, насочена към автомобилната индустрия, която ще е с площ от над 1300 дка.

    Казахте, че има още какво да се желае. В каква посока?
    Ако погледнете картата, която споменахте, ще видите, че вече в половината от областните градове в България един от най-големите и най-добрите работодатели е автомобилна компания.

    Защо е така? Заради заплатите ли?
    И заради заплатите, които автомобилната индустрия има възможност да плаща по-добре от другите сектори в съответния регион. Ако в момента кажем, че половината областни градове са в известна степен покрити от автомобилната индустрия – знаете и в Стара Загора може би най-добрият и най-големият работодател е автомобилна компания, и в Русе е така, в Шумен, Търговище, но има още доста градове. Така че има много място за бъдещо развитие на индустрията.
    От топ 20 на най-големите инвеститори в автомобилната индустрия, у нас не присъства нито един. Може би само Bosch, но той е с R&D център, не е с производство. Ако вземем топ 50, може би има само 1 или 2-ма, инвестирали в България. Т.е. големите имена в автомобилната индустрия в Източна Европа все още не са се престрашили да стъпят в България.

    Каква е причината?
    Автомобилната индустрия у нас е стартирала с 10-15 години закъснение след останалите държави в региона. Смятам, че е неизбежно част от тези компании да се установят тук и да започнат работа в България. Истинският бум в автомобилната ни индустрия тепърва предстои. Предстоят нови инвестиции. Разбира се, периодът е относително несигурен заради пандемията. Има запитвания постоянно. Не мога да споделям детайли.

    Какво е привлякло германската e.Go към България и конкретно към Ловеч, с кои местни поддоставчици ще работи компанията, как може да се стимулира електромобилността у нас?

    Какво е най-важно за големите автомобилни производители преди да решат да инвестират в дадена страна?
    Да има изградена екосистема или те самите, идвайки, изграждат такава? Ще ви кажа какво споделиха e.Go, когато решиха да инвестират в България и кои бяха 3-те фактора, които за тях се оказаха достатъчно атрактивни. На първо място е изградената екосистема от компании тук. Картината, която ние от Автомобилния клъстер успяхме да им представим с посещения в предприятия, беше много изненадваща за тях. Те не бяха наясно, че толкова добре са се развили нещата в България в последните 10 години.

    Защо не са били наясно? Страната ни ли не се е промотирала добре?
    Да, категорично страната ни не се промотира достатъчно добре. На Запад няма информация за това, че има толкова много успешни предприятия в автомобилната индустрия тук.
    Но нека да продължим с причините. На първо място казахме, че е съществуващата екосистема от доставчици, които могат да подсигурят един сериозен производител. На второ място са хората и локалните условия, т.е. да бъде създадена индустриална зона със съответната инфраструктура, да няма затруднения с процедурите. И най-важното е наличието на квалифицирана работна ръка, което оттук нататък ще е най-големият проблем в България. Това беше една от причините да бъде избран Ловеч като локация, тъй като там има готова индустриална зона със сменено предназначение и налична инфраструктура и с частично подготвен екип от хора, тъй като те и в момента се занимават с производството на различни компоненти, велосипеди и т.н.

    Т.е. ще вземете готови кадри?
    Да.
    И на трето място това, което за мен беше известна изненада, е, че създадената екосистема от софтуерни компании и наличието на такива кадри, се оказа, че е един от мотивите за избор. Това е нещо, с което България категорично превъзхожда съседите си.
    Ще добавя и четвърта причина, която би накарала големи световни компании да изберат България, а именно по-отвореното разбиране по темата държавни стимули и помощи. Това е нещо, което всички останали държави в Източна Европа практикуват и нещо, което автомобилните инвеститори очакват. По различни причини до момента това беше табу в България. С проекта на e.GO това табу успя да се разчупи. Нямам съмнение, че ако аналогични условия бъдат дадени и на други големи компании, независимо дали са доставчици от първо ниво, или са производители на автомобили, това би наклонило везните в посока България.

    Освен Bosch и Yazaki на кои други местни доставчици ще разчита e.Go за производството на електромобили?
    Компанията има желание да локализира колкото се може по-голяма част от продукта в България. В момента предстои да се реализира т.нар. менторска програма, при която с български компании или компании с присъствие на пазара у нас да бъдат проведени разговори за това те да станат доставчици. Така че това ще е по-ясно вероятно след година. Но отсега мога да кажа, че е твърде вероятно Etem Gestamp да бъде доставчик на алуминиевата конструкция за автомобилите e.Go. Такива преговори активно се водят в момента. Смятам, че този проект ще има голям ефект върху индустрията в България, защото вероятно ще доведе други големи чужди инвеститори заради това, че вече имат един голям клиент като e.Go.

    Преди дни получихте сертификат за приоритетен инвестиционен проект. Какво означава приоритетен проект?
    Приоритетният е просто най-високият клас инвестиция.

    Имате ли данни колко регистрирани електромобили има у нас? Как може да се стимулира електромобилността у нас?
    За съжаление броят е много малък. Не бих го отдал на това, че има липса на интерес у хората към електромобилите. Напротив, те живо се интересуват. За мен са две причините, които спират масовото навлизане на тези коли и те могат лесно да бъдат преодолени. Първо, няма съществени стимули за електромобилите. В София може да се паркира на синя и зелена зона, но това очевидно не е достатъчно за хората. Докато в други съседни държави като Румъния вече въведоха масирани стимули в тази посока. Според мен в близко бъдеще това ще стане неизбежно и у нас, тъй като нашият автопарк е вероятно най-старият в Европа. Това е една възможност направо да се прескочат едно или две поколения автомобили и да се мина на най-съвременното. Втората причина е липсата на инфраструктура за зареждане. Строят се зарядни станции, но това е процес, който трябва да бъде подкрепен масирано от държавата и общините.

    Каква е идята зад проекта за automotive и aerospace R&D център?

    Споменахте преди дни, че работите по проект за аутомотив и aerospace R&D център. Какво конкретно стои зад това?
    Цената на софтуера и електрониката вече е над 50% от стойността на един автомобил. Скоро цената само на софтуера ще бъде над 50%, т.е. най-печелившото и най-важното нещо в една кола ще е софтуерът. И за да може да продължи успешното развитие на всички тези компании, занимаващи се с технологии за автономно шофиране, със сензори или с user-friendly интерфейса, за да могат да участват в големи и печеливши проекти, те трябва да разполагат със съответната инфраструктура, т.е. сграда със стандарт за информационна сигурност, лаборатории, където да се тестват тези продукти. Това е едно много специфично място и е много скъпо адаптирането на една стандартна сграда. В много случаи това е дори невъзможно.
    Автомобилният клъстер е инициирал такъв проект още преди 4 години. Идеята е ние да създадем условия за все по-доброто и бързо развитие на такъв тип компании. Имаме и разговори за подобни големи инвестиции, чието случване в България се задържа поради липсата на такава инфраструктура. Ние гледаме на този аутомотив и аероспейс R&D център като на необходимата инфраструктура, за да продължи развитието на тази индустрия. 16. Кой трябва да реализира този R&D център? Ние сме намерили съответните инвеститори. Чисто финансово проектът е подкрепен. Трябва да се завършат съответните преговори, които са със София Тех Парк и Министерство на икономиката.

    Преди дни стана ясно, че България не е в списъка с потенциалните кандидати за завода за батерии на Volkswagen. Преговаряме ли с други компании за подобно производство?
    Имаше такива преди, да. Тези, които вероятно визирате, се случиха в Унгария.
    Тук имаме добра екосистема от поддоставчици по темата автомобилни батерии.

    Да очакваме ли нови инвестиции и какви са прогнозите за развитието на индустрията на фона на предстоящата четвърта ковид вълна?

    Какви са прогнозите Ви за индустрията в България през следващите месеци предвид предстоящата четвърта вълна?
    Надявам се, че нейното отражение върху производството ще бъде доста по-малко, тъй като вече има създадени протоколи за действие. Компаниите успяха да се организират да работят в новите условия. Трябва да се вземат всички мерки и на първо място да се ваксинират хората. Автомобилните заводи са сред първите организирали масови ваксинации на място. Считаме обаче, че в момента има по-големи проблеми, отколкото четвъртата вълна. Недостигът на чипове от една страна е проблем за автомобилната индустрия, но от друга и възможност. Компаниите, работещи в тази сфера, изпитват логистични трудности и трябва да се презапасяват, за да не прекъсват веригата от доставки. Но като цяло крайният резултат от това е по-скоро положителен на този етап.
    Според мен при разумно управление на всички тези кризи, било то ковид, чипове или сега темата с цената на електроенергията, следващите години ще бъдат много ползотворни за автомобилната индустрия. Защото големите производители особено на луксозни коли, които са по-големи потребители на софтуер и електроника, трябва да скъсят веригата на доставки и да търсят доставчици, които са много по-близо до тях и където контролът може да бъде по-добър. В момента България е една от малкото алтернативи пред тях. И при едно добро планиране и политика в тази посока, прогнозирам, че автомобилната индустрия през следващите години отново може да се удвои, както вече се е случвало. Това би направило индустрията водещият икономически отрасъл в България.

    Какъв е обемът й в момента?
    По наша оценка е между 10% и 12% от БВП. Смятам, че има потенциал този дял да достигне над 20% и това ще допринесе за ускореното развитие на България.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 минути
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 49 минути
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 2 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 3 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 6 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк